За чудесата на св. великомъченик Мина
Автор: † Александрийски архиепископ ТИМОТЕЙ
*Сказание*
След смъртта на нечестивите и богоненавистни римски императори Диоклетиан и Максимиан на царския престол се възкачил благочестивият Константин Велики. В това време някои христолюбиви граждани на Александрия намерили мястото, където били положени честните мощи на славния Христов мъченик Мина и построили там храм, посветен нему.
Случило се, че в Александрия дошъл един благочестив търговец от Исаврия (област в древна Мала Азия). Като чул за множеството чудеса и изцеления, ставащи в църквата на св. Мина, решил да отиде да се поклони на светите мощи и да даде дар на храма, та по молитвите на светия страдалец Бог да го помилва.
По пътя замръкнал в непознато селище и помолил да пренощува в един дом. Хазяинът го поканил, но като видял даровете, се полакомил и през нощта станал и убил госта. Нарязал тялото му на парчета и го скрил в най-вътрешната стая. След убийството се уплашил, започнал да се озърта на всички страни, да търси скришно място, където да го зарови. Както размишлявал за това, пред него застанал св. Мина на кон и го попитал за убития гост. Хазяинът се преструвал, че нищо не знае, но светецът слязъл от коня и отишъл право във вътрешната стая. Изнесъл разсеченото тяло и попитал: „Това какво е?“ Убиецът, силно уплашен, паднал безчувствен. Св. Мина подредил разсечените части, помолил се, възкресил мъртвия и му казал: „Въздай хвала на Бога!“ А след това му подал приготвените дарове и го изпратил да продължи пътя си.
Убиецът се разкаял за стореното и поискал прошка. След като му простил и се помолил за него, св. Мина седнал на коня си и станал невидим.
Една жена на име София отивала на поклонение в храма на свети Мина. По пътя я срещнал войник, който, като я видял сама, решил да я обезчести. Жената горещо призовавала на помощ св. мъченик Мина. И светецът не закъснял да й помогне – наказал желаещия да я поругае, а нея запазил невредима. Когато войникът, който привързал към десния си крак повода на коня, пристъпил да извърши замисленото зло, конят се разярил и не само го възпрепятствал, но го повлякъл, като не се успокоил, докато не стигнал до храма на св. Мина. Тъй като било празник, имало много народ. Войникът, който бил много уплашен от яростта на своя кон, забравил срама и пред всички изповядал нечестивото си намерение. Конят веднага се успокоил, а войникът влязъл в църквата, паднал пред мощите на светеца и се молил за прошка на своя грях.
Около църквата, посветена на светия мъченик, заедно с мнозина други немощни имало куц мъж и няма жена, които очаквали изцеление. В полунощ, когато всички спели, св. Мина се явил на куция и му наредил да отиде при нямата жена и да я хване за крака. „Божий угодниче, нима съм блудник, че ме караш да направя това“ – възразил мъжът. Но мъченикът на три пъти му поръчал същото и добавил: „Ако не го направиш, няма да оздравееш“.
Куцият изпълнил заповедта на светеца. Когато хванал крака на нямата, тя се събудила и изплашена започнала да вика за помощ, а хромият, също много уплашен от виковете, скочил на крака и бързо побягнал. По такъв начин и двамата били изцелени и благодарили на Бога и на св. мъченик Мина.
