ЦЪРКВАТА И ЕРЕСИТЕ

Архим. Йоан Крестянкин

След гоненията и мъченичеството през първите векове на християнството, когато врагът на всяка правда – дяволът, винаги възставащ срещу истината, се опитал да унищожи Църквата чрез заплахи със смърт и мъчения, тя не само, че не погинала, но, укрепвайки в страданията, родила цял сонм свети мъченици и изповедници на Христовата вяра, които станали семето на новите християни.

От IV век човешкият враг започнал да изобретява нов, много по-страшен способ, с който искал да разруши вярата и Църквата, извращавайки истината и разбивайки единството на вярата в Христа: появили се ересите и разколите. Служителите на тъмнината започнали да представят предателството като вяра, антихриста – с името на Христа; като прикривали лъжата с правдоподобност, се стремили да унищожат истината. Вълци с овча кожа влезли през оградата на Църквата, прикривайки хищническата си същност с цитаги от Свещеното Писание.

Една от първите ереси, разтърсили Църквата и поразили я за дълго била ереста на църковния презвитер Арий. За пръв път гордият човешки ум предприел опит да направи ужасна фалшификация: да обяви Богочовека Христос като Човека Иисус от Назарет. Признаването на Божеството на Христа Спасителя е неразделно свързано с вярата в Църквата. И Църквата, напрягайки всички свои сили, отстоявала тази истина – за единосъщието на въплътения Божий Син с Бог Отец. Защото Църквата, чрез Светия Дух, винаги е угвърждавала, че Христос е не само Велик Учител; Той е Спасителят на света, даващ на човечеството нови сили – сили, които го обновяват.

Ние сме получили от нашия Спасител Христос не само учението, но и самия живот – живот, който не следва стихиите на този свят, където господстват гордостта и себелюбието; получили сме живот по Христа с Неговия пример за самоотречение и любов.

Вярата в Спасителя Бога е неразривно свързана с вярата в спасителната сила на Църквата, и тази вяра е дадена от Самия Христос: ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят (Мат. 16:18).

От думите на Иисус Христос се вижда неразривната връзка между истината на Църквата и истината за Неговото Богосиновство, Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него (1 Йоан. 4:9). Христос, въплътилият се Син Божий, обновил човешкото естество, създал Църквата, изпратил Светия Дух и по този начин положил началото на новия живот.

Божиите светители с едни уста и с едно сърце възвестили потъпканата от безумците истина и я извели в догмат на Църквата за всички времена.

Врагът върви по заобиколня пътища, насочвайки всичките си сили вменно към разрушаване на истинната Божия Църква чрез разделяне на християнството. Той добре знае, че без Църквата хората и без друго ще стигнат до безбожие, ще загубят спасението си, и Земната смърт ще роди вечните им мъки.

Нека да разгледаме с вас, скъпи мои, сегашното състояние на Църквата; да разгледаме и духовното състояние на хората от нашето време. Нека направим оценка на днешния ден и да се запитаме: ще се спаси ли светът, или гибелта му вече е готова? В истинската Божия Църква ли сме, или духът на лукавството и лъжата имат дял в нас? Погледнете само, какво наводвение е застигнало света днес. Една Църква, друга, трета – не можеш да ги преброиш. И всички те претендират, че са истински; всяка от тях се мисли за най-правилната,

Но как така? Нали няма две истини? Христос свидетелства за Себе Си: Аз съм пътят и истината и животът (Йоан. 14: 6).

В коя църква се намира Христос? Нима се е разделил? Коя църква е предпочел Той сега? Никоя! В дните на Своето земно страстване Той е създал Църквата веднъж-завинаги единна и неразделна, създал я е за всички времена до края на вековете (света). И в нея единствено, жив и действащ, пребивава Той. Друга Църква не съществува.

Коя всъщност е тя?

Приятели мои, това е единствената Църква – тази, която пази чисто и неповредено християнското учение. Човекът е лош пазач. Верен и неизменим е само Бог, и само Той в бурното житейско море на вековете може да съхрани истината непроменена. И само нашата Църква, православеща Правдата и Истината, от всички люде по света – и от християнски, и други изповедания – се нарича Православна. Дори самите врагове на Църквата, скърцащи със зъби срещу нея и опитващи се да я унищожат, също свидетелстват за нея, именувайки я Православна Църква.

Спомнете си как Пилат, който осъдил Христа, свидетелства за Него истината – че Той е Цар Иудейски; и как първосвещеникът, оглавяващ престъпния синедрион, пророчествува Божиите истини: по-добре един човек да погине за народа (Йоан. 18:14).

И така е било винаги и във всичко. Истината не бива да се погребва. Бог я пази и свидетелства на света за нея дори чрез устата на нейните противници.

Апостолското приемство, съхранено в Църквата от Светия Дух и представляващо приемствената благодат и силата Божия в Тайнствата на Църквата, е още един сигурен признак за истинността на нашата Църква.

Всичко това апостолите са получили от Христос и чрез възлагане на ръцете си (тайнството Свещенство, бел.ред.) са го предали на учениците си. И до ден-днешен всички са единни. Днес ние виждаме как в Православната Църква се изпълняват думите от първосвещеническата молитва на Христа: да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно (Йоан. 17:21),

И като последни, най-разбираеми за нас признаци за истинността на нашата Свята Православна Съборна и Апостолска Църква, се явяват нейните страдания. Те са дадени на Църквата от Христа, заповядани са ѝ от Него: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва (Мат. 16:24).

Отричайки се от земните блага, човек ще приема удари, обиди, насмешки и поругание, ще приема гонения и то не само за един ден, но колкото Бог отреди; и ще стане Божий човек.

Отхвърляйки кратковременното човешко мъдруване, той ще приеме съборния разум на Църквата и ше стане виждащ Бога ум, – тогава самите ереси ще бъдат отхвърлени; не ще могат дори да се доближат до него. Божествената любов ще го запази от разкол и той безсъмнено ще стане Божий.

И още един много важен въпрос, скъпи мои, чедца Божии. Може би е трудно на човека да разбере коя Църква е истинната? Понякога не ни достигат нито знанията, нито вярата. Какво представлява истината, къде е тя, в какво се състои? Как да я видим, когато днес в света, като на птичи пазар, всеки крещи своето, – кой по-високо, кой по-примамливо? За човека е трудно, но не и за дявола. Дяволът е враг на истината; той винаги безпогрешно я разпознава, намира я и неотклонно я преследва. Погледнете, коя Църква може да се сравни в това отношение с Православната Църква?!

Гоненията се редували с нападките на ересите, ересите предизвиквали разколи, разколите прераствали в пълно неверие, в безбожие. А Светата Православна Църква си е все жива; понякога през годините бивала съвсем обезсилвана и измъчвана, гонена от враговете, но не и изоставяна от Бога. Чрез Него тя е жива, чрез Него и ще живее до свършека на света.

Няма нужда да обръщаме поглед далече в миналото, нека видим днешния ден, вчерашния, близкия до нашето време ден на Църквата.

След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат (Марк. 15:20).

Не ще ли видим в тези слова колко вярно нашата Църква следва своя Христос Спасител?

По своята жестокост гоненията през ХХ век надминали всички, извършени преди тях. Богоборците изтребили повече християни, отколкото това направили всички предишни гонители, взети заедно. Те безчестили Църквата, както по-рано безчестили Христа, извършвайки насилие над съвестта на нейните йерарси, над съвестта на Божия народ.

А днес, когато „малкото стадо“ оше повече се е смалило, а нашият народ вече не е и Божий, достигайки до атеизма и отричането на всяка духовност, уплашил се от смрадта на тлението и смъртта, лъхаща от бъдещето, се втурнал обратно към вярата, към Бога, на стража стои все същият човекоубиец – дяволът. По негово повеление жадуващите спасение са готови да приемат букет от всякакъв вид вяра и какви ли не църкви и секти.

Тук са и богатите с пари и корист римокатолици. Дали ще се потрудят дошлите при тях да разберат кои са те всъщност? Ще обърнат ли внимание на факга, че до ХI век те са били наши, но след това са си тръгнали от нас, и така всички са разбрали, че всъщност не са наши, защото ако бяха били наши, щяха да останат с нас (1 Йоан. 2:19). Да, те се наричат християни, ко не са съхранили верността, нарушили са догматите. И Църквата ги отделила от тялото си, и Бог ги оставил. Отпадайки от Църквата, латинството отпаднало от Божията любов.

Тук е и протестантската църква, родена през XVI век от разкола с Рим. За протестанта истина е само това, което на него му харесва, и което той самият счита за истина.

Тук се намират и униатите, маскиращи се като православни. А също така и християнските секти: баптисти, петдесятници и други, мъдруващи за Христа, но отделили се от Неговата Църква.

А отвикналите в течение на дълги години да мислят по църковному руснаци, днес вече са забравили да мислят за Църквата като за нов живот. Те гледат на вярата само като на учение, което се приема от ума, противопоставя Църквата на Евангелието и Христа, и прави вярата безжизнена. Има Евангелие, има Христос, но няма Църква – а това означава, че няма и спасение.

Днес врагът отново се смее на Църквата, както някога се смял над поругания Христос; Църквата върви по пътя на своята Голгота. Върху плещите на обезсилената, обезкръвена и обезлюдена Руска Православна Църква стоварват и този кръст, на който ще я разпънат. Връщат ѝ обратно, и то така, че да не може да откаже, разрушените до основи сгради на храмове и потъналите в забвение манастири, пътеките към които са обрасли С бурени. А в същото време човешкият враг сее своите плевели – разномислието и раздора – в единството на православните християни. И се дава пагубния за всички пример – как брат, пиейки от една и съща Чаша с брата и вкусвайки от една обща Господня Трапеза, изисква своя дял в Божието наследие.

А днес брат с брата се съди, и то пред неверници, – звучи укорително към нас Светото Евангелие (1 Кор. 6:6).

Но кой ще чуе това?

Дяволът вече безчинства чрез ръцете на вярващите, чрез ръцете на православните.

Как да не се възприемат и още по-съблазнителните учения на оскъднелия духовно човек: „Бог е един, ела при Него – и утре ти сам ще станеш Бог“. А младежта желае да бъде Бог, младежта иска да властва и да притежава. И ето, тя вече отива да се учи на духовност при индуистите, будистите и кришнарите. Източните култове тръгват да завладяват Православна Русия. Лекомисленото увлечение по окултизма е доброволно любопитно обръщане към бесовете; това е трагедия за съблазнилите се, която води до тяхната гибел.

Колко много човеци – живи по тяло, но мъртви по душа, осакатени от живота, са влезли сега в оградата на Църквата; и колко хора лежат на прага на Църквата – безсилни да влязат в нея с убеждението, че за мнозина вече с настъпила духовната смърт. А бесовете, приемащи вид на Ангели на светлината, нашепват помисли, говорят от трибуни, викат през всички средства за информация: „Човекът – ето го нашият бог“, „Ще бъдете като богове! Ще бъдете по-високо от Бога“. И отново се повтаря историята на падението. Прародителите ни от рая паднали на земята, а съвременните богове падат от земята в ада.

На нас ни е дарувано звучашото днес предупреждение: Гледайте, братя, да ви не увлече някой с философия и с празна измама според човешкото предание, според стихиите световни, а не според Христа (Кол. 2:8). Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола (1 Йоан. 3:8).

Но, ако днес Синът Божий бива изгонван и забравян от хората, кой ще разруши тези страшни дела? Вместо поклонение и благодарност за Неговата велика жертва, отново идва идолопоклонството, служещо на плътта и бесовете.

Скъпи мои, в нашето време не бива да се живее лекомислено.

Днес всички ние, даже и онези, които отдавна са влезли в оградата на Църквата, биваме изпитвани чрез силата на всякакви съблазни, в това число и чрез силата на новото религиозно съзнание на лъжливата християнска духовност. И във всичко това се вижда апокалиптичният образ на „великото отстъпление“, което ще обхване целия човешки род преди края на света, и за което сега Господ ежедневно ни напомня.

Пазете се, скъпи мои, да не би някой да ви прелъсти! Здраво се дръжте за Православието. Грижовно пазете даруваната ни от Бога благодат!

Бодърствайте и се молете. Тихом извършвайте трудовете по спасението си, съгласно заветите на Господа, под ръководството и според учението на светите отци. Помнете и осмисляйте Господните думи: ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни (Йоан. 8:36).

Ето къде с свободата! Ето къде е спасението!

Умът е свързан с връзките на незнанието, заблуждението, суеверието, недоумението. Той се бори, но не може да се освободи от тях. Ако се прилепиш към Господа, обаче, Той ще просвети твоята тьма и ще разкъса оковите, в които изнемогва ума ти.

Страстите свързват волята и не и дават простор за действие; тя се съпротивлява, подобно на онзи, който е с вързани ръце и крака и не може да се освободи. Прилепи се към Господа и Той ще ти даде сам нова сила и ще разкъса веригите на неправдата, с които си прикован.

Сърцето е обгърнато от постоянни тревоги, които не му дават покой. Но ти се прилепи към Господа и Той ще те успокои; ще имаш покой в себе си и навсякъде ще виждаш светлина; безпрепятствено ще шестваш с Господа през мрака и тъмнотата на този живот към блажената, пълна с утеха и простор вечност.

Източник Духовна азбука, изд. Лествица, София, 2018