Житие на св. прпмчца Параскева

  1.   Произход, раждане и възпитание

   През първата половина на 2-ри век в древния Рим,  столицата на безкрайната империя, живяло изпълненото с християнско благочестие семейство на Агатон и Полития. Те били от малцината по онова време, които приели Божията благодат и след оглашение и свето кръщение станали част от Църквата Христова.

При все че били богати хора, те не живеели като своите съвременници, които участвали в светските забави и  пилеели приходите си за разкош. Тяхна всекидневна грижа било раздаването на милостиня на бедните, утешаване на болните и поддържането на вдовици и сираци. Този начин на живот им носел онази неотемлема радост, която притежават всички подвижници и вярващи човеци Божии.

В живота им обаче тегнела и една мъка: те си нямали деца! Затова и непрестанно се молели Господу да им дари поне едно дете. И както някога светите богоотци Иоаким и Анна, така и Агатон и Полития отправяли горещи молитви към небето. А за да подкрепят своята молба, умножавали благодеянията си. И чудото станало – тяхното хармонично и благочестиво съжителство с помощта на Божията благодат, която чува молитвите на вярващите, добило своя плод. Полития забременяла и на света се явило едно момиченце. И понеже то било родено в шестия ден на седмицата, било наречено Параскева (от гр. Παρασκευη – петък).

Още от първите си години малката Параскева, следвайки примера и възпитанието дадени й от нейните родители,  показала коя ще е посоката, която ще следва в живота си. Майка й Полития я напътвала към богоугодни дела, възпитавала я “в страх Господен и мъдрост”, учела я на светите писания и я въвеждала в Църквата. Затова било естествено Параскева да се отличава от своите връстници както в държанието, така и в детските игри. А когато стигнала юношеска и младежка възраст, въпреки че притежавала телесна красота, душата й била привлечена към девственическо житие и, както споменават житиеписателите, “не само очите си – път към любовта, опазвала от мъжките образи”, но се предпазвала от всичко, което би  било препятствие на живота й в Христа.

2.   Смъртта на родителите и раздаване на наследството

Когато Параскева навършила 20 години, Господарят на живота и смъртта повикал при Себе Си нейните родители. Тя останала сама и се оказала притежателка на голямо бащино наследство. Предложенията за брак, които не липсвали до този момент, сега се увеличили още повече. Параскева обаче не била трогната от никое предложение, защото сърцето й горяло от един по-възвишен и свят копнеж – да се отдаде изцяло на небесния Жених Иисуса Христа, нейния Спасител и Избавител. Особено като имала предвид повелята на Господа, дадена към богатия момък, който желаел да постигне вечния живот: “ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене” (Мат. 19:21), тя решително показала своята добра воля: продала всичкия си имот и стойността му раздала на бедните, изпадналите в беда, вдовиците и сираците, а част от парите дала в “обща каса за девици, които живели като сестри, отдадени на милостиня и разпространение на Евангелието”.

Самата тя изцяло се отдала на молитва, милостиня и разпространение на истините на християнската вяра*. Не след дълго, изгаряна от свята ревност и копнеж за мъченичество, предприела първоначално близки, а по-късно и по-далечни пътешествия до градовете и селата около Рим, говорейки на хората за новата вяра на любовта, надеждата и спасението.

Мнозина от езичниците, които я слушали, удивени от светия й живот, младостта, мисионерската й ревност и най- вече от това, което проповядвала, били привлечени към християнската вяра и се отрекли от идолите. Броят на християните нараствал за слава Божия.

Но, както се очаквало, това предизвикало гнева и завистта на фанатизираните езичници и иудеи, които побързали да докладват за това на император Антонин, казвайки му, че “някоя си жена на име Параскева проповядва Иисуса, Сина на Мария”,” Когото предците ни разпнаха на кръст”, (последното добавяли иудеите ). Допълвали също, че Параскева твърди, че “Той е единственият  истинен Бог”, а за да разпалят гнева на императора, изрекли и това: “Параскева казва, че почитаните от твое величество богове са глухи и безчувствени статуи”.  Продължение