Сред историческите източници, свидетелстващи за автентичността на следните събития, свързани с изгонването на римокатолиците от острова, има и исторически документи, предадени ни от големия светец на гръцката църква св. Атанасий Пароски. Нека обърнем вниманието си към случилото се в днешния ден на о. Керкира:

ВЕЛИКО ЧУДО

През 1716 г. турците обградили остров Корфу с голяма флотилия. Те разполагали с петдесет хилядна войска и многобройни кораби, които прекъснали връзката на острова с останалия свят.

Турците се приближили до стените на града. Андреа Писани, генерал, командващ силите на Венецианската република, с тревога очаквал предстоящото вражеско нападение (Корфу и близките острови били под властта на Венеция още от 1386 г.)

Призори на 11 август 1716 г. Св. Спиридон, светецът-покровител на острова, се явил пред вражите сили, държащ ослепителен меч в дясната си ръка. Суровата му, непоколебима и величествена осанка ужасила агресорите, които побягнали. Агаряните, обхванати от паника от това най-страшно явяване и неустрашимо нападение на Светителя, оставили оръжията си, военните съоръжения и животни, и побягнали, за да спасят живота си.

Великото чудо станало известно на целия остров. Турците оставили зад себе си 120 артилерийски топа, голям брой оръжия, муниции, животни и припаси.

След това могъщо, неочаквано и тъй явно чудо, венецианският владетел Андрей Писани, който бил римокатолик, пожелал да издигне латински олтар в Православната катедрала на Св. Спиридон (римският кардинал в Корфу отдавна желаел това). Обаче Св. Спиридон се явил насън на Писани, като му казал: „Защо ме безпокоиш? Олтарът на твоята вяра е неприемлив в моя Храм!“ Естествно, Писани докладвал за съня на римския кардинал, който от своя страна отговорил, че това идва от дявола, който искал да затрие уж благородното дело. След тези думи, окураженият Писани поръчал доставката на необходимите материали, за да започне изграждането на въпросния олтар. Материалите били доставени в двора на Храма на Св. Спиридон. Когато Православните свещеници и гръцките първенци на острова разбрали какво се случва, те били силно опечалени. Поискали среща с Писани, за да го помолят да спре това дело. Отговорът на Писани бил обезсърчителен; той грубо казал, „Като владетел, аз ще върша каквото си искам!“ В този момент православната общност на острова възложила всичкото си упование на техния Светител, умолявайки го да спре тази мерзост.

Същата нощ, Св. Спиридон се явил на Писани в образа на монах и съобщил, „Аз ти казах да не ме безпокоиш. Ако имаш дързостта да продължиш с това, което си решил, със сигурност ще съжаляваш, но ще бъде прекалено късно.“

Следващата сутрин Писани предал всичко това на Римксия кардинал, който пък го обвинил не само в неверие, но и в безхарактерност. И тъй, след всичко това владетелят събрал достатъчно смелост и издал заповед за издигането на олтара.

Римокатолиците на острова празнували победата си, а Православните дълбоко скърбели. Мъката им не отслабвала от пролятите сълзи; те молили Светеца да се намеси и да ги спаси от латинската мерзост.

Светителят чул молитвите им и действено се намесил.

Същата вечер се разразила ужасна буря, като артилерийски огън падали от небето мълнии върху Старата крепост, където била военната база на Писани и складовете с боеприпаси. Цялото укрепление се превърнало за миг във всесъжение. 900 латински войни и цивилни били моментално убити от експлозията, но нито един Православен не пострадал (на тях не позволявали да влизат в крепостта след залез слънце). Открили Писани мъртъв, главата му била набита във две дървени греди. Тялото на римския кардинал открили изхвърлено на голямо разстояние от крепостта.

Най-забележително било това, че същата нощ и същия час друга мълния ударила Венеция. Насочила се към покоите на Писани, тя изгорила портрета му, който висял на стената. Обаче, за учудване на всички, нищо друго не било изгорено и нямало други щети. Друго интересно нещо е, че пазачът на боеприпасите в крепостта на Корфу видял Светителя със запален факел в непосредствена близост до складовете. Пазачът бил пренесен от Светителя и оставен пред една църква, без да получи и драскотина.

Кондак на св. Спиридон, епископ Тримитунтски, глас 2
С Христовата любов възпламенен, пресвещений, с ум, окрилен чрез блясъка на Духа, с дейни твои видения ти си постигнал благоприятни дела и си станал Божествен жертвеник, измолвайки за всички Божествено сияние!

източник: Иоан Санидопулос