За великия, ангелогласен и благодатноименит майстор на музиката св. Йоан Кукузел

750 години от рождението му

Автор д-р Любомир Игнатов

Трудно е с малко думи да се опише обаятелната личност на св. Йоан Кукузел. По висота на умозрението, той е ангелоподобен, по житие и духовна чистота – свят, по иночески живот – подвижник, по плодоносие в областта на културата – велик майстор на музикалното изкуство и поет. Този одушевен псалтир на православещата източна Църква е определян в повествователните и музикални извори още и като „Втори Дамаскин“, „Ангелогласен“, – „Извор на музиката“, „Учител на учителите и майстор на майсторите“ (ръкопис Ивирон 1205, л. 273 г).

За стотиците негови музикални последователи и по-късни колеги Кукузел е просто Майстора. А един от най-видните сред тях – Мануил Хрисаф Стари (ХУ в.), известен като бележит мелотворец и музикален теоретик от Средновековието, само в страниците на своя всеизвестен трактат (The Treatise of Manuel Chrysaphes, the Lampadarios: on the Theory of the Art of Chanting and on Certain Erroneous Views that some Hold about It, Mount Athos, Iviron Monastery MS 1120 [July 1458]. Text, translation and commentary by Dimitr E. Conomos, Wien, 1985, pp. 42, 44, 58, 62) упоменава Кукузел със следните шест несрещани в подобен изказ епитети: „благодатноименит“ (χαριτώνυμος), „чудесен – същински майстор“ (θαυμάσιος τῷ ὄντι μαΐστωρ), „истински майстор“ (ἀληθῶς μαΐστωρ),„най-благомузен“: те. най-благовдъхновен от музите, най-талантлив, най-благозвучен (ἑυμασώτατος), „корифей на учителите“ (κορυφαῖος των διδασκάλων) и „велик същински учител“ (μέγας τῷ ὄντι διδάςκαλος).

Найстина, църковно-музикалната история не познава друг деятел в попрището на псалтикийното изкуство, за когото да са изричани всички тези възхитителни определения.

Аргументи в полза на българския му произход

В най-ранните музикални ръкописи св. Йоан Кукузел е упоменат като „Йоан Пападопулос, т. е. Йоан Попов, от което се съди, че баща му (или дядо му) е бил свещеник.

Със своето уникално и впечатляващо с изкусността си творчество Кукузел се нарежда сред най-значимите и бележити личности, оставили ярка следа в историята на човечеството, за което всъщност свидетелстват и посочените в началото определения за него. Тази е и причината днес почти всички балкански народи да претендират за сънародност по отношение на неговия произход. Сведенията, изложени в неговото житиеописание обаче, както и свидетелствата в собствените му произведения, са в безпристрастно доказателство на това, че той е с българско потекло. До тази констатация достигат след проучванията си всички наши изследователи на псалтикийното изкуство през Средновековието, сред които е и съвременният и последен до момента Кукузелев изследовател и биограф – видният наш специалист в областта на музикалната медиевистика проф. д.изк. Светлана Куюмджиева (виж: Куюмджиeва, Св. Свети Йоан Кукузел – В: Българско музикознание, год. ХХХ1, кн. 3-4, С., 2007, с. 46-57).

До това установение идват и чужди труженици в осветляването на църковномузикалното минало. Видни руски изследователи от ХХ в. и по-късно също безусловно го определят като българин по народност (Архиепископ Филарет (Гумилевский). Исторический обзор песнопевцев и песнопения греческой. церкви. Репринтное издание, Свято-Троицкая лавра, 1995, с. 341; Вознесенскаго, Протоιерея Jоанна. О пѣнιи въ православньιхь церквах Греческаго востока съ древнѣйшихь до новьιхъ времень. Съ приложенiемь образцовь византiйскаго церковнаго осмогласiя. Част вторая. Кострома, вь губернской типографiи, 1896, с. 47; и др.). Податки за българския произход на големия майстор са запазени и в музикалната книга „Критис” на Стефан Ламбадарий, издадена в Цариград през 1840 г.

И по-конкретно по въпроса:

Първо. Смята се, че школата, в която Кукузел бил настанен след пристигането си в столицата, била създадена и устроена от император Михаил УШ Палеолог (1224-1282) и предназначена за даровити деца-сираци с чуждестранен произход, което означава на първо място, че св. Йоан не е грък;

Второ. Както е известно от житието на зададения от съучениците му въпрос: „Какво яде днес, Йоане?”, незнаещият все още добре гръцки език св. Йоан отговорил: „Куккия ке зелиа“ (κουκιά καί ζέλια) (по: Сарафов, П. Ржководство…, с. 136), т. е. бакла – черен б0б (на гр. κουκιά) и зеле, вмъквайки и българската дума „зеле”. От това се съди, че относно народността на Кукузел везните натежават към български произход;

Трето. Съдейки от запазен до наше време артефакт (а и не само от него), следва, че Андроник II Палеолог (1282-1328), по времето на когото преминава цялото константинополско пребиваване на Кукузел, имал особено добро отношение и дори симпатии към българите, изявени ясно и към личността на Кукузел. Известна е т. нар. Охридска плащаница, подарена от него на Охридския български архиепископ, на която е извезан дарителски надпис със следния текст: „Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник Палеолог.

Историята също свидетелства, че родният край на св. Йоан е със значително българско население. В пределите на днешна Албания и днес съществува българско население, обособено в етнически компактни селища, от което население голяма част все още съумява да запази българското си самосъзнание. Знае се, че в земите край западния бряг на Адриатическо море; наричано от народа ни Синьо море, се заселват славяни още през VII-VIII в., докато местното илирийско население се оттегля в планините. В пределите на българската държава тези земи били включени при управлението на хан Пресиян и цар Симеон, по чието време край Адриатика били заселени български семейства от вътрешността на страната. Тяхно задължение било да поддържат сигурността на югозападната държавна граница. Знае се още, че във въстанието на Петър Делян (1040-1041) взели участие и българите от Драчкия край (тема), който били предвождани от местния мъдър и храбър воевода Тихомир. Последният имал и претенциите да стане български цар, оспорвайки властга на Делян (Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Том II. България под византийско владичество (1018-1187), С., 1934, с. 52:56; Андреев, Й:, Лазаров, Ив., Павпов, Пл: Кой кой е в средновековна България. С., 1995, с. 381-382; Попвасилев, Ив. Избрани…, с. 97-98). Тази историческа справка допълнително подсилва горното твърдение за български произход;

Четвърто. Древният житиеписец предава затрогващ диалог между Кукузел и неговата майка на западнобългарски диалект, записан с гръцки букви, което потвърждава горното твърдение;

Пето. Разказът на същия древен повествовател за дните след завръщането на св. Йоан в Константинопоп продължава така: „Кукузел се настани на спокойно и тихо място, взе плачевното нареждане на майка си, което беше: Мое мило дете Йоане; где ми си, ох, ох! и като приспособи гласа му на песен, създаде изкусно оня полиелей, който той нарече Полиелей на българката (цитат по: Попвасилев, Ив. Цит. Пособие, с. 89)

Заслужава да бъде отбелязано, че на това място за втори път житиеписецът цитира думите на Кукузелевата майка – отново с гръцки букви на български език. От това следва, че и самият Кукузепт определя майка си като българка. Това вече е неоспоримо доказателство за българския му произход, което означава, че св. Йоан Кукузел не е влах нито сърбин, нито албанец.

Многоизвестната сред любителите на средновековното църковно-певческо изкуство творба – „Полиелей на българката“, някои изследователи определят като подобна по вид на западноевропейската музикална форма „тема с вариации“ и преди всичко като „синтез на най-високите постижения на вековната византийска теория и практика с богатата и емоционална българска мелодика, и характерна българска ритмика…“ (Лазаров, С. „Полиепей на българката от Йоан Кукузел. – В: Духовна култура, год. ХХХМ, юли-август, кн. 7 и 8, С., 1954, с. 47).

Кукузел пишел творбите си на гръцки по причина, че бил обучен в изкуството на този език, който всъщност бил и официален за времето си или така да се каже международен за православните.

Корифей на църковно-музикалното творчество (творения)

Някои от прекрасните мелосъчинения на Кукузел били преведени на славянски език още през Средновековието. Най-ранният документ, представящ това начинание, е ръкопис Ивирон 544, писан от Давид Редестинос през 1431 г. Този музикален паметник помества в превод на славянски език Кукузелева стихира от опелото (п. 263) (Тончева, Е. Григорий Цамблак и църковно-певческата практика в славянския югоизток в периода XIV-XVII в. – В: Търновска книжовна школа. Том 3. Григорий Цамблак – живот и творчество. Доклади от Трети международен симпозиум, Велико Търново, 12-15 ноември 1980 г. Издателство на БАН, София, 198, с. 401).

Сред най-ранните извори, представящи славянски преводи на Кукузелеви песнопения, е и ръкопис № 928 от Атинската национална библиотека – т. нар. Жеглиговска или Исайева антология, писана през втор. пол. на ХV в. и свързана с писач на име Исай Сърбин. Същият ръкопис помества и най-ранните известни досега южнославянски преводи на полиелейни рефрени (припеви) от големия музикален майстор (Тончева, Ел. Полиелейни припеви за свети Йоан Рилски от ХV век. – в: Българско музикознание, кн. 2, год. ХМ, 1992, с. 44).

Малко известно е, че св. Йоан Кукузел – този музикален гений на Средновековието и изобщо корифей сред църковно-музикалните дейци от всички времена, е заел заслужено място и в сонма на талантливите църковни поети-химнографи. Според данни от изследванията на гръцкия изследоватеп проф. Григориос Статис и други известни учени, Кукузел е автор на текста на около 50 църковни химни, съставени в 15-сричкова поетична стъпка, които съответно на намерили своето място в редица музикални ръкописи от края на византийския и в продължение на почти целия поствизантийски период. Според вложената тематика Кукузелевите химни се делят на пет основни групи:

1) Богородични – общо 21, от които четири умилителни, един благодарствен, две величания, един богородичен химн, стиховете на който са употребя като богорочични рефрени към полиелея Раби Господа, и тринадесет крестобогородични;

2) Мертвени – два химна;

3) Умилителни – общо шестнадесет химна, от които е съставен с акростих – „Μαργαρίτης (Известна е и Кукузелева кратима със същото име. Според Статис тук би могло да става дума за образно характеризиране на творбата посредством думата „маргарит“ (бисер), или за мелодийна връзка между кратимата и матиматарното песнопение: (виж: Στάθη, Γρ. Θ. Ἡ δεκαπεντασυλλάβος Ύμνογραφία ἐν τῇ Βυζαντινή Μελοποιία (και εκοδοσις των κειμενον εις εν Corpus). Εκδιδουν ο Μπτροπολιτησ Κοζανης Διονυσιος και ο Γρ. Θ. Σταθης. Ιδρυμα Βυζαντινησ Μουσικολογιας – Μελεται 1, Αθηναι, 1977, σ. 133)

4) Празнични песнопения от Триода, Пентикостара и Минея – общо 9 химна;

5) Възкресни – два химна ( Στάθη, Γρ. Θ. Ἡ δεκαπεντασυλλάβος Ύμνογραφία…, σ. 175-263).

На всички тези поетични произведения св. Йоан Кукузел дал съответно и подобаващи за прочутия му талант мелодии.

В илюстрация на Кукузелевото поетично творчество тук са приложени три кратки, но впечатляващи със съдържанието си негови богородични химнографии (15-срични в оригинал):

Глас 4.

Сущую Богородицу тя величаем

Къпина негоряща боговидецът видя те Мойсей,

и – плоча с надпис древен, от пръста Божи.

Ведно с това превъзвестиха всичките пророци:

кадилница си в злато и стомна манноносна,

и кивот одушевен и светилник боголъчен.

И ние, виждайки това на дело сътворено,

рождеството ти прославяме и те славословим

Сущую Богородицу тя величаем (Пак там, с. 190).

Химнът е поместен в ръкопис Ивирон 1220, л. 600а, изписан от прочутия църковно-музикален деец Мануил Дука Хрисаф. Същият кодекс съдържа и известния Мануилов музикален трактат. Приложеното тук Кукузелево песнопение е налично още и в редица други ръкописи.

Глас 8.

Народ! Кръв любещ, безчовечен пророкоубиец!

Неправедно Те хващат, Слове. Ребро Ти пробождат,

шлевят Те, плюят Те, окървавяват Ти ръцете,

и коват на кръстно, на съдебната вина дърво.

И гледащата майка от меча страшен, беззаконен

в сърце дълбоко се рани. Дъжд от сълзи лее,

реки отприщят се от кръв – страните на лице си,

с нокти тя бразди, и дърпа, къса си косите.

(Пак там, с. 204)

Песнопението е по вид крестобогородичен и е поместено в ръкописите Лавра Е 173, л. 318б, Лавра Е 148, л. 305а, Лавра L 166, л. 166б, и Св. Павел 101, с. 252 (Пак там).

Глас 6 (ненано).

О! Как чуждо е и страшно, Сине мой, което зря!

Мой Сине, страшно, да! и чуждо виждам!

О, колко чуждо е и страшно! На кръст Те приковават, Спасителя световен,

тез, що от многото Ти дарове се насладиха;

във гроб те водят Тебе, а Ти живота даваш.

Кой (са)? – Спасените от игото на фараона.

С камък Теб покриват, а правдата от Теб изгрява.

Кои? – Проходилите Червеноводата сухи.

(Химните са прведени от доц. д-р Йордан Банев)

Помесетено е в Ивирон 993, л. 261б, Лавра Е 148, л. 285б, Лавра L 166, л. 163а, Лавра Е 173, л. 314а. По вид песнопението е отново кръстобогородичен.

Съдейки по формата, съдържанието, връзката с даден празник (целта на съставяне) и най-вече обвързаността на някои централни и постоянни песнопения от последованията на богослужебния кръг, тези духовни химни, няма съмнение, че са били в богослужебна употреба, и то столетия наред (съдейки по датировката на кодексите, в които са поместени).

Съществува вероятност обаче, употребата на някои от тях да е била с паралитургичен характер, т.е. като допълнителни или с подсилващ ефект песнопения (при особени случаи), или просто като духовни песни, изпълнявани извън рамките на редовите последования. За съжаление до момента не е известно да са правени проучвания за евентуалната богослужебна употреба на някои от тях и в наше време.

Прекрасните Кукузелеви мелосъчинения и химнотворения са достойно считани за най-представителната и скъпоценна придобивка в православната църковно-музикална съкровищница.

Творчеството на Куккузел оказва огромно влияние върху развитието на псалтикийното изкуство в продължение на векове. Неговият мелографски почерк прозира в произведенията на поколения видни църковно-музикални дейци, а и днес към изпълнение на творбите му псалтите пристъпват с респект.

д-р Любомир ИГНАТОВ,

преподавател по източно-църковно пеене в Богословския факултет на СУ

Изтчник Църковен вестник, бр. 18 /октомври 2020 г./