Св. Лука Войно-Ясенецки – Проповед на Нова година

Доживяхме, по Божията милост, до 1950-та година. Тя бе омрачена от загубата на обичания от всички нас отец архимандрит Тихон. Такава била Божията воля!

А как ще посрещнем новата 1951-ва? Разбира се, не така, както я посрещат светските люде: не с шампанско, наздравици и пиршества.

Ще се поздравим ли един друг с „Честита Нова година”?

Не, няма да го сторим, защото не знаем какво ни очаква през тази година – тя може да се окаже и опасна, и тежка, понеже международните отношения както никога досега са напрегнати и страшни.

Напълно открито страни – врагове на нашата държава, подготвят против нас, както и против останалите демократични страни, най-страшната, най-ужасната от всички войни, водени някога в света.

По чудовищните злодеяния, извършвани в нещастната Корейска земя, можем да съдим колко ужасна, как чудовищна ще бъде тази война, ако допусне Господ, ако не намали яростта на враговете ни.

А ние? Как да постъпим, как да посрещнем тази 1951 година?

В молитва, в дълбока мирна молитва Господ да не допусне този неизказан ужас да връхлети цялата земя, да не допусне това небивало кръвопролитие и масово унищожение на хора. Защото знаете от Св. Писание, че Господ изпраща тежки масови беди, когато народът падне в нечестие, когато потъне в грехове.

Винаги е било така. Големите беди над всички и страшните войни всякога са били Божие наказание за греховете на човешкия род. Ние знаем как Бог унищожил със страшно земетресение, с изригване на вулкан, как залял с лава достигналите предела на своята греховност Содом и Гомор. Те са примерът за нас.

Нека опресня спомена за онези събития.

Бог, в Троица прославян, Се явил в шатрата на нашия праотец Авраам, във вид на трима мъже (ангели). Авраам ги приел както подобава, с голяма почит, а когато те станали, за да унищожат Содом и Гомор, той се изправил пред тях и казал: В тоя град, може би, има петдесет праведника; нима ще погубиш и не ще да пожалиш (всичкото) това място заради петдесетте праведници (ако се намират) в него? не може да бъде, Ти да постъпиш тъй, че да погубиш праведника с нечестивеца заедно, та същото да стане с праведния, каквото и с нечестивия; не може да бъде това от Тебе! Съдията на цялата земя ще постъпи ли неправосъдно? Господ рече: ако намеря в град Содом петдесет праведника, заради тях ще пожаля (целия град и) всичкото това място. Авраам отговори: ето, реших се да говоря на Господа, аз, който съм прах и пепел: може би, до петдесетте праведници да не достигнат пет; нима заради петте Ти ще погубиш целия град? Той отговори: няма да го погубя, ако намеря там четирийсет и пет. Авраам продължаваше да говори с Него и рече: може би, ще се намерят там четирийсет? Той отговори: няма да направя това и заради четирийсетте. И рече Авраам: да се не прогневи Господ, загдето ще говоря: може би, ще се намерят там трийсет? Той рече: няма да направя това, ако се намерят там трийсет. Авраам рече: ето, аз се реших да говоря на Господа: може би, ще се намерят там двайсет? Той отговори: няма да погубя и заради двайсетте. Авраам рече: да се не прогневи Господ, загдето ще кажа още веднъж: може би, ще се намерят там десет? Той отговори: няма да погубя и заради десетте (Бит. 18:24-33).

И заради десет праведника Господ бил готов да пощади потъналите в тежки грехове Содом и Гомор, ала не се намерили и десет.

Не е ли това урок за нас?

Ако се преумножи отстъплението от Бога у нашия народ, ако всички сме потънали дотам в грехове, че Божият гняв заплашва да се стовари върху нас с ужасно наказание, не трябва ли да се замислим, че ние, малкото Христово стадо, трябва да усилим докрай молитвите си и с горчиви сълзи да молим не само за опрощаване на нашите грехове, но и за опрощаване греховете на всички онези, които не се молят; и нека нашите редици станат онзи малък дял праведници, заради които Господ да е готов да пощади Содом и Гомор.

А щом е така, не трябва ли с всички сили да се обърнем към Бога, да Му принесем хвала, че ни е съхранил във въжделен мир през отминалата година и да Го молим, със сълзи на очи да Го умоляваме, да отвърне Своя гняв от нас, та тази 1951-ва година да не бъде за нас страшна, понеже международното положение е така напрегнато, така страшно, че ни заплашва онова, което св. ап. Иоан Богослов е видял в своето Откровение на остров Патмос.

Защото можем да очакваме, че вече са готови да излязат онези страшни апокалиптични ездачи, които той е видял.

И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи. А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай! И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч (Откр.6:2-4).

В нещастната Корея вече се избиват един друг, както и в Малая (част от днешна Малайзия, бел. прев.), Виетнам, Тибет.

А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка. И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс (гръцка мярка – около 1 кг (324 драма, бел. прев.) жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш (Откр.6:5-6).

Какво означава това? Този страшен ездач е предвестник и носи страшен глад на земята, когато пшеницата ще се продава прескъпо, когато народите ще загиват от глад.

И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове (Откр.6:8).

О, Господи, велики Господи! Приеми нашата съкрушена молитва да не ни постига този ужас, който предстои на света, видян от св. апостол и евангелист Иоан Богослов.

Нека всички ние възнесем молитва към Господ настъпващата година да бъде година на Божията благодат.

Да възнесем към Бога благодарност, че през изминалата година ни съхрани във въжделен мир.

1 януари 1951 г.
Из сборника „Проповеди от годишния богослужебен кръг“