Частица от одеждите на Св. Йоан Кронщадски Чудотворец

Фелона, от който е взета частичката. Отец Владимир Сафронов, дарител на светинята

Спасо-Георгиевската църква в с. Млево, Русия – малко история

Старинното тверско село Млево се намира на около 5 километра от пътя Бологое-Удомля. Лятото идват на вилите си много хора, някои от които са израстнали тук. Днес тук постоянните жители са едва десетина човека. От Млево пътят преминава през съседното село Залуче, завива се към гората и продължава по-нататък покрай останките на отдавна запустели села.

В средата на XIX век в селото е имало над двеста къщи. Покрай река Мета преминавали каравани, превозващи товари до Новгород и цялото местонаселение се е занимавало с обслужване на тези доходоносни пътища.

Млевските земи имат древна история – могили, намиращи се недалече, датират от VI-VIII век, а по течението на река Мета висят огромни, на места разрушени, насипни крепости с наблюдателни постове. Още през 947 година княгиня Олга на път за Новгород основала по бреговете на Мета няколко селски гробища. Възможно е именно тогава да се е появило и Млево.

Годината на основаването на селото е неизвестна, но през 1998 г. по време на работа при Троицките разкопки до стените на Новгородския кремъл, археолозите намерили грамота, датираща от средата на XII век. В нея пишело: „Вървяхме ние към Млево, а Иван го нямаше с нас…“ Грамотата с номер 885 има делови характер и показва, че по това време Млево имало голямо значение за търговията с Новгород.

Неголямата река Мета, по горното течение на която се намира Млево, някога е била по-дълбока и е имала важно място във Волжкия търговски път, свързващ Каспийско с Балтийско и Бяло море.

Кратката водна нишка от Новгород към Волга и обратно преминавала чрез Мета и Тверца, един от притоците на Волга. На този път се намирали две естествени препятствия – влачище, съединяващо реката (оттук е възникнало и град Вишний Волочок) и подводните скали по Мета – най-опасното място по цялата река. Именно заради тях търговците наемали кормчии и не се скъипили за църковни пожертвования. Съгласно устно предание, впрочем, нямащо писмено потвърждение, в средата на XI век в Млево била построена дървена църквичка на същото място, където сега стои каменният Спасо-Георгиевски храм. Оттогава тук винаги е имало действуваща църква, а от средата на XVI век, когато бил разцвета на Метинския панаир, открит на Петровден, даже две: Егоревската църква и църквата „Св. апли Петър и Павел“.

От свеото появяване новият Спасо-Георгиевски храм е свързан с купците, водещи по Мета карвани с товари, и щедро даряващи за църковните нужди. Огромната даже за сегашните размери шестпрестолна църква се е виждала от страна на реата от няколко километра от Млево. Църковните ведомости от 1874 г. свидетелствуват, че строителството на каменният храм с двете камбанарии било започнало още 1823 г. и продължило до 1849 г.

На старото гробище около стените на Спасо-Георгиевската църква има огромно парче от тъмен камък, сложен на оградата и вътре в него има обикновен метален кръст. На източната страна сред петна от лишеи има малки монетки, пробляскващи на слънцето. Като погледнеш на камъка, трудно мжоеш да прочетеш: „Година 7 е положена представилата се раба Божия Марта напа.“ Това е местна светиня – гроба на Марта Посадница.

За няколко години църквата в Млево много се е изменила. Променили са се и самите хора, живеещи в съседство. Отец Владимир направил почти невъзможносто – обединил съвършено различни хора, създал малка община от единомишленици.

Източник