Църквата и медиите – съработничество във вярата за полза на обществото

Средствата за масова инфорамция (СМИ) играят важна роля в съвременното общество. Те са призвани да поднасят на широките слоеве от обществото коректна и своевременна информация за важни събития от областта на политиката, обществените процеси, културата, традициите, спорта, в това число и от областта на църковния живот и православната вяра, да ориентират хората за случващото се в света и днешната реалност.

Но СМИ не са само източник на информация, а и силен и важен инструмент за формиране на обществено съзнание, обществените нагласи, нравствените устои и светогледа на личността. Ето защо те носят отговорността не само да се придържат към истината и проверените факти, но и да се съобразяват с определени нравствени принципи, заложени в етичния кодекс на журналистиката и личната човешка съвест.

Основополагащите принципи и закони на съвременното демократично общество гарантират на журналистите право на свобода на изразяване, достъп до информация и безопасност при изпълняване на служебните задължения, но медиите и работещите в тях имат както свободи, така и отговорности, както права, така и задължения.

Медиите са призвани да предоставят на гражданите точна, вярна, обективна и проверена информация от достоверни източници, коментари и анализи, почиваща върху неизопачени факти, да представят различни мнения и гледни точки. Но същевременно, търсейки и защитавайки обществения интерес, са длъжни да съблюдават неприкосновеността на личния живот на всеки, да се отнасят с уважение към човешкото достойнство на всеки гражданин, да се въздържат от разпространението на материали, подбуждащи или насърчаващи омраза, насили, жестокост и всякаква форма на дискриминация въз основа на расова, етническа, религиозна принадлежност, да се придържат към добрия тон и благоприличие.

Ние, като свещенослужители и архиереи на Църквата, отчитаме важната роля на медиите в съвременното общество, зачитаме свободите им и гледаме на тях с подобаващо уважение. Същевременно, като пастири, чиято основна грижа е спасението на всяка човешка душа, имаме разбирането, че поднасянето на информация на зрителите, слушателите и читателите трябва да се основава на строго придържане към Истината и Правдата, на грижата за нравственото състояние на отделната личност и обществото като цяло. А това предполага представянето на положителни примери на високонравствени личност, на добри инициативи, повдигащи морала и подсилващи вярата, надеждата, милосърдието и човеколюбието между хората, както и борбата срещу разпространението на злото, неправдата, лъжата в обществото.

Църквата е призвана да способства за установяване на социалната справедливост, защита правата и свободите, мира и съгласието между хората, недопускане на екстремизъм, напрежение между различни прослойки в обществото, за запазване на традиционните за страната ни православни нравствени ценности и традиции.

Поради просветителската мисия, която Църквата има в обществото, Тя би била силно подпомогната в изпълнението й, ако има съмишленик и сътрудник в лицето на светските средства за масова инфорамция, с техните многобройни зрители, слушатели и читатели, които могат да предадат Нейното послание до най-широка аудитория, в различни слоеве на обществото, далече, отвъд стените на храма и църковния амвон.

Свещенослужителите и миряните на БПЦ трябва да се отнасят с подобаващо внимание към светските медии и при благословение от страна на епархийския митрополит да им съдействат съобразно целите на просветителската мисия на Църквата, за да се пробужда и удовлетворява интересът на широката общественост към живота на Църквата и църковните събития, както и за популяризирането на различни страни от християнската история, култура и традиции. При това трябва да се проявяват особена разсъдителност, чувство за отговорност и съобразителност, като вземат предвид отношението на съответната медия, предаване и екип към Църквата, ценностите, които те утвърждават, както и отношението на църковното свещеноначалие към едно или друго средство за информация и отделните медии.

Вслучаите, в които православни християни работят професионално в светски медии, водещи в тяхната работа трябва да са евангелските нравствени принципи, християнският им дълг, християнската им съвест и морал. Защото, на каквото и място да ни е поставил Господ, в нашето служението ние всички като следовници Христови сме призвани да се трудим за осъществяването на евангелското благовестие и християнските нравствени идеали и сме отговорни пред Бога, Църквата и собствената си християнска съвест за думите и делата си.

Великият руски баснописец Крилов между многото си басни е оставил една, която носи заглавието ‘Писател и разбойник’. Съдържанието й е следното: Пред Божия съд застанали двама нови преселници във вечността – един разбойник, който извършил много злодеяния, и един писател, който разливал в творенията си тънката отрова на злото, насаждал покварата и разпространявал разврата.

След произнасяне на присъдата били поставени на железни вериги два големи котела, в които били хвърлени виновните. Под котела на разбойника бил запален страшен огън, от пламъците на който и камъните в ада взели да се пукат. Под писателя отначало едва тлеел слаб огън, който обаче колкото повече време минавало, толкова повече се разгарял. Вековете отлитали, а този огън все се усилвал. Кладата на разбойника отдавна вече угаснала, а тая под писателя горяла с все по-страшна мощ. Най-сетне писателят възмутено извикал, че и тук нямало никаква справедливост, че той изпълнил света със славата на своето име, че и да си е позволил малко волност, тя не можела да се сравни с ргозните вулгарни престъпления на разбойника и пр.

Но ето, чул се глас: ‘Нещастнико, и ти ли обвиняваш Провидението?Как смееш да се сравняваш с разбойника? Неговата вина не е нищо пред твоята. Със своята лютост и злост той е бил вреден, докато е бил жив. А ти… твоите кости отдавна са изтлели, но всеки ден изгряващото слънце осветлява нови беди, на които ти си виновникът. Отровата на твоите творби не само не отслабва, но от век на век става по-ллюта. Погледни всички ония зли дела и нещастия, на които причинител си ти! Ето деца, които са срам за своите семейства и отчаяние за бащите и майките. Кой т отровил умовете и сърцата им? – Ти! Кой е осмивал съпружеството, началствата, властите и на тях е приписвал всички нещастия между хората? – Ти! Не ти ли облече в примамлив външен вид и страстите, и пороците? И ето, цялата страна, упоена от твоето учение, е изпълнена с убийства и грабежи, раздори и метежи и е доведена до гибел от тебе! За всяка капка сълза и кръв в нея си виновен ти! И при все това проявяваш смелост да хулиш Провидението? А колко още злини в бъдеще ще се родят от твоите книги! Сега ще трябва да търпиш за онова, което си извършил. Наказанието ти е отмерено според твоите дела“.

От тази басня се вижда колко пагубни за човешките души могат да бъдат думите, особено думите на онези, които са надарени с особен дар-слово, които умеят да пишат или говорят увлекателно, убедително, завладяващо, чиито думи имат силата да проникват в умовете и сърцата на хората. И колкото по-голяма е аудиторията, до която тези думи достигат, толкова по-голяма е и отговорността, която носим.

Доброто взаимодействие между Църквата и медиите изисква взаимно желание за сътрудничество и взаимно доверие. Предоставената информация следва да се разпространява от медиите коректно, без да се манипулира и изкривява с различни средства и да се използва злонамерено за антицърковни послания към зрителите, слушателите и читателите, без да уронва авторитета на Църквата пред широката общественост. Защото хората се нуждаят от помощта на Църквата, от нейната проповед, от евангелското благовестие, от нейната подкрепа, утеха, от упование, от надежда, от вяра. Втози океан от разнородна информация, в който все по-трудно се ориентираме, в който дебнат опасности, в който губим посока и цел, в този свят на все по-размивани ценности, съвременните човек има нужда да му бъдат напомняни традиционните непреходни християнски ценности и Христовия нравствен идеал. От нещо устойчиво и неизенно в този изменчив и несигурен свят. И Църквата, и средствата за масова информация могат и трябва да си сътрудничат в това, за всеобща полза.

При интервюиране на духовници и миряни ясно трябва да се различава личното, частно мнение по даден актуален за обществото въпрос (па било то и изказано от авторитетни богослови, църковни служители и дори духовни лица), от църковното становище, което е плод на съборния дух в Православната църква. И формули като „според Църквата“ да се употребяват единствено по отношение на Свещеното Писание, светите Отци на Църквата и свещеното Предание, както и за официални становища и изявления на Светия Синод, но не и за частни мнения на отделни представители на Църквата.

Във взаимоотношенията между Църквата и светските медии може да възникнат проблеми, които още повече да засилят дистанцията, взаимното неразбиране и недоверие между тях, но това никога не е от полза както за някоя от страните, така и за обществото. Причини за тези проблеми могат да бъдат неточно или изкривено разпространена информация за църковния живот, от страна на медиите, вкарването на изказване или информация в уронващ авторитета на Църквата контекст, подвеждащо заглавие, неотговарящо на изразената позиция от църковно лице, изваждането на отделни думи от контекста и смисъла на казаното и др. Както и неточности поради неразбиране на материята.

От страна на Църквата причини за влошени взаимоотношения с медиите могат да бъдат например неоправдан отказ на достъп на журналистите до църковни събития и за достоверна информация, отказ на коментар и разяснение за случаи от живота на Църквата, неглижиране на медиите, враждебно отношение, мълчание и др.

Подобни проблеми, възникнали поради незнание, неразбиране, невнимание, трябва да бъдат своевременно преодолявани със средствата на диалога с цел установяване и продължаване на взиамно полезно сътрудничество между Църквата и медиите. В случаи на тенденциозни, съзнателни и целенасочени клевети и уронване авторитета на Църквата и свещенослужители, хули срещу Бога, кощунства с вярата от страна на дадена медия, църковното ръководство може да предприеме действия, като официално писмено предупреждение към ръководството на медията, прекратяване на сътрудничеството и взаимодействието с нея, бойкотиране на медията и призоваване на вярващите към бойкот. Както и обръщане към съответните държавни органи.

Сериозен проблем във взаимодействието между Църквата и медиите би била и склонността у отделни медии да търсят сензация и скандал на всяка цена, опит да задоволят невисокия вкус на своите потребители. Жажда, която Църквата не би могла да приеме и толерира, а още по-малко да задоволява.

Като отчитаме, че светските журналисти все по-компетентно и добросъвестно отразяват живота на Църквата, трябва да отбележим, че има неща, които са недопустими спрямо БПЦ и която и да е друга религиозна организация: оскърбление на религиозните символи, свещените книги, свещените имена и личности, както и на духовенството. Всеки вярващ – мюсюлманин, юдеин, християнин – приема особено болезнено оскърбителни действия и изказвания, посегателства върху всичко сакрално за него.

Наблюденията ни през последните години на засилен интерес към Църквата и от страна на обществото, и от страна на медиите, показват, че обичайните материали за Църквата от страна на светските медии са: информация за същността и отбелязването на даден християнски празник, новини за актуални събития от живота на Църквата и публикации, търсещи скандали и сензации. Чести поводи за споменаване на Църквата в светските медии е участието й в официални светски събития.

Тук е мястото да отбележим, че макар през последните години между БПЦ и светската власт да се установиха добри отношения на взаимно уважение и зачитане, не бива да се насажда разбирането, че Църквата е своеобразен придаък към държавния протокол при определени официални събития. Акцентът трябва да си остава върху вярата, нравствеността, духовните теми и събития.

Светското общество търси да открие в лицето на представителите на Църквата примери за доброта, безкористност, безусловна любов, състрадание, отговори на вечните и злободневните проблеми, а за съжаление, не винаги ги открива. Затова ние, свещенослужители и вярващ църковен народ, сме длъжни да се стараем да бъдем такъв пример за нравствена чистота, кротост, безконфликтност и братолюбие.

Църквата, в наше лице, трябва да разговаря с широката общественост, защото вечните евангелски истини се нуждаят постоянно от ново осъзнаване, разпространение, популяризиране и действено актуализиране. Ако преди години Църквата и християнството нямаха място в обществото, то сега можем да говорим, да присъстваме и участваме свободно в обществения живот. И ако не го правим, вината е само наша. Ние трябва да бъдем открити за отношения с медиите, да се стремим да говорим на език, понятен на съвременните хора – за журналистите и за тези, до които техните материали ще достигнат. И да имаме предвид, че ако ние, църковните люде, сами не говорим за Църквата, за църковния живот, други ще го правят.Колкото и както могат и искат.

Източник Църковен вестник, бр. 16 / 2019 г.