Най-хубавата грешка

Автор: Месогейски митрополит Николай

Днес технологиите са навсякъде, животът всеки ден ни предоставя немислими досега неща, при това често взаимоизключващи се.

Например, развиват се технологии, които улесняват контрацепцията – незачеването. Там, където природата би създала живот, технологията се намесва с претенцията: Не, аз контролирам това! Ще има живот, ако искам! Съществува и обратното явление – където има проблем с раждаемостта, технологията отново се намесва: Ще създам плодовитост. И не само това, но и живот! Мога не само да подобря здравето на ембриона чрез хирургична интервенция или друг начин, но мога да променя и генетическите характеристики на плода! Технологията има такива претенции, защото обществото го иска, общественото мнение го иска – всички смятат, че това е твърде добро. Защо? Научното знание може да се превърне в тирания – вижте какви дилеми създава пред родителите възможността във всеки един момент да се прекъсне бременността. Съвременните диагностични уреди проследяват развитието на плода в различните етапи на бременността. Хората отиват на преглед, а лекарят им казва:

– Направихме тест и детето ви вероятно ще има синдром на Даун.

– Синдром на Даун?

– Да.

– Сигурен ли сте?

– По-скоро е така. Задръжте плода още един месец, ще направим и други прегледи и ще ви кажем по-точно каква е вероятността.

След известно време лекарят казва:

– Сега имаме някакви надежди.

– Но, докторе, преди ми казвахте да направя аборт! Какви бяха вероятностите?

– 30% да няма синдром, сега са 50%.

Ето така започва т.н. тирания на знанието. „Защо ми беше да зная и какво ще правим сега!“ – недоумяват много родители. Ако пък се роди детенце с Даун, кой може да каже, че за него е толкова лошо да живее в този свят? Какво му има? То е изключителна личност. В митрополията в Атика имахме три такива дечица, които помагаха в храма. Бяха невероятни деца. Но ако детето има болестта на Хънтингтън, което ще рече, че буквално ще се разпадне. Науката услужливо ти предлага решение: Направете аборт и всичко приключва. Не се живее така. А нима ти, отче, искаш да видиш един човек да живее и страда така? Не, разбира се, не искам да видя никой човек да живее по този начин. Но не бих искал и един човек да бъде унищожен преди да му се даде възможност за живот. И освен това, нека бъдем честни – това, което правите през 6-тия месец от бременността, бихте ли го направили на 6-тия ден след раждането? Няма да го направите. Защо се правим, че не разбираме?!

При нас се случва да идват съпрузи, които имат разногласия – единият иска да задържи детето, а другият – да направят аборт. Случва се първият да заплашва втория: ако го задържиш, се развеждаме! И тогава отиват при духовник с надеждата да разреши проблема. Наистина е трудно. Един път дойде един млад човек заедно със своя тъст – беше ги изпратил техният духовник. Този млад човек искаше да стане свещеник. Но тогава ми каза:

– Владико, знам, че ще ми отговорите отрицателно, но просто искам да ви го кажа. Жена ми е бременна, прегледаха я и ни казаха, че детето ще бъде с уверждания. Направо се побъркахме. Решихме, владико – ще направим аборт! Зная, че е грях. Зная, че ще загубя свещенството. Всичко знам, но не издържам, отче, не издържам!

– Разбирам.

Нищо друго не казах.

– Няма ли да ми кажете нещо?

– Какво да кажа?

– Кажете ми нещо!

Казах му:

– Виж! Защодойде? За да ми кажеш, че не издържаш? За да ти кажа да не го правите? Не вярвам нито едното, нито другото. Или сигурно искаш да ти кажа нещо и така да не натовариш своята съвест?

– Така е, да. Но зная също, че сте учен.

– Това сега няма никакво значение, нищо не мога да направя за теб като учен. Както и да е.

Тъстът само плачеше. Жената чакаше. Тя не дойде, за да я разубедя. На мен сърцето ми се късаше, не е лесно…

Как да си свия сърцето си и да им дам съвет: направете еди-как си! – тогава хората биха рухнали. Но не можех да им кажа: направете аборт!

Затова им казах:

– Знаете ли кои са най-хубавите грешки? Тези, които учените правят! Нямам какво друго да ви кажа. Помолете се и си кажете: каквото Бог ни даде!

– Зная това, отче, каза ми го и моят духовник.

– Направи каквото Бог те просветли.

Те си тръгнаха. Мина известно време. Не дойдоха втори път. Бях сигурен, че ще направят аборт. Те се прибрали вкъщи и жената казала:

– Не мога да понеса да направя това! Да се роди каквото и да е! Не мога, себе си не издържам! Предпочитам такова детенце, което ще ни смирява, най-малкото ще създава благи помисли в нас.

Детето се роди напълно здраво. Не знаем какво е станало. Просто искам да кажа, че науката има своята стойност, но е много хубаво да бъде опровергавана. Особено, когато се опровергава тази система, където лекарят е всезнаещ и с лекота превръща вероятността в сигурност, а Бог остава отвън.

Както сме говорили и друг път, сред нашите задължения като духовници е да възпитаваме съпрузите, така че да развиваме у тях вярата, да провокираме вярата.

Аз не мога да кажа, че няма да се роди болно дете, може и да стане, за нещастие, но най-главното в случая е хората да придобият не здраво дете, а Бог да се роди в техните сърца по здрав начин. При нас идват също съпрузи, които години наред нямат дете и много силно искат да имат. Нима не е съвсем човешко това желание. Вие сте семейни хора, знаете го – с децата се изпълва домът, променя се животът, преобразяват се отношенията, утихва помисълът. Ние като духовници бихме могли да дадем благословение, когато става въпрос за изкуствено оплождане, но когато човекът дойде при нас, не бива ние да вземаме решение вместо него. Ние обаче носим отговорността да му поговорим: освен да му дадем одобрение, да се погрижим и за духовното оплождане – че в едно общество, в което искаме всичко да включим в симетрията на научната сигурност, Бог има Своите начини да действа.

Измолените деца са знаци.

Обърнете внимание в изповедите на децата, които са плод на обети, които носят имена на такива светци – Нектарий, Арсений, Ефрем, Лука. Виждал съм невероятни неща от такива деца, те са плод на горещи молитви. Не всички може да са такива, но аз ви говоря за деца, които съм виждал. Такива деца имат молитвен покров. Зная за 53 деца, които се родиха въпреки противоположното уверение на лекарите, че родителите са безплодни. Бяха им казали това след изследвания и продължителен от 4- до 22-годишен съвместен живот без деца. Когато разказваме за това или четем в житията на светиите, изглежда толкова просто. 22 години чакане и хоп! Сега ги причастяваме, идват на църква. Сега две жени са бременни, едната след 13 години чакане, а другата пак след горе-долу толкова години безплодие. Хора, които не са много църковни, но имат вяра. Случва се да дойде църковен човек и да протестира: отче, но защо Бог не ми дава дете? Аз съм християнин, не Му ли угаждам? Защо? Нима мислиш, че щом слушаш църковно радио, си християнин? Бог не съди така. Идва и една жена, с голи рамене и казва: отче, много съм грешна и затова Бог не ми дава детенце, можете ли да ми прочетете молитва? Това е реален пример – скоро й се родиха близнаци в Патра.

Прекраснят свят на Бога надхвърля нашия ум.

Ние трябва да предадем на хората усета за неговото съществуване, без това да означава да не проявяваме икономия в границите на Църквата. Не само акривията (строгостта) е път, съществува и икономията. Но прилагането й трябва да става смирени, красиво. Ще се появят и други проблеми, за които хората все по-често ще се обръщат с въпроси към вас, духовниците. С развитието на проучванията на стволовите клетки много хора ще ви питат дали могат да запазят амниотична течност (т.е. стволовите клетки). При раждането на бебето лекарите могат да запазят кръв от пъпната връв, за да могат да използват стволовите клети, които съществува в нея в бъдеще, ако евентуално се появи някакво сериозно заболяване. Проблем от нравствено естество тук няма, според мен, в смисъл, че тези клетки не са завършен по своята идентичност човек. Но проблемът е, че тук става дума за огромен бизнес, което е порочно, когато става дума за тайнството на живота. Ще ви обясня две неща. В Гърция се раждат близо 100 000 души на година. Ако за всяко едно раждане се направи това съхраняване на амниотична течност, по 2500 евро на човека, това прави 250 милиона евро на година. Това е „хубав бизнес“. В Европа има 24 частни банки (за съхраняване на кръвта от пъпната връв, в която има стволови клетки), за което си плащаш, 13 са в Гърция и Кипър. Във Франция няма нито една. Там са само държавни. В държавните какво става? Там даваш тази кръв на банката и тя може да отиде при когото и да е, докато в частните се пази само за теб. Въпреки това вероятността стволовите клетки да бъдат използвани, предвид съвременната форма и развитие на науката, е изключително малка. Затова дори националната комисия по биоетика, не църковната, а тази, която няма връзки с Църквата, изрази резерви към масовото въвеждане на тази практика. Затова, когато при нас дойде човек с такъв въпрос, няма да го отрежеш с категоричното: забранено е! Просто го посъветвайте, че вероятността да налее излишни пари в нечии джобове е много голяма, а от друга страна, вероятността да използва някога тези клетки, е почти нулева. Тук няма нравствен сблъсък, тук не става въпрос за ембрион, а за клетка.

Големият проблем днес е желанието за пълен контрол върху раждането на детето.

От забременяването, неговото предизвикване или прекъсване, до раждането на детето и намесата в неговото бъдеще. Винаги трябва да имаме предвид нагласите на хората. Един пример със статистика от университета в Колорадо отпреди няколко години е показателен. В една анкета попитали хората: ако съществува вероятността преди самото раждане да бъде установена склонността на детето към надебеляване в бъдеще, бихте ли прекъснали бременността? 11% са отговорили положително. Това е израз именно на онова мислене, което желае раждането на точно такъв човек, какъвто ние искаме.

Нека споменем и за въпросите, свързани с края на живота. В едно семейство някой е тежко болен и неговата болест е в много напреднал стадий. Като роднини се питаме каква е нашата отговорност към него. В даден момент започваме да чувстваме, че просто не го оставят да умре. Слагат му катетри, електроди, дават му лекарства, човекът тръгва да умира и става това, което сега става с нашата страна – тя рухва, а ние се опитваме да я спасим. Човекът е пред своя край, започва хранене със сонда, поставят го в интензивно отделение и лекарите казват: както кажете! И в семейството се появява големият проблем – да го задържим или не? Този живот, живот ли е? Това е живот, който Бог иска, или го налага технологията? Голяма тема. Тази дилема възниква постоянно, затова и толкова често се организират кръгли маси и дискусии на специалисти по този въпрос. Сега отново предстои такава кръгла маса в атинската болница Евангелизмос, където ще участвам. Виждате, как учените, а и всички хора, се опитват да излязат от безизходицата, която създаде широката, безразсъдна и силно вмешателска употреба на технологиите в граничните зони на живота и смъртта. Тези проблеми пораждат конфликти и кризи в семействата. Хората не знаят какво да правят. Те ще идват и ще ни питат, а ние като духовници трябва да сме много внимателни в съветите си.

И накрая нещо много важно – ние не сме тези, които ще даваме отговори на всички въпроси.

Можем да кажем на хората: каквото Бог ви просветли! Но когато ясно виждаме, че нещо не е добро, нека го кажем. Постъпи еди-как си, по-добре да не носиш тежест върху себе си. Но ако нещо е свръх нашите сили, нека хората сами решат, а след това и ние по съвет на своите изповедници или на нашия епископ ще видим как да се отнесем към техния избор. Нашата пастирска грижа няма за цел да решава проблеми – както си мислим често, – а да спасява и освещава хората, да им отваря пътя към Бога.

Превод: Константин Константинов
Източник: сп. „Алтернатива“, брой 205, ноември 2016 г.