Св. Триандафил – червенобагрената роза на Загорá

Автор Ст. ик. Павел Гърбов

Знаменитият житиеписец, светителят Димитрий Ростовски, в предговора към декемврийския том на своите Жития на светиите (който предговор липсва в изданието им на български език – б.а.), разсъждава върху това, че агиографията не е като догматиката, (където няма място за промени или поправки), а  е „повествование на историци и летописци, различно мислещи и пишещи“. Затова той смирено се обръща към читателите на своя труд: „Молим твоята любов, усърдни читателю, ако намериш в тази книга грешки, поправи с любов, прощавайки човешката немощ и несъвършенство“. И пак: „Ако намериш, любовнимателни читателю, и други някои (неща), които изискват поправяне, изправи ги с твоето благоразумие, понеже всичко подлежи на Църковно разсъждение и изправяне“.

Това е и целта на написването на настоящата статия. Само че за „изправяне“ не в трудовете на св. Димитрий, а в нашата родна агиология. С цялата почит и любов, които заслужават тружениците ѝ от миналия век. Като Партений, епископ Левкийски – преводач и съставител на множество жития и служби на български светии – от чието наследство се ползваме и до днес. Именно така, четейки издаденото от дядо Партений житие – на св. мъченик Триандафил (†8.VIII.) – започнахме да си задаваме въпроси:

1. Защо, след като във всички календарчета на БПЦ от последните няколко десетилетия този светец е записан като „Трендафил Загорски“, еп. Партений го изписва (във т. II на своите Жития на български светци) „Триандафил Старозагорски“?

2. Ако е родом от Стара Загора, как (и къде) е станал моряк, предвид отдалечеността на този град от море?

3. Защо в Ст. Загора няма никакви древни сведения за този мъченик или за почитание към него, та да научаваме оскъдните данни за живота му от преп. Никодим Светогорец?

4. Наистина ли св. Никодим е писал, че светецът е от Стара Загора (с каквото впечатление ни оставя еп. Партений)?

Последното се изясни веднага, щом можахме да видим как е записано името на св.Триандафил на гръцки в „Νεον μαρτυρολόγιον“ на преп.Никодим: Τριαντάφιλλος ναύτις ο απο Ζαγοράς (Триандафил, моряк от Загорá). „Загорá“, а не „Стара Загора“. Впрочем, важно отношение към изясняването на този въпрос има фактът, че Стара Загора не е била наричана така нито в XVII в. (когато е живял св.Триандафил), нито в  XVIII-XIX в. (когато живее св. Никодим). От запазените исторически документи виждаме, че в XIX-то столетие този град бива наричан и от българите „Ески Захара“ или само „Захара“ (хаджи Агапий, „Описание на живението ми“); „Ески Заара“ или „Ески Загра“ (в избраните писма на В. Левски, съответно в №56 и 28). Т.е. съвсем ясно е, че ако св. Никодим пише „Загора“, той няма как да има предвид някоя от нашите „Загори“ (Стара или Нова). Асоциацията на еп. Партений вероятно е следствие на изкусително близкото звучене на „Загорски“ със „Старозагорски“.

Къде е тогава „Загорá“, спомената от св. Никодим? Още в 2012 г., при пътуване до Лариса, забелязах крайпътна табела, сочеща път към Ζαγορά. А седем години по-късно, с благословението на Сливенския митрополит Йоаникий и братското съдействие на о. Емил Паралингов (като водач и преводач), се отправихме към мястото, указано на табелата. Най-напред стигнахме Волос (в древност наричан Димитриада и считан за начало на пътешестието на митичния кораб „Аргό“), който е административния и митрополитски център на региона. А след това се прехвърлихме на север през планината Пилион (в античната митология считана за обиталище на кентаври), т.е. „За-гора“ (зад, отвъд планината  на слав. език) и така достигнахме Ζαγορά – малко градче, кацнало на склон, от който се открива прекрасна гледка към Средиземноморската шир – плажът е 1 км надолу. 

храм св. Триандафил Загорски в гр. Загора

Това обясни и как Триандафил, бидейки родом от Загорá, съвсем естествено е станал моряк. Немаловажно е и съществуващото почитание в тази епархия към новомъченика – в почти всички Волоски църкви има негови изображения, а в един от периферните квартали на града има и посветен на него храм.

В самата Загорá също има такъв храм, до който любезно ни заведе белобрадият загорски свещеник отец Николаос Папаниколау. Той ни снабди и с книгата на Никос Г. Диамандакос „Църквите и параклисите на Загорá“ (Изд. във Волос в 2019 г. – ако бяхме отишли предната година нямаше да я има). Именно сведенията, почерпени от тази книга, които излагаме по-долу, ще допълнят необходимото, което трябва да знаем за св. Триандафил.

 

Светогорската икона

Оказва се, че до 1960 г. в самата Загорá името на св.Триандафил се пазело в паметта само на неколцина старци, които били слушали от предците си, че този светец произхождал именно оттук и по-точно от района Перахора. През 1966г. роденият в Загорá светогорски монах Христофор поръчал на иконописец от атонския скит „Св. Анна“ икона на мъченика, която била готова на 10.01. – на нея той е изобразен млад, с дълга до земята червена дреха, държащ кръст в дясната си ръка и свитък с надпис в лявата. Отец Христофор подарил образа на св. Триандафил на сестра си Параскевѝ, която на свой ред дарила голямата икона на енорийския си храм „Св. Георги“. Свещеникът – отец Петрос Каймакамис – посрещнал светия образ както подобава- с хоругви, песнопения и лития – сякаш самият мъченик Триандафил се завръщал у дома. В храма го поставили на десния проскинитарий – до южния вход на църквата, където го видяхме и ние. 

За живота на светеца, обаче, все още се знаело съвсем малко. Няколко години по-късно кипърски журналист посетил библиотеката на Загорá и в разговор с библиотекаря Георгиос Агиопетрис засегнали и темата за св.Триандафил Загорски. А неизповедимият Божий промисъл устроил така, че немного след този разговор, при свое пътуване до Лондон, същият журналист намерил в Британския музей бележка за мъченика – в съхранявания в музея дневник на Йоанис Кариофилис. Журналистът преснимал бележката и я изпратил в Загорската библиотека. Текстът ѝ бил следният:

„8 август 1680 г.

Някой-си Триандафил, седемнадесетгодишен моряк от Загорá, от Димитриадската архиепископия, бидейки моряк на един агарянски кораб, в произлязла разпра между тях (очевидно между младежа и „агаряните“, т.е. турците – б.м.), пострадал мъченически пред епитропа Мустафа Папа, заради това, че уж казал, че ще стане мюсюлманин; и много насилван (младият моряк – бел. прев.) да се откаже от вярата си, но никак не склонил, бил обезглавен в Константинопол и погребан при градския Хиподрум, приемайки мъченическа кончина“. Бележката завършва с характерния за много синаксари стих, който в случая гласи:

                               Триандафил се показа нов цвят

                       червенобагрен от потока на своите кърви.

Важно е да споменем и кой е Йоанис Кариофилис, от когото идва единственото писмено свидетелство за светеца (по-късно св. Никодим се позовава на него). Кариофилис бил родом от с. Кариес в Тракия. Очевидно притежавал изключителни качества, след като две десетилетия бил директор-схолар на Патриаршеската Академия в Константинопол и Велик Логотет. Написал 11 жития на новомъченици, книгата „История на Константинопол“ и редица статии във вестници. Починал в 1692 г.  Значи, имаме работа с достатъчно сериозен и авторитетен източник, но най-важното е, че Кариофилис е съвременник на св. Триандафил! От начина на повествование в бележката, можем да мислим, че лично той не е бил свидетел на мъченичеството на светеца, но по всяка вероятност очевидци са му разказали за това. 

Икона на светеца от храм Св. Георги в Загора

Историята на агиографските изследвания за св. Триандафил и неговата прослава не свършват дотук. След откритието на кипърския журналист, Г. Томас също правил проучвания с цел да намери повече информация за живота на мъченика. Така той попаднал на друга негова икона – различна от иконографския тип на светогорската. Показал му я свещеникът Стефанос Тсандиридис от с. Промирио, служещ в Дриовуно Козани. На нея Загорският светец е изобразен с потури, коленичил, с ръце издигнати молитвено към небето, откъдето го благославя Господнята десница. Зад коленичилия Триандафил е видно морето с голям платноход в далечината и лодка до брега. По-късно било открито, че подобна икона има и в монастира „Св.Николай Чудотворец“ на остров Андрос, където се съхранява и малка част от мощите на мъченика.

След всичко това през 1981 г., с инициативата на Загорския свещеник о.Костас Авгери започнало набиране на средства за построяване на храм на светеца в родния му град. Начинанието завършило успешно две години по-късно, когато на празника на св. Триандафил – 8.VIII. – новосъградената църква била осветена от Димитриадския митрополит Христодул (Параскеваидис), който впоследствие станал  Архиепископ на Атина и Цяла Гърция.

Тук приключваме разказа си за св. новомъченик Триандафил Загорски. Това, че, както се оказа, той не е бил (и не е) „Старозагорски“ никак не ни пречи да го считаме за „наш мъченик“, както пише дядо Партений. Защото всички светци на нашата Една, Свята, Съборна и апостолска Църква са неизменно „наши“- наши духовни отци, наши учители по вяра и благочестие, наши вдъхновители за нашия днешен християнски живот. Затова нека принесем  на св. Триандафил и наш стих:

                                    Кой не обича розов аромат?…

                                    Но по-благоуханен летен цвят –

                                    от мъченичеството за Христа –

                                    Трендафил нам дарява благодат!

Автор Ст. ик. Павел Гърбов