Спомени на светителя за праведника

Към биографията на св. Серафим Соболев, Софийски чудтоворец

Емил Паралингов

На 26 февруари се чества паметта на канонизираният през 2016 г. съборно и съвместно от Българската и Московската патриаршии Богучарски архиепископ Серафим ( Соболев ). Цялото архипастирско служение на св. Серафим преминава в България където той пристига през 1920 г. с последната вълна руски белоемигранти. Всенародната почит към светителя го прославя в святост далеч преди същинската му канонизация, като дори в годините на войнстващ атеизъм настъпили в България след 1944 г. потокът от вярващи търсещи молитвеното му ходатайство при гроба му в криптата на руската църква „Св. Николай“ не намалява. Както през живота му у нас, така и след кончината му, та и до днес безбройно число са получилите благодатната помощ на Софийският чудотворец.

Предложените лични спомени на св. Серафим Соболев за св. Йоан Кронщадтски са взети от издадената за първи път през 1938 г. в Белград книга на И. Сурский (псевдоним на Яков В. Иляшевич) „Отец Йоан Кронщадтски“. Те са от времето когато светителят е още студент в Петербургската духовна академия и често е посещавал отслужваните от св. Иоан Кронщадтски богослужения в Андреевския събор на Кронщадт. Тъй като по време на написването и издаването на книгата нито св. Йоан, нито Владика Серафим са в лика на светиите в превода е запазено упоменаването им такова каквото е дал автора.

Денят 20 декември 1931 г. когато се навършили 23 години от кончината на отец Йоан Кронщадски бил особено тържествено отбелязан с архиерейски богослужения – литургия и панихида отслужени в руската църква в Белград. Те били оглавени от архиепископ Серафим Богочурски, завеждащ руските емигрантски църковни общини в България дошъл специално за честванията от София…На другият ден – 21 декември вечерта в руската гимназия в Белград се състояла вечер посветена на отец великия праведник и молитвеник отец Йоан на която владика Серафим разказал спомени за своите срещи с него още докато бил студент в Петроградската духовна академия и заедно със своите приятели и състуденти често пътувал до Кронщадт.

Особено запомняща била Владиката последната среща с отец Йоан Крощадтски през пролетта на 1907 г. Той се отправил към Кронщадт заедно със съкурсника си и приятел Виктор Раев. Отец Йоан служил литургия в края на която казал слово за изпращаните от Бог изпитания…Владика Серафим запомнил думите на отец Йоан: „Ние се намираме в опасност да потънем в бурните върни на житейското море. Но Господ винаги е с нас. Бог винаги е готов да ни помогне. Нужно е само да му се помолим. Да ме се помолим със смирение и въздържание и Господ непременно ще дойде на помощ в скърбите ни. Изпитвал съм това много пъти през живота си“.

„Отец Йоан служеше в десния олтар на Андреевския събор. След края на светата литургия докато батюшката се събличаше отидохме при него. Отец Йоан попита Раев защо сме дошли. „За да получим Вашето благословение“, каза приятелят му. А батюшката отговори: „В Петербург има митрополит и трима викарни епископи. Архиерейското благословение има по – голяма сила от това на свещеника“. После отец Йоан попита Раев къде е роден и в коя семинария е учил.

След като приключи разговора с Виктор отец Йоан се обърна и към мен със същите въпроси. Съзнавайки, че пред мене стои велик праведник аз онемях и не можех нищо да му отговоря. Тогава приятелят ми започна да отговаря вместо мен, но отеца го прекъсна като каза: „Нека сам разкаже за себе си“. Събирайки сили аз започнах да говоря. Накрая отец Йоан най – напред благослови Раев, а после и мен.

Получавайки благословението приятелят ми бързо излезе от олтара. Аз го последвах, но заобикаляйки светия престол за да изляза от олтара от другата страна. Минавайки покрай горното място изведнъж отец Йоан много бързо се отправи към мен и като възложи кръстообразно ръце върху главата ми с отправени нагоре очи и трогателен глас каза: „Да почива върху вас Божието благословение“. След това ме остави да изляза от олтара. Почувствах, че велика благодатна радост изпълни душата ми. Тази радост не ме остави през целия ден и ме караше да се чувствам окрилен“.

„Веднъж когато отидохме при отец се оказа, че не е в Кронщадт, а в Петербург. Ние дълго разговаряхме с дякона и певеца на Андреевският събор. Те ни разказаха много интересни неща за отец Йоан. Така например много често той се връщал от Петербург към полунощ, но не се прибирал а до късно, до два три часа се разхождал по двора на дома си със скръстени на гърба ръце и отправени към небето очи от които текат сълзи. След това се прибирал, четял вестник или си подготвял проповед. А в пет часа вече е в храма готов да служи. Питаш се кога е спял“.

„Бях във втори курс в Академията. Бе ни поставена много трудна задача по основно богословие. Εдин от състудентите ми при подготовката и написването на съчинение по въпроса загуби ума си. Заведох го на психиатър който определи, че приятелят ми е получил някаква тиха форма на загуба на разсъдъка си. Тогава отидохме при о. Йоан. Батюшката се помоли за болния след което каза, че трябва да остане на покои в дома си, по – често да се причастява и болестта бързо ще отмине.

Предадох казаното на дошлата майка на болния. Тя изпълни съвета на отец Йоан, причестява се сина си и болестта бързо отшумя“

Владика Серафим бидейки още семинарист в Рязанската Духовна семинария попитал двама познати от с. Шатравино, Рязански район, чували ли са за отец Йоан Кронщадтски. Те отговорили: „Как да не сме чували, чували сме и дори имаме негов портрет в домовете си и му се молим“.

Владиката разказал и за още един случай на чудесно изцеление станало чрез отец Йоан случило се с митрополит Атанасий (Храповицки) ), когато бил още архимандрит и ректор на Московската Духовна семинария в Троице – Сергиевата лавра.

Отец Йоан дошъл в Семинарията в навечерието на храмовият празник на семинарския храм и това много зарадвало всички. Колкото и да молел ректора отец Йоан да застане начело на богослужението, той по своето смирение отказвал и застанал отстрани. В края на празника дошло известие за кончината на московският митрополит. Отец Йоан и отец Антоний решили след обяда да отидат до Москва за да отслужат панихида за покойният митрополит, но станало така, че поради хладното време ректорът се простудил.
Отец Йоан не знаел за това. Когато попитал къде е ректора му съобщили, че тежко се е разболял и лежи в леглото си. Батюшката веднага отишъл при болният. Виждайки го отец Атанасий казал, че умира. „Нищо подобно“, отговорил отец Йоан, „ставайте“. И наистина болният почувствал, че болестта го оставя, станал от постелята и заедно с отец Йоан заминал за Москва.

Съставил и превел: иконом Емил Паралингов
По книгата на И. К. Сурский, „Отец Йоан Кронщадтский“, Москва, 2008 г.

През 1990 г. св. Йоан Кронщадтски е канонизиран от Московската патриаршия, но името му влиза за всеобща почит в църковните календари на всички поместни православни църкви. Двадесет и шест години се извърши и дългоочакваната канонизация на св. Серафим Соболев Софийски чудотворец. При кръщението си св. Йоан получава името на преподобни Йоан Рилски на когото от своя страна св. Серафим съставя Акатист. Всенародната почит оказана на Кронщадтският светилник в предреволюционна Русия получил в приютилата го „малка старонушка“ и Богучарският архиепископ Серафим.