Който е благочестив, който истински почита Бога и Го обича искрено, да се наслади от туй хубаво и светло тържество, то ест от преславното Възкресение Христово, което сега празнуваме и в което Господ тъй дивно показа благостта си към рода човешки и премъдростта Си в изкуплението му от вечната погибел и Своята сила над враговете на нашето спасение.

Който е благоразумен раб и дадените му от Бога таланти – време, сили и способности – не скрива в земята и не разхищава само за земни неща и удоволствия, но мъдро потребява за служение на Господа и за придобиване вечното блаженство, нека влезе радостен в радостта на своя Господ и бъде участник в духовната радост, която Господ е приготвил за своите верни раби, изкупени с кръвта на Спасителя.

Който се е потрудил с пост, който по време на изтеклия пост не е останал празен, но усърдно се е трудил над делото на своето спасение, нека получи сега своя динарий, благодатни плодове, награда от Възкресението Христово, която Бог е обещал за добрите работници.

Който е работил още от първия час, изпълнявал волята Божия от детинство и от времето, когато Господ го е повикал в Своята градина, то ест Църквата Христова, нека получи днес своята справедлива заплата.

Който е дошъл след третия час, то ест не е пристъпил веднага към Божието дело, нека празнува с благодарност за проявеното към него от Бога снизхождение.

Който е успял да дойде подир шестия час, откликнал на Божия зов още по-късно, когато е преминал вече половината от живота му, нека ни най-малко не се безпокои, понеже не се лишава от благата, които Възкръсналият Господ дарява на всички, които желаят да ги вкусят.

Който е пропуснал и деветия час, закъснял още повече и започнал да се труди над делото Божие тогава, когато денят на живота му превалил към вечерта, нека пристъпи без всякакво съмнение и боязън, защото сега Божията благодат се яви спасителна за всички човеци.

Ако ли някой е успял да дойде едва в единадесетия час, дори и този, който е излязал над делото Божие твърде късно, започнал да се грижи за спасението на душата си в старост – нека и той да се не бои за своето закъснение, понеже Владиката е великодушен и щедър: приема последния като първия, успокоява дошлия в единадесетия час така, както и потрудилия се още от първия час, въздава на всички това, което им се полага. Първия удовлетворява чрез заслужена награда, последния милва по снизхождение. На единия дава заслужението, другия дарява според своята благост, добрите дела приема с радост, доброто намерение целува с любов, делата цени и добрите разположения хвали.

Затова всички влезте в радостта на своя Господ – и първи, и последни приемете награда от милосърдния Владика, богати и бедни, заедно ликувайте като деца на единия Небесен Отец. Които се трудите и които сте лениви в делото на своето спасение, почетете този ден на всемирното тържество. Постили и непостили, възнесете се сега, когато небето и земята се радват и всички твари празнуват. Трапезата е богата, наситете се от нея всички. Телецът, заклан заради нас е голям и угоен, никой да не излезе гладен. Всички се насладете от този прием на вярата, всички се възползвайте от богатството на благодатта Божия.

Никой да не оплаква своята бедност, понеже за всички е отворено Царството Небесно, в което за вярващите е приготвено богато наследство.

Никой да не плаче за греховете си, понеже изгря прострения от гроба на Спасителя за всички грешници, които желаят да го получат. Никой да се не бои от смъртта, понеже спасителната смърт ни освободи от нея. Нека и самите ние отново не й се поробим чрез греховете. Изтреби смъртта, изтреби смъртта, увладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в Ада Син Божи плени Ада, който се огорчи, когато вкуси плътта му; предсказвайки това преди столетия, пророк Исаия възклицава: „Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята“.

Огорчи се! Защото биде обезсилен. Защото опустя.

Огорчи се! Защото биде посрамен в края на борбата си със Спасителя.

Огорчи се! Защото биде умъртвен, лиши се от онова, което за него съставляваше живот и сила.

Огорчи се! Защото биде повален от престола си и лишен от власт над човешкия род!

Огорчи се! Защото е окован и сега не може да действа с онази свобода и сила както преди.

Той прие плът, а в нея се натъкна на Бога. Прие земя, а в нея намери Небе. Прие онова, което виждаше, а се натъкна на онова, което не виждаше и се подложи на онова, което не очакваше.

Тъй Бог го улови чрез Своята премъдрост. Де ти е смърте жилото, где ти е Аде победата? Къде е грехът, с който ти смърте уязвяваше човеците, где е Аде, победета над човешкия род?

Възкръсна Христос!

И ти биде повален като безсилен!

Възкръсна Христос!

И паднаха демоните, твоите слуги, чрез които ти улавяше човеците!

Възкръсна Христос!

И се радват ангелите, гледайки дивното тържество на Сина Божий и спасението на човеците!

Възкръсна Христос!

И живот се въдвори навсякъде, дори и там, където по-рано е било място на смъртта и тлението!

Възкръсна Христос!

И ни един мъртвец не остана в гробовете, защото като възкръсна от мъртвите, Христос стана начатък за умрелите, той пръв възкръсна като глава, а подир него в свое време ще възкръснем всички ние, неговите членове, които вярваме в Него и имаме в себе си Неговия Животворен Дух. Нему слава и държава во веки веков.

Амин!