Св. Николай Сръбски – За мира и неспокойствието
Св. Николай Сръбски
На Изток царува мир, на Запад – неспокойствие. Мирът почва от отделния човек и се разпростира и в обществото. И неспокойствието почва от човека, та се разпростира и в обществото.
Отде е тоя мир у народите на изгряващото слънце? И отде е неспокойствието у народите на залязващото слънце?
От решените и нерешените гатанки на живота. Ето отде!
Като почнем от Стамбул-града та до Япония чак – всички народи имат вътрешен мир, понеже не живеят чрез питанията, но чрез решенията, т. е., чрез отдавна разрешените основни въпроси, както са живели петдесет или сто поколения преди тях. Върху тези решения на най-главните въпроси източният човек гради всичко, разбира всичко, за всичко мисли и всичко върши. И нищо, и никъде – извън тези решения. И мохамеданинът, и браминът, и будистът. А тези три групи представляват цялата огромна нехристиянска Азия, целия Изток.
При мохамеданството всичко е решено в Корана. И всички решения се свеждат до две думи: Аллах и късмет. Това дава мир и спокойствие на мохамеданските народи.
При браманизма и будизма пак всичко е решено в духа на индийската философия. И всички решения се свеждат до три понятия: карма, дхарма и прераждане.
Невесел е тоя свят и в двата случая. Невесел е в мохамеданството, защото означава покорност на роби пред господаря Аллах. Невесел е и във философския Изток, защото означава примирение със съдбата, отчаяние, от което няма спасение ни сред човеците, ни сред боговете.
На Запад цари неспокойствие. Както кога буца сняг се търкаля и расте, тъй стремително е нараствало и неспокойствието на Запад. Расло е стремително и тъй е нараснало в нашето столетие, че западното човечество е доведено до непрестанен страх от онова, което ще стане, та чак до разстройство на нервите и често – по-често от всякога в историята на света – до полудяване.
Причината за западното неспокойствие е същата като причината за неспокойствието на Адам и Ева, когато те обърнаха гръб на Бога Творец, а лице към сатаната; същата като тая за неспокойствието на Каин, който уби своя праведен брат Авел; същата като тая за неспокойството на Саул, когато почна да гони праведния Давид; същата като тая за неспокойството и на Ахитофел, който издаде своя господар – цар Давид, и накрая се обеси; същата, като тая за неспокойството на Юда Искариот, който за проклети пари продаде на евреите своя Учител и Господ, и цял тресящ се от нов и непонятен страх и ужас, отиде при Кедронския поток, та се обеси, и разцепи се утробата му и вътрешностите му се разсипаха по земята, както триста години по-късно стана с сретика Арий.
От памтивека същата причина, а тя е – отпадането от Бога и влаченето подир сатаната. Бог предупреждава бащински и загрижено, а сатаната показва лъжовни и панаирджийски изображения и привлича към себе си лакомите и лекомислените. Със своите отровни сладости той мами и привлича лакомниците и късогледите.
На Запад цари неспокойствие. Създала го е мечтата на западните учени, която люто ги е подлъгала. Тази мечта им е унищожила всички решения, благодарение на които техните предци са живеели в мир; тази мечта е отворила всички изконни питания като разчесани рани. Зарад туй на Запад всичко е станало въпрос и всичко се поставя под въпрос – и Бог, и душата, и моралът, и бракът, и семейството, и обществото, и държавата, и тоя свят, и оня свят. Всичко е въпрос и пак въпрос – личен въпрос, социален въпрос, държавен въпрос, морален въпрос, икономически въпрос: въпроси, въпроси и само въпроси. И ни един въпрос западната наука не е разрешила; защото западната наука е стоманена четка в ръката на антихриста, четка, която разкъсва старите рани и отваря нови.
И защото западната наука с призвана от кръвника людски, от господаря на ада, да твори неспокойствие, многоклонесто неспокойствие – неспокойствие по всички направления, както вътрев човека, тъй и във всички кръгове на обществения живот.
И наистина, господарят на ада с помощта на лъжовната наука е създал на Запад неспокойствие, непознато в човешката история.
С неспокойствие западният човек си ляга, с неспокойствие става от сън. С неспокойствие вечеря, с неспокойствие закусва. С неспокойствието се е побратимил и си дума: “неспокойствисто е прогрес, неспокойствието е култура, неспокойствието с еволюция, неспокойствието е живот”. Примирил се е Западът с неспокойствието и е подложил гърба си, за да го шиба то с бича си отвътре и отвън, по душата и по тялото, а той да говори: “благодаря, тъй и трябва, това носи мир, това носи щастие на човечеството““ Примирил се с Западът с неспокойствието и страхливо се подмилква на неспокойствието, само за да продължи съществуването си под неговите науки още някой друг месец или година.
А Балканите? Православните народи изобщо, които са между Изтока и Запада, а Балканите особено, трябва да се издигнат над лъжовния мир на Изтокаи над ужасяващото неспокойствие на Запада; над източната философия, която си мисли, че е решила всички гатанки и над западната наука, която сама признава, че е поставила всичко под въпрос и не е решила нищо.
Балканите трябва да бъдат изпълнени с мир, който надвишава човешкия разум – мирът, който Христос вдал на Своите апостоли с думите: Моя жир ви давам.; мирът, който означава радост, любов и живот. С една дума, мирът, който е у Бога иот Бога.
Петстотин години тънеха в робство православните Балкани, ала се не отчайваха. И когато на свобода отриха замъглените си от сълзи очи и погледнаха към Изтока и към Запада, и от двете страни видяха отчаяние: на Изток – отчаян мир, а на Запад – отчаяно неспокойствие. И здравият човек се намери между двама болника.
Дали не ще сезаразят Балканите от сдиния или от другия отчаяник, дали ще устоят, за да дадат лек и да послужат и на двамината на болничната им постеля? Туй е загадката пред тях, туй с техният сфинкс. А ние се молим на Христа Бога за Балканите, да се възвисят те над отчаяния мир на Изтокаи над отчаяното неспокойствие на Запада; над демоничната философия на Изтока и над демоничната наука на Запада. Сега и отсега и во веки веков да бъдат те над Изтока и Запада. Амин!
Източник: „Над изтока и запада.Осем философски размисъла за православните Балкани“, Св. Николай Велимирович, София, 2004 г.
ПЕР пл ФОМ