Съвременни подвижници

В памет на архим. Поликарп /Мадзароглу/

На 15 юни 2012 г. се престави в Господа архим. Поликарп /Мадзароглу/, неуморен труженик на Христовата нива, познат и многоуважаван и у нас от многобройните си посещения в България. Роден в Едеса през 1929 г., о. Поликарп се ражда за Бога в монашество в манастира „Св. ап. и ев. Йоан Богослов” на о. Патмос. Божият промисъл насочва стъпките му към Солун, където на 11.10.1951 г. е ръкоположен за дякон от Солунския митрополит Пантелеимон /Папагеоргиу/ в митрополитския храм „Св. Григорий Палама”. Пак същия митрополит го ръкополага за презвитер на 12.01.1958 г. в храм „Св. вмчк. Георги Победоносец” в солунския район Неаполис.

Деветнадесет години от свещенослужението на стареца Поликарп преминават в Солун като клирик на Солунската митрополия, от 1951 до 1970 г. Изящен плод на неговите трудове – духовни и материални – е храм „Панагия Фанеромени” в кв. Калитея. Тук той не само изгражда храма от основи, но създава най-важното – сплотена и човеколюбива енория, която и до днес живее по заветите, оставени от стареца. През 1963 г. е изпратен на послушание като председател на солунския храм „Св. София – Божия премъдрост”, а от1962 до 1968 г. е игумен на манастира „Св. Теодора Солунска”. През 1970 г. преминава на служение в Касандрийската епархия, обхващаща вътрешния ръкав на полуостров Халкидики – Касандра и част от източната страна на полуострова по посока Солун. Малко известен факт е, че семената, отгледани и умножени по-късно в стократен плод от стареца Паисий Светогорец – сестрите на манастира „Св. ап. Йоан Богослов” край Суроти, – са посети от стареца Поликарп, който с големи трудове изградил материалната база, пътя, водоснабдяването на манастира и организирал сестринството, съставено от боголюбиви девойки – негови духовни чада от годините на служението му в Солунска Митрополия. През 1983 г. старецът откликва на призива на Александруполският митрополит Антим Русас /сега Солунски митрополит/ и с няколко сестри от Суроти заминава за Александруполи, където Бог го дарява с милостта си да засади и отгледа с много любов най-съвършеното си многоплодно дърво, манастира „Панагия ту Евру” при с. Макри, и да се превърне в незаменима духовна опора за целия източен район на Егейска Тракия.

Биография на ставр. свщик. Аспарух Стоичков

Ставрофорен свещеноиконом Аспарух Стоянов е роден на 8 февруари 1915 г. в с. Радуил, Самоковско, в сърцето на Рила планина. В този ден по християнския календар бил празника на св. Три светители, което дало повод на майката да определи на шопски диалект бъдещето му: „Оно се роди на „Три светителе“ и ке ми стане поп.“ Селският учител – кръстникът – му дал името Аспарух.

И наистина, сред многочленното семейство от четирима ратя и две сестри, той от малък се отличава с любознателност и любов към учението. През 1921 г., едва шестгодишен, е записан в селското училище, където завършва трети прогимназиален клас. В училището по това време преподават завършилият Казанската духовна семинария в Русия Антон Станков, завършилият Духовната академия и специалност „класически езици“ в СУ Александър Милев, впоследствие професор по древни езици в СУ, Радко Поптодоров – семинарист, а по-късно преподавател в Духовната академия. Те оставят незаличими следи в съзнанието на будния младеж и помагат да се оформи желанието му да се подготви за духовник. Александър Милев дори написва молбата му до Ректора на Софийската семинария. През 1929 г. се записва в Педагогическата гимназия в гр. Самоков, но скоро напуска по финансови причини. Голямото семейство живее в бедност и не може да си позволи да отделя средства за храна и квартира в околийския център. Но всички смятат, че той не бива да остане с това образование, пък и той самият е много любознателен и мечтае да продължи да учи. Братята му и селските младежи се обръщат към него с „попе“. Кандидатства в Софийската духовна семинария, но не е приет, защото не може да пее по ноти.

Тъй като всяко лято прекарва в Рилския манастир и помага на монасите в ежедневните им задължения, той се включва и завършва шестмесечен църковен певчески курс, организиран от Светия Синод.

Спомени за протойерей Евстати Янков

От кончината на приснопаметния Евстатий Янков от Чепеларе тази година се изпълват кръгли 50 години (бел. ред. – текстът е писан 2002 г.). Но колцина са помнещите добрия пастир? Шепа духовни чеда, които едно подир друго гаснат в родното му Чепеларе. Още приживе той е имал откровение свише, че нивата на неговия труд ще запустее и буреняса, което сам о. Евстатий със сълзи открил на свое духовно чедо.

Скъпа е в очите на Господа смъртта на праведника. Добрият пастир не умира, но и подир телесната си смърт всеотдайно бди над малкото си стадо. Споменът за него е с похвала…

Светлината на спомена за тоя праведник ще да е била по-ярка по времето, когато архимандрит Серафим е писал предложените тук биографични блежки за своя духовен другар и съпастир. Въпреки това, духовното съприкосновение със светлия лик на о. Евстатий неотменно рони във всяка вярваща душа искрите на любовта към Господа Бога, на Когото този български Йоан Кронщадски послужи от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всички свои сили (срв. Марк. 12:30).

Бележитият със своите пастирски подвизи протойерей Евстатий Янков се родил в китното родопско село Чепеларе (Смолянско), в много бедно семейство от втория брак на майка си. 

Творчеството на игумения Валентина Друмева

Творчеството на игумения Валентина (Друмева) от Калоферския девически манастир „Св. Въведение Богородично“

(доклад изнесен от Галя Тодорова на международната богословска конференция „Свето-Йоанови четения“ в София, юни 2017 г.)

Майка Валентина е истинско явление в съвременния духовен живот в Българската Църква. Тя е известна като автор на много книги, но малцина са запознати с цялостното ѝ творчество, което досега не е било обект на специално изследване. Някои от книгите на монахиня Валентина са ставали особено популярни през годините, за тях е говорено, правени са екранизации, но досега не е правен пълен преглед на нейните издания и цялостно творчество. Всъщност, и тя самата не знаеше броя на своите книги и когато в хода на настоящото изследване я помолих да направи списък на всичките си книги, ми каза учудено: „Мислех че са около 40, но те излязоха 60″.

Целта на настоящото изложение е да се запознаем накратко с нейните книги и с главните акценти от дейността ѝ на християнски писател.

Монахиня Валентина, в света – Стойка Стоева Друмева, е родена на 18 август 1934 година. Тя произхожда от вярващо семейство, което поколения преди да се роди тя, е водело духовен и въцърковен живот. Дядо ѝ е бил настоятел на храма в село Войводино, Варненско, в което е родена. От малка е възпитана във вярата, била е дете, привързано към книгите и размишленията, но не е била особено затворена в себе си. Като дете и ученичка никога не е писала и не е имала влечение към литературно творчество.