Св. Лука Симферополски – Какво е вечен живот

В днешното четиво чухте важни слова на нашия Господ Иисус Христос, които трябва да разясня, за да ги разберете и да пуснат корен в сърцата ви.

Преди Своите страшни страдания Господ Иисус Христос моли Своя Отец: Отче! дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан 17:1-3).

Какво е вечен живот? Това е Царството Небесно.

Господ разяснява какво е Небесно Царство и какво е вечен живот. Той казва, че вечният живот се състои в това да познаваме Бог Отец и пратения от Него Иисус Христос.

Свети апостол Павел посочва в едно от своите послания: Царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа (Рим. 14:17), т.е. не плътски утехи и наслади, но правда и мир и радост в Светаго Духа. А мнозина не разбират в дълбочина Христовите слова.

Мюсюлманите не знаят това. Те си представят Божието Царство, вечния живот погрешно, като ястие и питие, като земни наслади. Мюсюлманите смятат, че вечният живот е в това праведниците да бъдат във вечно общение с млади прекрасни жени, които да ги услаждат с песни, музика, танци и с необикновени изискани ястия. Тази представа е грубо чувствена.

Ние, християните, не бива да мислим по този начин за Божието Царство и за вечния живот. Нека помним какво е казал Господ Иисус Христос: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.

Вечният живот, Божието Царство, вечната радост в Светия Дух, вечният мир се състоят в познаване на Бог Отец и нашия Господ Иисус Христос.

Запомнете това.

Но как да го разбираме, как да вникнем в него, какво значи да познаваме Бог Отец и Бог Син? Можем да го разберем като го сравним с това как познаваме хората около нас.
Познаваме ги по техните дела, по техните думи, по чувствата и желанията им, по мислите, които ни споделят; познаваме ги в постоянното, дълго общуване с тях.

Именно така ще познаваме Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети във вечния живот.

Как и с какво ще Ги познаваме?

Със сърцето си, с любовта си, понеже св. апостол Иоан Богослов в съборното си послание ни е открил най-великата и най-важната истина, че Бог е любов.

Любовта е същността на Божието естество.

Да познаваме Бога – това означава да познаваме всесъвършената абсолютна любов.

Как познаваме любовта на нашите ближни – нали със сърцето си?

Със сърцето и само с него!

И тъй, познанието на Бог Отец и Предвечния Му Син Иисус Христос трябва да се състои в познание в сърцето на Божията любов.

Как именно да познаем Бога със сърцето си?

Можем да Го познаем само с чисто сърце; със сърце, пълно с любов; със сърце, очистено от зло, ненавист и проклятия, и от всяка сквернота; със сърце чисто, което свято пази в себе си любовта.

Така в общение с Божията любов ще се състои и нашето познание на Бога.

Ние все повече ще познаваме любовта като същност на Бога и все повече ще бъдем причастни с нея.

Но само в това ли се състои познанието на Бог Отец и Бог Слово?

Не, не само в това.

Освен със сърцето като най-важен орган за висше познание въобще, ние познаваме и с ума.

Бога също ще познаем и с ума.

То ще стане, когато в своя временен земен живот се научим да очистваме ума си от всяка лъжа, от всяка сквернота, когато, според думите на апостола, придобием ум Христов; когато всички наши мисли бъдат насочени натам, накъдето повелява да ги насочи Господ Иисус Христос; когато мислим само за висшето, за святото и чистото; когато умът ни бъде свободен от всякакви хитроумни сплетни, лъжи, когато стане чист; когато дълбоко и всецяло бъде съсредоточен в познание на висшето.

И тъй, със сърце и ум ще познаем Света Троица.

В това познание, разширяващо се и задълбочаващо се непрестанно и неизменно, ще се състои и нашето вечно блаженство. Защото няма по-голямо блаженство от това, което получаваме, познавайки ума Христов, познавайки Божията любов.

Вечното блаженство на праведниците ще се състои в постоянното общение с Бога.

Къде ще се случва това общение? Къде е това Царство Божие? Ще бъде ли то неведомо за нас духовно царство, пребиваващо неизвестно къде? Не, то няма да е такова.
Според Божието слово, то ще ни бъде открито чрез великия апостол Иоан Богослов – и ние ще пребиваваме в него във вечен живот – в новия Иерусалим, слизащ от небесата.
Да си припомним думите на великия апостол в 21-ва глава на Откровение: И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали, и морето вече го нямаше.

Ново небе и нова земя: предишното беше преминало. Как е преминало? Това научаваме от Самия Господ и от великия апостол Петър; научаваме, че когато дойде краят на света, земята и всички неща по нея ще изгорят (2 Петър 3:10) – ще бъдат унищожени с огън, ще престанат да съществуват и вместо тях ще бъде сътворено всичко ново.

Тогава аз, Иоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невеста, пременена за своя мъж. И чух висок глас от небето да говори: ето скинията на Бога с човеците, и Той ще живее с тях; те ще бъдат Негов народ, а Сам Бог ще бъде с тях – техен Бог. И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина. И Седящият на престола рече: ето, всичко ново творя. (Откр. 21:1-5).

Когато земята бъде заличена и всички неща по нея изгорят, тогава Господ ще сътвори всичко ново: нова вселена, нова земя, ново небе. Тогава ще слезе от небесата новият Иерусалим, предназначен да бъде населен със светиите, заедно с Бога.

По-натам в своето Откровение свети евангелист Иоан Богослов подробно описва град Иерусалим. Няма да се спирам подробно, ще припомня само това, което за нас е особено важно и трябва да бъде казано. В новия Иерусалим не ще има вече никакво проклятие: престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в града; Неговите раби ще Му служат и ще видят лицето Му, а името Му ще бъде на челата им (Откр. 22: 3-4).

И в този нов Иерусалим, предназначен за вечно блаженство на праведните, няма да влезе … нищо нечисто, нито който върши гнусни работи и лъжа, а само ония, които са записани в книгата на живота при Агнеца (Откр. 21:27).

Това ще бъде град на Божиите чеда. Там те ще се наслаждават във вечно и неизменно общение със Самия Бог.

Тук, в земния живот, ние имаме общение с Бога само в молитвите, в нашите дълбоки покайни моления.

Тогава нашият дух ще се съединява с Божия Дух и това общение ще е вечно, безконечно, непрестанно.

Ще видим ли тогава Бога лице в лице?

О, не! Бог е Дух, Той е безтелесен.

Не бива да си Го представяме като благообразен Старец, седящ на Своя престол. Бога никога никой не е видял.

Бог е недостъпен за нашия взор, защото е Дух, защото е нематериален. Запомнете това.

Ето какво казва св. ап. Иоан Богослов в своето велико Откровение: И веднага бях обзет от дух; и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой; Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд (Откр. 4:2-3).

С тези слова е описан Бог, седящ на Своя престол: Някой, Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис.

Това не е човешки образ, това е тайнствен образ, сияещ с красотата на драгоценните камъни, какъвто дори не можем да си представим.

Ала ние ще виждаме Господ Иисус Христос с нашите очи, защото Той възкръсна и Се възнесе на небесата в човешко тяло, в прославено тяло.

Когато светите апостоли изпращали с поглед Възнасящия Се Спасител, вече скриващ Се зад облаците, тогава пред тях застанали двама мъже в бели одежди и казали: Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето (Деян. 1:11) – в същия образ, т.е. в човешко тяло.

Ако до Второто Си Пришествие Господ Бог Иисус Христос запази Своето човешко тяло, не значи ли това, че ще го запази навеки?

Знаем, че Господ много пъти Се явявал на Своите мъченици и велики светци в Своя земен телесен вид. И в новия Иерусалим ще Го видим в човешко тяло, ще Го видим със своите очи.

А Бог Отец и Бог Дух Свети ще видим само с духовните си очи.

Чий дух ще се сподоби с това най-висше щастие?

Само дух чист, само чистите по сърце ще видят Бога, само тези, в които няма никаква сквернота, понеже нищо скверно, нищо нечисто не ще влезе в новия Иерусалим.

За да се сподобим да пребиваваме в този вечен град, трябва да посветим цялото време на нашия земен живот само на едно – очистването на своето сърце.

Как да очистим сърцето си? Нима не знаете как пазите в дома си чистота: метете и миете пода, измитате паяжини и всяка мръсотия, миете прозорци и врати, перете покривки и завеси… Само ако постоянно се грижите за своя дом, той ще е чист.

Подобно трябва да се грижим за чистотата на своето сърце: всеки ден трябва да внимаваме няма ли в него някаква кал, трябва строго да следим с какво и кога е осквернено и замърсено и незабавно да очистваме, да отмиваме тази сквернота и кал. Как да я отмиваме? Със сълзи, сълзите на покаянието.

Това е задачата на нашия живот.

Разясних смисъла и значението на Христовите слова: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа. А сега ще отговоря на въпрос, който възниква у мнозина от вас.

Какво ще стане с добрите хора, които не правят зло, дори вършат много добро, но не изповядат Бога?

Ще влязат ли в Царството Небесно? Ще се сподобят ли с вечен живот? О, не, не и това не го казвам аз, но Сам Христос.

Само добри дела не са достатъчни, трябва още да се вярва и със сърцето в Господ Иисус Христос и изпратилия Го Бог Отец, нужно е да умием греховната си сквернота в купела на кръщението и да се причастяваме с Тялото и Кръвта Христови.

Не аз го казвам, но Сам Христос говори на Своите апостоли преди Възнесението Си на небето: Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден (Марк 16:15-16).

Онзи, който няма вяра, не се е кръстил, не се е приобщил с Тялото и Кръвта Христови, не може да влезе в новия Иерусалим и да има вечен живот, както няма да имат такъв и иудеи, и мюсюлмани, макар и сред тях да има люде твърде достойни и много добри.

Къде ще бъде мястото им тогава? Христос отговаря, като казва: В дома на Отца Ми има много жилища (Иоан 14:2).

Впрочем, тези слова се отнасят до онези, които ще влязат в горния Иерусалим, но от тях ние можем да изведем следното заключение.

Вечно блаженство, вечен живот ще наследят онези, които следват Иисус Христос, които с цялото си сърце вярват в Него и които са кръстени в Името на Отца и Сина и Светия Дух.

На вечни мъки ще бъдат осъдени всички злодеи, оцапани с кръв, всички богохулници, всички прелюбодейци, всички, които са били безкрайно далеч от чистотата на сърцето.

Ала нали между тези две крайни групи, между праведниците, от една страна, и злите и нечестивите, от друга, има огромно множество хора, които не можем да назовем нито праведници, нито злодеи.

Каква ще е участта им? Не знаем, но тъй като Господ е казал има много жилища, надяваме се, че и за тях ще се намери някоя скромна обител в дома на Небесния Отец. Те не ще наследят в пълна мяра Божието Царство, но и няма да се мъчат. Те ще бъдат в някакво промеждутъчно състояние. Какво – ние, разбира се, не знаем. Човешкият дух е безсмъртен и ще продължи да съществува или във вечната радост на праведните, или в безконечните мъки на грешниците, или в незнайно за нас промеждутъчно състояние.

Ще кажем и още: Светият Дух, животворящ всичко, одухотворява и всяка жива твар и затова трябва да вярваме в безсмъртието на всяка твар, обновена от Бога, когато сътвори всичко ново.

Ние, разбира се, не можем да твърдим това, а само предполагаме.

Вие, малко Христово стадо, се отличавате от огромната маса хора, чужди на Христа, които никога не идват в храма, не се причастяват със Светите Тайни.

В своя земен живот вие всякога трябва да се стараете да получите право да влезете във вечната обител на Божието Царство.

Полагайте старание, приучвайте се колкото може по-често да влизате в общение с Бога в молитвите си. В това ще ви помогне нашият Господ Иисус Христос, Който е казал: А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа (Иоан 17:3).

Св. Лука Симферополски

30 юли 1950 г.