Ставр. ик. Аспарух Стоичков: Да прощаваме

(Сиропусна неделя)

Тежката зима е към своя край. Неминуемо тя ще отстъпи пред закона на Премъдрия творец мястото си на топлата благодатна пролет, която ще стопи незабелязано снеговете. Не след дълго природата ще се съживи и възроди. Птиците ще се окъпят в първия пролетен дъжд и ще забравят неволите на студената зима. Ще изпълнят нощите с омайните си песни. Земята ще разтърси вкочанясалата си гръд и в общата радост ще надене нова премяна от благоухаещи треви и пъстри цветя.

Всички ще забравят лошото, ще простят на суровата зима многото огорчения. А човекът? Нима той – венецът на цялото творение – не ще се пробуди от греховния сън, сковаващ божественото дихание в него? Да, и за него настъпва духовна пролет. Великият пост е време благоприятно за душевно пробуждане. Затова и Св. Църква започва все по-често и по-умилно да се провиква: „душе моя, душе моя, восстани, что спиш?“.

С изключително педагогическо умение и такт Св. Църква подготвя всяка християнска душа към пълното пробуждане. Тя, подобно на умния градинар, постепенно реже недъзите, чисти греховете. Както в ранна пролет той извършва подготовката на всяко дърво в градината за активния период, така и Св. Църква постепенно подготвя християните за Великото тържество. И ето градинарят изрязва изсъхналите клони, веднага намазва болното място. После изстъргва прогнилата кора и напръсква цялото дърво със специален противоинсектен разтвор. Събира изрязаните сухи и запазени клони и ги изгаря, а дървото окопава. Скоро след това дървото се покрива в пъстра цветна премяна.

Нека сега съответно на тези действия съпоставим четирите подготвителни недели.

1. Неделя на Митаря и Фарисея: Господ, Премъдрият Градинар, в лицето на фарисея изряза сухите клони на гордостта, стърчащи надменно и безплодно в човешката душа. Но изрязаният клон, ако не се намаже с предпазен мехлем, може да поболее и погуби цялото дърво. Затова Благият Градинар намаза раните на отсечената гордост с благодатния мехлем, бликащ от смирението на съзнаващия своята греховност МИТАР.
2. През втората неделя – на Блудния син, грешната човешка душа, лутаща се далеч от дома на Отца си, подобно на заразеното дърво, биде силно изстъргана от греховния блуден живот. Понесла много страдания, докато цяла в дрипи, оголена подобно на почистеното овощно дръвче, се върна в топлите прегръдки на обичния баща. И тогава оголените меса се покриха в скъпа хубава премяна, тъй както дървото се покрива с пъстри цветове в горещата прегръдка на слънцето.
3. Третата неделя – на Справедливата разплата. В плодната градина на Отца остават от дясната страна благословените прочистени дървета. А тези от лявата страна, подобно на изрязаните клони, които се хвърлят в пещ, биват изпратени във вечен огън. О, ако се бяхме оставили всецяло през тези три недели в Божиите ръце, ние щяхме днес да застанем в преддверието на Великия пост, очистени от многото пороци и грехове. А ето днес Христос се обръща към нас с повеля: „Ако простите на човеците прегрешенията, и вам ще прости Небесният Ви Отец“ и „Ако не простите, и вам няма да се прости“.

Да, ето един правдив закон! Ако ти искаш да бъдеш уважаван, уважавай! Ако искаш да бъдеш обичан, обичай! Ако дадеш, ще получиш.

Ние сме грешни, няма безгрешен човек. Ако искаме Бог да прости нашите грешки, преди това ние трябва да простим прегрешенията на нашите братя. Ние всеки ден искаме това от Бога чрез молитвата: „И прости нашите дългове, както и ние прощаваме…“ Да, не повече. Ако ти, братко, простиш малко, малко ще ти се прости. Ако сърцето ти е великодушно и прости всичко, и Небесният отец ще ти прости. Ние обаче оскърбяваме Бога, като произнасяме молитвата „Отче наш“, без да я изпълняваме. Искаме прошка, а не прощаваме.

В житийната литература се разказва следното: Св. ЙОАН Милостиви живеел в Александрия. Там един велможа бил в непримирима вражда с едного. Никой не бил в състояние да го склони към примирение. Веднъж светият отец поканил велможата в домашната си църква, където служел сам, а в храма присъствал велможата и един певец. Стигнали до молитвата „Отче наш“. Пеели и тримата и щом стигнали до думите: „И прости дълговете ни…“, двамата млъкнали, а велможата довършил сам с думите: „Както и ние прощаваме“. „Ти прощаваш ли?“ – с умиление запитал епископът. Този случай така трогнал велможата, че още същия ден се помирил със своя враг.

Ето, Църквата ни приканя днес към всеопрощение. Довечера ние ще се съберем, за да се опростим.
Братя и сестри, старайте се това прощаване да не остане една празна форма, само показно, а враждата пак да продължи, омразата да дълбае дълбоко в сърцето. Историята ни предлага пример на фалшиво помирение. Двамата изтъкнати елински водачи Аристид и Темистокъл били във вечна вражда. Правителството определило и двамата да заминат с важна мисия вън от родината. На границата Аристид предложил, докато са вън от родината, да бъдат в мир и разбирателство, а като се върнат, враждата да продължи.

И ние често изпадаме в това смешно и грешно състояние. Помиряваме се или спираме вражди, докато се причастим, а след това отново започваме, дори по-ожесточено – с пресни сили.

Братя и сестри, словото Божие ни предлага много полезни примери на истинско помирение и опрощение:
– ИСААВ И ЯКОВ взаимно си простиха и заживяха в мир.
– ЙОСИФ прости на своите братя, че го продадоха роб в Египет, и Бог го възвеличи.
– Няма толкова тежък грях, който да не простим, ако преодолеем гордостта в сърцето си. Той, Всеблагият, прости на блудницата тежкия грях, който се наказвал чрез убиване с камъни, прости на св. ап. Петър, трикратно отрекъл се от него. Опрости дори недостойния ученик предател – ЮДА. А когато беше на кръста в страшни предсмъртни страдания, цял облян в кърви, напуканите устни прошепнаха: „Отче, прости им, те не знаят какво вършат“. И това ни остави като пример и завет за подражание.
– Първият мъченик за Христа – св. архидякон СТЕФАН, когато умираше под страшните удари на сипещите се върху му камъни, извика: „Отче, не им зачитай тоя грях!“.

Така умираха първите християни с радост, с усмивка на уста, защото предварително бяха се научили да прощават на враговете си.

– Гъмжи циркът в Рим. Нерон е заел мястото си, цял в злато, коприна и скъпоценности. Днес ще загинат няколко стотици християни, разкъсани от лъвове.

Тръбата известява началото на кървавата драма. Погледите на обречените спокойно са отправени към небето и бледите устни в тържествена песен отронват: „Христе, слънце на правдата, прости им“.

Императорът е изумен от песента. Прави крачка напред и тогава прозвучава техният последен поздрав: „Царю, отиващите на смърт те поздравяват! Царю, да живееш!“

Това е християнството. Тези, които имат уши, нека да чуят. То не приема поетичното съчетание: СИЛНО ДА ЛЮБИМ И МРАЗИМ, защото съжителството им не е възможно. Там, където цъфти любовта, съхне омразата. Там, дето вирее омразата, повяхва любовта. Затова отворете сърцата си за Христовата любов. Ти искаш да минеш през отворените двери на Църквата в благодатната градина на Великия пост? Добро нещо желаеш!

Върху вратите на Дантевия ад беше написано: „Надежда всяка тук оставете“. Върху вратите на великопостния подвиг е написано: „Тук всяка вражда оставете!“. Да простим, за да бъдем опростени! Пък дори и да не бъде отговорено на нашата прошка със същото, нека това не ни смути! Има един, който ще ни прости – този, към когото в молитвата се обръщаме: „И ни прости греховете, както и ние прощаваме“.

АМИН!

Източник: „С вяра в Бога. Биография и беседи на ставр. свещик. Аспарух Стоичков“. Пловдив, 2018