Св. преподобномъченица княгиня Елисавета Фьодоровна

Великата княгиня преподобномъченица Елисавета Фьодоровна е родена на 20 октомври 1864 г., в протестантското семейство на великия херцог на Хесен – Дармщат, Лудвик IV и принцеса Алиса, дъщеря на английската кралица Виктория. През 1884 г. княгиня Елисавета се омъжва за великия княз Сергей Александрович, брат на руския император Александър III. Покорена от силната вяра на своя съпруг, тя приема светото православие и на 13 април 1891 г., Лазаровден, над нея е извършен чин на приемане в Православната църква.

Княгиня Елисавета посвещава целия си живот на служение на най-малките Христови братя – бедните и болните. Посещава болници, детски приюти, домове за стари хора, затвори и навсякъде се стараела да облекчава страданията на хората. Когато през 1904 г. започва руско-японската война, тя заминава на фронта, където помага на руските войници до пълно изтощение на собствените сили.

На 5 февруари 1905 г. страшно събитие променя коренно личния ѝ живот. Съпругът ѝ княз Сергей става жертва на бомбен атентат. Паднала на колене до носилката с разкъсаното тяло на любимия съпруг, безмълвна и без сълзи, в този момент на тежко вътрешно изпитание Елисавета Фьодоровна била обърнала цялото си същество към Бога, просейки единствено от Него помощ и утеха. Ден след погребението на великия княз тя се причастила със светите Тайни в храма на Чудовия манастир в Москва, където бил гробът му, и веднага след това посетила неговия убиец. Светата не изпитвала никаква омраза. Единственото, което желаела било да накара убиеца да се разкае за стореното и да потърси прошка от Бога. Самата тя му била простила. Нещо повече – собственоръчно подала до императора молба за помилването му.

Сега княгиня Елисавета решила да се посвети изцяло на Бога и да приеме монашество. С лични средства тя закупила на ул. „Большая Ординка в Москва терен, на който била основана обител на труда, милосърдието и молитвата, посветена на св. Марта и Мария, сестрите на четверодневния Лазар (вж. Лука 11:1-46). В обителта били построени два храма – един на името на св. сестри и втори, посветен на Покров Богородичен. Отделно от това били построени болница, аптека, детски приют и училище. Към обителта била открита болница за туберкулозно болни жени.

На 10 февруари 1909 г. Марто-Мариинската обител била официално открита. На 10 април след всенощното бдение Дмитриевският еп. Трифон по специален чин постригал първите сестри, наречени „сестри на любовта и милосърдието. На другия ден след светата Литургия Московският и Волоколамски митрополит Владимир възвел сестра Елисавета в игумения на обителта. Отличителен знак на Марто-Мариинските сестри станал осемкраен кипарисов кръст.

Игумения Елисавета водела истински подвижнически живот – спяла на дървен креват, без дюшек, не повече от три часа в денонощието, храна употребявала умерено и строго съблюдавала постите, в полунощ ставала за молитва, а после обхождала всички стаи в болницата и често оставала до разсъмване при болните. На сестрите в обителта казвала: „Не е ли странно, че ние от лъжлива хуманност се опитваме да вдъхнем на такива страдалци надежда за мнимо оздравяване. Ние ще сме им направили по-добра услуга, ако отрано ги подготвим за християнски преход към вечността. Без благословията на духовния наставник на обителта прот. Митрофан Сребрянски и без съветите на Оптинските старци, които често посещавала, преподобната нищо не предприемала. За пълното ѝ послушание към духовните наставници Бог я дарил с вътрешно спокойствие и мир.

Отричането на император Николай II от престола било голям удар за майка Елисавета. Душата ѝ била дълбоко потресена. Тя прозряла към каква страшна пропаст тръгва Русия и горчиво плакала за бъдещата съдба на руския народ. В едно свое писмо по този повод тя пише: „Аз изпитвам дълбока печал за Русия и нейните деца, които не знаят какво правят… Светата Рус не може да загине. Но великата Русия, уви, вече я няма. Сега ние сме длъжни да устремим нашите мисли към небесното царство и да кажем с покорност: „Да бъде Твоята воля!

Елисавета Фьодоровна била арестувана на Светли вторник 1918 г. Да споделят мъченичеството ѝ с нея тръгнали и монахините Варвара Яковлева и Екатерина Янишева. На 20 май те били отправени в сибирския град Алпаевск. Тук били доведени също и княз Сергей Михайлович, личният му секретар Фьодор Ремез, младите князе Йоан, Константин и Игор Константиновичи и княз Владимир Талей. Двете монахини спътници на света Елисавета били откарани в Екатерининбург и освободени. Сестра Варвара обаче пожелала да се върне при своята игумения.

На 5 юли късно през нощта повели всички в посока към с. Синяхичи. Близо до него имало стара затворена мина. С груби ругатни, блъскайки ги с прикладите на пушките, палачите блъснали жертвите си една по една в дълбока шахта. Първа била княгиня Елисавета. Преди да падне в шахтата, тя се прекръстила и високо се помолила: „Господи, прости им, те не знаят какво правят… Тя и княз Йоан паднали на по-малка дълбочина. Силно наранена, света Елисавета се стремяла да облекчи страданията на младия княз. До издиханието си тя пеела Херувимската песен.

Няколко месеца по-късно Бялата армия на адмирал А. Колчак превзела Екатерининбург и района, в който влизало и село Синяхичи. Тогава телата на мъчениците били извадени от шахтата. Пръстите на десните ръце на света Елисавета, княз Йоан и монахиня Варвара били събрани в кръстен знак. Тялото на княгинята било нетленно. При отстъплението на адмирал Колчак през 1920 г. мощите ѝ били пренесени в Йерусалим, където и до днес почиват в храм „Св. равноапостолна Мария Магдалина в подножието на Елеонското възвишение.

Паметта на св. преподобномъченица Елисавета се почита на 18 юли и в деня на Събора на светите руски новомъченици.

Превод Дякон Емил Паралингов
Източник Църковен вестник, бр. 13 / 2003 г.