Автор: Архим. Методий /Жерев/

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши (Иоан 14:12).

„Още от първите дни на моето служение на църквата,“ казва отец Иоан в своята юбилейна автобиографична реч по случай 70-годишнината от раждането си, „аз си поставих за правило, доколкото е възможно, искрено да се отнасям към работата си и строго да следя за себе си, особено за вътрешния си живот. Аз скоро познах от опит с кого встъпвам в борба, именно със силния княз на този свят, който не дреме, а диша злоба, погибел и адски огън, и с неговите подчинени, поднебесните духове на злобата, както казва Апостолът: нашата борба не е против плът и кръв, т.е. против човеци, а против началствата, против властите, против светоуправителите на тъмнината от този век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Тази борба със силния и хитър невидим враг явно ми доказа колко много немощи, слабости и греховни страсти имаше в мене, колко много нещо има в мене княза на този свят, и колко много трябва да се боря аз със себе си, с греховните си наклонности и привички и да ги победя, та да бъда по възможност неуязвим за вражите стрели. И започна се духовната бран: самонаблюдение, изостряне на духовното зрение, обучение в непрестанна тайна молитва и призоваване на всеспасителното Христово име; като псалмопевеца Давид, аз постоянно издигах сърдечните си очи към небето, откъдето ми идваше явна, скорошна държавна (властна) помощ (Пс. 120:1-3) и силните ми врагове се обръщаха в бягство, аз пък получавах свобода и душевен мир… Тази борба, която и досега продължава в мене, ме научи на много нещо, особено да познавам всички тънкости на духовната бран, всички безчислени козни (хитрости) на невидимите врагове, и твърдото, винаги уверено призоваване името на Господа Иисуса, пред Когото те не могат да устоят; в тази невидима непрестанна борба аз познах постоянната близост на Господа към мене, Неговата безсмъртна благост и скоропослушливост, Неговата безконечна правда и милост…“*

Тази невидимаза човешко око духовна борба, която става вътре в потайната стаичка на душата, пред всевидещите очи на небесния Отец (Мат. 6:6), в живота на отец Иоан намерила външен израз преди всичко в извършване на богослужението. Отец Иоан считал за непременна своя длъжност ежедневно да извършва цялото богослужебно правило и особено светата Литургия, без да гледа на никакъв труд. Неговото богослужение е особено и оригинално, в него е имало нещо необикновено, което е затрогвало до дълбочините на душата. Това бил неговият молитвен дух, дух на дълбока вяра в истинността на това, което той върши. „Когато отец Иоан се молеше,“ пише очевидец Василий Тарасов, „струваше ми се, че кубето на храма се отваряше и от небето поглеждаше към своя служител сам Господ. Отец Иоан се молеше с всички сили на душата и духа и неговата напрегната увереност се предаваше на всички. Просто като дете се молеше той на Спасителя и колко сила имаше в тази молба!“**

Същият молитвен дух въодушевявал отец Иоан не само по време на богослужението, но и всякога. Всяка негова дума, всяка крачка и движение са били проникнати от този дух: молитвата за негое била дихание на душата. Искат ли му материална помощ – той я дава с уверено молитвено пожелание за духовна помощ и спасение от Бога. Канят ли го в някой дом да се помоли и благослови, той прави това искрено и просто, с усърдие и вяра, които неволно трогват и завладяват всички. И по неговите молитви започнали да стават необикновени дела, необясними с обикновени съображения.

* Церк. Вед., 1900 т., № 51, стр. 2118-19

** Русск. Пал. 1909, стр. 66

из „Светият праведен отец Иоан Кроншадски“, архим. Методий /Жерев/