Свети Порфирий – приятеля на Христос и помощник на всички хора

На 2 декември Църквата чества паметта на новопрославения светец преподобни Порфирий Светогорец, или както е известен според мястото на своето подвизаване на Света Гора – Кавсокаливит (+1991). Той бе канонизиран през 2013 г. от Вселенската патриаршия, но негови икони и стенописи в църкви и манастири имаше далеч преди официалната му канонизация. Старецът Порфирий, редом със св. Паисий Светогорец, са най-известните съвременни гръцки светци, чиято молитвена помощ търсят хора от целия свят. В България старецът Порфирий също е много почитан, макар че все още няма храм на негово име. През последните две години все повече българи отиват в този ден в неговия манастир, северно от Атина, за да почетат светеца на неговия празник.

Преподобни Порфирий прекарва по-голямата част от живота си в центъра на гръцката столица, служейки в болничния параклис на Атинската болница, в квартал, известен с множеството си публични домове, наркомански средища и бездомници. В тази коренно различна от светогорската исихия среда Бог прославя Своя угодник с дар на чудотворство, прозорливост и редица други харизми, които рядко се събират у един човек. Преподобни Порфирий обичал безрезервно и безусловно хората, независимо от моралния им облик. Общувал непринудено с проститутки и наркомани, без да ги презира от висотата на своята харизматичност и духовна чистота, както е с всички истински светии. Запазен е споменът за водосвета, който извършва на Богоявление в един публичен дом, скандализирайки по този начин благочестивите вярващи. Той обаче им отвърнал: Аз не дойдох да осветя мястото, а хората! В резултат не по-малко шокираните момичета започват да търсят общуване с благия духовник и изоставят порочния си път.

Към стареца Порфирий се обръщали за помощ хиляди хора – по телефона, с писма или лично. Нерядко той се явявал на свои духовни чеда, помагайки им в критични ситуации, а и просто, когато те имали нужда да укрепят вярата си. Бесовете му се подчинявали и освобождавали обладани хора, стотици нелечимо болни са излекувани по неговите молитви приживе и след смъртта му. Старецът Порфирий бил не само прозорливец – Бог му откривал тайните на миналото и бъдещото, но притежавал и редкия дар да вижда с духовното си зрение състава на земята, ландшафта на отдалечени с километри територии и др. За него старецът Паисий казвал, че Бог дава на Църквата си такъв светец веднъж на няколкостотин години.15220201_1008780389244905_3886719516059199557_n1

Старецът Порфирий поставя началато на един женски манастир, исихастирио в с. Милеси, недалеч от Атина. Малката килия, където приемал хилядите си посетители, може да бъде посетена и днес. Над леглото му стои постоянно запалено огромно кандило, откъдето вярващите вземат елей за благословение. В последната година от живота си старецът бил толкова зле, полусляп, не можел да се вдигне от леглото си, но хората продължавали да прииждат – стигало им да се наведат, целунат ръката му и прошепнат на ухото му своя проблем.

Старецът никого не презирал, никой проблем не отхвърлял като маловажен, щом душата на човека била разстроена от него. Той рядко обаче разговарял с хората по духовни въпроси, понеже хората, които го посещавали, в огромната си част търсели от него изцеление, помощ за разрешаване на семейни проблеми, изход от житейски безизходици. Още по-рядко коментирал проблемите, които разделяли църковното общество, тъй като мнозина искали да го привлекат „в своя лагер“, за да използват авторитета му в „църковните битки“. На изкушените от зилотизма светогорски монаси казвал: „Ако живееш в света, то следвай този стил, по който там живее Църквата. Не внасяй смущения сред народа. Ако искаш да се подвизаваш на Света Гора, тогава следвай стария стил.” Това дразнело много старокалендарците, които не намирали у него съмишленик в неразумната си ревност. На всички уговорки да излезе в разкол и да започне да изобличава официалната Църква, той отговарял: „За себе си аз съм решил: по-добре да се заблуждавам в Църквата, отколкото да я напусна”. Като истински последовател на Христос, познал величието и добросърдечието на Бога, старецът Порфирий гледал на всички като Божии чеда, всички обичал, никого не връщал заради едни или други негови възгледи и недостатъци.

„Не ми правете икони, – казвал приживе старецът Порфирий – но който ме носи в сърцето си, аз ще съм близо до него всеки ден“.

По молитвите на свети Порфирий Бог да помилва всички ни!

Тропар, глас 1:

Да почетем, вярващи, рожбата на Евбея, гордостта на всички гърци, посветения в богословието и истинския Христов приятел Порфирий, изпълнения с дарби от дете. Защото той избавя бесноватите и изцелява болните, които с вяра викат: слава на Този, Който ти даде сила; слава на Този, Който те освети; слава на Този, Който чрез тебе дава изцеление на всички.

Тропар, глас 5 гл., подобен „Собезначальное Слово“:

Като награда за трудовете и благочестивия живот Господ свише ти даде, Порфирие, благодат мъдро да предузнаваш бъдното; свещено цвете на Евбея, ти от Атон тайнствено се пресади в градините на безкрайната слава, за да се молиш на Христос за тези, които те възхваляват.

Чуйте как свети Порфирий слави Бога:

Източник: dveri.bg