Вседобродетелната Пресвета Богородица

31.03.2017 Статии

Автор: монах Мойсей Светогорец

Мястото на Пресветата Владичица наша Богородица Приснодева Мария в Православната църква е особено високо. Според свети Йоан Дамаскин то е непосредствено второто след това на Светата Троица. Ние, православните християни, подир почитта си към Света Троица, оказваме почитание към Пресветата.

Боговдъхновените свети евангелисти я упоменават с изключително уважение и любов, особено св. ев. Лука. Личността на Пресветата се явява като образец и пример за вярваща жена, която е призвана към спасение през своята вяра по благодат божия. Тя заема отлиително място в Църквата. Тя е красивата, скромна и смирена дъщеря, която приема всецяло божественото Слово с пълно доверие. За разлика от първата жена – Ева,- тя оказва послушание към божествената воля, към Божия призив, към най-съвършения обра.

Тя е единствената майка на Бога и на човеците. Личност свещена и неповторима. Най-доброто, което човечеството можа да даде на Божествеността. Божествеността откри в нейно лице скромността, смирението, чистотата, непорочността, послушанието, в техния най-подобаващ и прекрасен вид.

Пресветата се намира по Божи промисъл в такова особено състояние, което не принадлежи на никой друг член на Църквата. Тя е единствената Девица-майка. Майка на Господа, по нейно съгласие. Тя приема да роди Сина и Словото Божие заради народа Божи, който народ тя изобразява и който тя (чрез себе си) свърва с това приемане на спасението, което Бог ѝ предоставя. Така Христос става Новият Адам, Пресветата – Новата Ева.

Светите отци на Църквата проследяват следите на Пресветата през целия Ветхи Завет. Те говорят за нейните предобрази и символи.

Първото съобщаване за нейната честна личност става в така нареченото „ Първоевангелие“.

Когато Бог казва на змията-демон, че ще всее вражда между него и жената, Той има предвид Пресвятата. Тази, която ще даде плод, за да порази главата на дракона, който само ще ужилва Сина ѝ по петата (Бит. 3:15).

Друг предобраз е неизгарящата къпина. Тази, която видял боговидецът пророк Мойсей в богообходената планина Синай. Къпината горяла без да изгаря. За великия догматист, св. отец на Църквата ни, Йоан Дамаскин тя предобразява Богородица и явяването на Светлината чрез Израилева щерка Девица. Особено любещият Богородица св. Григорий Палама говори тук за нетварната светлина (църк., благодатния огън) славата Господня, каквото е явяването на Христос в историята на света. Светлината идва от Пресвятата, която не се поврежда от носенето и раждането на Спасителя.

Друг изключителен предобраз е лествицата в съня на патриарх Яков, която свързва земята с небето. Според светоотеческото тълкувание по тази стълбица се спуснал Бог, за да дойде на земята. Пресвятата става мостът, който свързва разделените. Красиво се възпява това в Акатистния химн: „Радвай се, мосте, който превеждаш от земята на небето“ и „Радвай се, стълбо небесна, по която слезе Бог“. […]

Събитието на Благовещението

Явява се небесният пратеник архангел Гавриил на Дева Мария и ѝ казва, че тя ще роди Спасителя на света. Самата вест е покъртителна, ужасяваща и чувана за първи път. Отговорът на смирената дъщеря, по Евангелието на Лука, е: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“. Следва тук да се отбележи това, което казват специалистите херменевти. На еврейски език думата „раб“ обикновено няма значение на слуга, а на сътрудник. Което ще рече, че думите на Пресвятата в тази фраза означават нейното свободно волево съгласие за осъществяването на великото тайнство на въплъщението.

Пресвятата не е била безволева, неразумна, небрежна, разсеяна или неосъзнаваща случващото се. Когато запитва как ще стане това, след като не е познала мъж, тя знае какво говори, размишлява сериозно и добре, не губи „ума и дума“, внимава. И когато ангелът ѝ отговаря, че това ще се случи чрез снизхождането на Пресветия Дух, тогава тя си отдъхва, успокоява се, съгласява се, скланя, приема Божията воля. Бог не изнудва, не налага волята Си, не завладява и не потъпква човешката свобода и воля. Той я уважава – та нали Той е дарил чудното себевластие на човека. Приемането на Божията воля означава сътрудничество, съработничество. Тоест

служението на Пресвятата в висше служение

Тя предоставя себе си за спасението на света. Става съработник в сотирологичното Божие дело за света.

Тропарът на празника напомня: „Днес спасения нашего главизна, и иже от века тайнства явление: Син Божий син Деви бивает“ (Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Синът Божи Син на Дева става). Пресвятата става начало на нашето спасение. Много е трудно да се схване и да се разбере напълно величината на висшето дело на Богородица в света. Колкото повече би се очиствал и просветлявал човек, толкова повече той би и разбирал по нещичко ново и би се съкрушавал, заливайки се в благодарствени сълзи. Исихастите особено много обичали празника Благовещение, както и новоисихастите – свещенодостойните коливади, които живели и на светия този остров.* Коливадите, където и да отивали, издигали храмове, посветени на празника Благовещение.

Една завладяваща и покъртителна картина за живота у Бога на Богородица е нейната среща с майката на Честния Предтеча, света Елисавета. При своя поздрав към Елисавета, Пресвятата заявява доброволното си съработничество за спасението на човешкия род и дълбокото познаване на случващото се в тайнството на Божественото домостроителство. Според евангелист Лука, щом Елисавета приела поздрава на Пресвятата, почувствала оживлението в своята утроба на младенеца, който носела – св. Йоан Предтеча. Елисавета, пророчески изпълнена със Свети Дух, високо извиква към Пресвятата: „Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това – да дойде при мене майката на моя Господ? Защото щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. Блажена е тази, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа“ (Лука 1:42-45).

Тогава, улавяйки удалата ѝ се възможност, Пресвятата изрича славословния химн: „Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той показа милост към смирената Си рабиня. Защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове, задето Всемогъщият Бог ми стори велико нещо. Свято е името Му и Неговата милост е из рода в род за ония, които с почит Му се боят. Той показа Своята сила; разпръсна на горделивите плановете, що рояха в мисълта си. Повали управници от техните престоли и въздигна смирени. Гладни нахрани, а богато отпрати с празни ръце. Помогна на обичния Свой отрок Израиля, не забравяйки обета, който даде на нашите прадеди – че ще помилва Авраама и наследниците му довека“ (срв. Лука 1:46-55).

Пресвятата остава при Елисавета в продължение на три месеца. […]

Ние, православните, разбира се, обичаме и почитаме Пресвета Богородица. Но най-голямата почит, според свети Йоан Златоуст, е да усвоиш мисленето на почитания от тебе. Хубаво нещо са обетите, поклонничествата и посвещенията, но много по-добре е да погледнем надълбоко в нещата. Защото, пребивавайки само на повърхността, при външните неща, даровете и посещенията, ние си оставаме само с лесните и безболезнени дела. Не дълбаем навътре в себе си, не разработваме вътрешната си градина, с размишление, съкрушение, себепознаване, самоконтрол, себеотречение, себеизследване, себекритичност. Оставаме си само в един проучвателен обход, в една проучвателна разходка, в едно постоянно наблюдаване на другите с доста строго око, избягвайки полезната за самите нас критична строгост.

Това привеждане и копане навътре в нас има голямо значение и ценност. Непрекъснатото прехвърляне на отговорността, самодоволното оправдаване на обичното ни Аз, постоянното ни сравняване с тези, които са по-лоши от нас, повърхностното отлагане сериозно затруднява духовния ни ход нагоре, оставяйки ни по нанадолнището или в застоя на едно печално състояние. Същевременно, състоянието на Пресвятата е изобличение на нашето духовно бездействие (теолог., апраксия). С благородство, любов и изключително различаване на нещата тя ни явява своята красива, скромна, светла и радостна личност за подражание. Скромността, мълчанието, чистотата, смирението на Пресвятата влизат в остров противоречие със съвременния свят на разюзданост и непрестанно зловещо наслаждение, свят на страшна гордост, материалолюбие, сребролюбие, плътолюбие, вещолюбие, властолюбие, славолюбие, себелюбие и насладолюбие.

Пресвятата е била винаги и всякога преди всичко смирена

Не смирена на думи и на външен вид, прикриваща богомразно лицемерие, а истински, чисто, непокравено и непорочно смирена. Тази царица на добродетелите – смирението, – я е красяла и тя е привлякла върху нея благодатта Божия и да стане майка Господня. Нейното смирение било непреривно, постоянно, жизнено, силно. Тя го е била обикнала, усвоила в себе си, не можела и не искала да живее по друг начин. За нея това бил начин на живот естествен, прост, неподправен. Без исисквания, напрежения, забързаност, безпокойства, шум, тревоги, стрес и измъчване на себе си.

Тя носела в себе си безоблачно и слънчево небе

Животът ѝ бил неразлюляно море, спокойно езеро, тиха река, цъфтящо цвете, уханна ливада, благовонна градина. Не се борела да я забележат, да я зачитат, да я слагат на първо място, да ѝ дават думата, да я хвалят, да я ласкаят и да я възхваляват. Така тя нямала комлекси, страхове, несигурност, безсъние, неприятности, обърканости, странности, капризи, мизерности, неудачи, преструвки и излишно любезничене. Смирението на Богородица била нейното най-безценно и бляскаво украшение, от което се излъчвала светлината и благодатта на смирения Иисус.

Нейното смирение я карало да понася, да очаква, да чака, да следва сянката на Сина си, да замълчава, да се моли, да търпи и да се надява. Нямало ни най-малкото изискване да се съветват с нея светите апостоли, да я слагат отпред, да влияе върху нещата, да се меси, да става на нейното. Какъв чудесен човек, колко уникален, рядко срещан и изключителен!

Наблюдаваме, покланяме се и прегръщаме свещената ѝ икона и се вдъхновяваме. Смирената дъщеря от Генисарет – какво ли няма тя, на което да поучи съвременния арогантен, надменен, егоистичен, горд, индивидуалистичен, себичен, добрепрекарващ си, ксенофобски, небратолюбив, нехуманен, нечадолюбив и свадлив свят. Главният проблем, братя мои, на съвременния икономически свят не е икономическата криза, а

бумът на гордостта

Животът е сив, без усмивка, жесток, лукав, труден, несмиряем. Преблагият Бог ни дава възможности – допуска до нас изпитания, изкушения за умъдряване, поправяне, променяне, обръщане, преобразяване, преобръщане и възкресяване, но за съжаление, те остават неизползвани. Дори понякога човек сред трудностите, които му се случват, се ожесточава още повече и съвсем няма разположение за смирение и покаяние.

Христос обаче дава Своята благодат на смирените.

Смирените Той обича най-много

тях благославя, облажава и ще ги настани всички тях в рая. Пресвятата се моли за всички, но най-много тя се моли за смирените. Нека ние сега, при почитането на нейната памет, горещо я призовем да ни даде мъничко от своето красиво смирение. Тогава ние и сред икономическото затруднение да сме, и в болест или в скръб, в злополучие или в безработица, ще имаме търпение, надежда, утешение и оптимизъм. Смирението на Богородица има вероятно много на какво да научи и жените. Нека всички я призовем.

Всички ние страдаме от голяма липса на смирение

Светото смирение ще ни даде комфорт, свобода, радост, благодат, освещение, изкупление, предвкусване на райската нежност, ще ни направи безметежни, весели и наистина радостни. […]

За съжаление, скъпи братя, нашата епоха е твърде нечиста. В един такъв хаотичен свят Непорочната, Пречистата Приснодева Богородица се явява странница, далечна, непозната и чужда – позволявам си да кажа – старомодна. Нашата Пресвята Преблагословена Неневестна Невяста не само не познала мъж, не извършила грях, не помислила зло, но намразила всичко онова, що е несвещено, нечисто, мръсно, ловонно и гнусно. Нейната чистота е във висша степен, с огромна тежест, недостижимо съвършенство. Нежеланието ѝ спрямо всяко едно мръсно нещо било неин пожелан избор, съзнателен, волеви.

Има много какво да каже ослепителната красота на нейното девство на нашия материален и сластолюбив свят.

Наистина, не липсват и в наши дни добрите приятели, верните ученици, съзнателните следовници, обичните подражатели на Пресветата Дева. Младежи и девойки с весели, мирни и светли лица, с невинност, чистота и голямо благословение, монаси и монахини с кариерно въздържание, хора в света без лукавство, добронамерени, борбени, въздържателни, достойни за уважение. Нека се молим Господарката на ангелите да очисти очите на душите и телата ни, та да не гледаме лукаво братята си. Да гледаме и нагоре, да гледаме и навътре в себе си, чисто, смирено, благо.

Не е нужно да се правим на безсърдечни моралисти, но мисля, няма да преувеличим, ако си кажем, че нашето време е безсрамно. Ние описваме действителността и го правим с надеждата вседобродетелната Богородица да спомогне да обикнем богоявената добродетел и да намразим носеното от демони зло. Скромността на Пресвятата я опазваше неодпадаемо смирено, винаги чиста, мълчалива, сериозна, благородна, грижовна, Милующа, Отрада (Утешителна), Скоропослушна, Проговаряща ни и Спасяваща.

Вседобродетелната Богородица е винаги преготова да ни вдъхнови за добродетел, да ни хване за ръкатаи да ни поведе към Христос, да ни подкрепи в усилията за придобиването на добродетели, да ни избърше сълзите, да облекчи болките, да ходатайства пред Сина си да не съди делата ни пред ангелите (на Съдния ден), да ни спомогне навреме, да ни приюти в своята прегръдка, както Христа.

Пресвятата, „носеща в своята утроба въплътения Бог Слово“ ни явява Христос, свързва ни с Христос. Отношението, степента на почитание, благодарност и любов към Богородица Мария сочат степента на нашия православен духовен живот. Колкото повече се чувстваме немощни, неспособни, малки, бедни и я възпяваме за множеството ѝ дарове, толкова повече ние ще сме по-близо до истината.

Затова нека ѝ благодарим горещо от все душа и сърце, че в своето преславно успение тя не изостави света, но въпреки множеството ни прегрешения, като ги подминава, тя като грижовна, съчувстваща, състрадаваща майка ходатайства пред Престола на Владиката, непрестанно молеща се за всички нас – млади и стари, бедни и богати, болни и немощни, маловерци и заблудени, подлъгани и наплашени. Пресвятата не съди, не се сърди, не помни, че сме я забравяли. Тя има голяма прегръдка, в нея има място за всички, има велика, богата, безценна добродетел, която ни подканя да ѝ подражаваме.