Св. Лука Кримски – Шесто слово за Христовите страдания

Повествованието за последните дни и часове от земния живот на нашия Господ Иисус Христос, което току що чухте, е изпълнено с най-дълбоко назидание за нас.

Нека осмислим дълбоко всяко слово от това страшно повествование и го запазим в сърцето си.

Зная, че тези свети слова ви разтърсват. Зная, че с изумление чувате разбойника, разпнат заедно с Иисуса: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!”.

И още по-вълнуващ е отговорът на Иисус Христос: „Днес ще бъдеш с Мене в рая”.

Как заради единствено изповядване на разпнатия Господ Христос му се дарува Царството Небесно! Да, само заради едно изповядване, защото то е поразително, защото Христос е знаел какво се променя в сърцето на разбойника.

Нека опитаме и ние да го проумеем. Кой е бил този разбойник?

Не знаем с точност, но за нас е важно, че и в Евангелията, и у пророк Исайя той е наречен злодей, което не ни дава основание да го идеализираме.

Сърцата на злодеите са тъмни, пълни с желание за зло и престъпления. Такова, вероятно, е било и сърцето на този удивителен изповедник на Божествеността на Господа Иисуса Христа.

Св. Иоан Златоуст предполага, че двамата разбойника действително хулели Христа в началото, но след това в сърцето на единия се извършила дълбока промяна и той смъмрил другия злословещ: „Та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил” (Лука 23:40-41).

С какво да си обясним тази поразителна внезапна промяна в сърцето и ума му?

С това, че той чул молитвата на Иисус Христос към Неговия Отец за прощаване на онези, които са Го разпнали, и се изумил и потресъл от това.

Пред очите му се изпълнило предсказаното от великия пророк Исайя 700 години преди Христа в най-величавата 53-та глава от неговата книга: „Той бе измъчван, но страдаше доброволно и уста Си не отваряше; като овца биде Той заведен на клане, и както агне пред стигачите си е безгласно, така и Той не отваряше уста Си” (ст.7).

Разбойникът не бил виждал подобно нещо в живота си и поведението на Прекроткия Иисус, Който висял на страшния кръст, го изумило и разтърсило.

Незримата Христова светлина, възсияла от страшния кръст в целия свят, като могъща вълна обляла сърцето на разбойника и мигом прогонила мрака в него: тя ярко озарила едва тлеещата искрица образ и подобие на Бога, угасваща от деянията на злодея.

Като могъща вълна, неизмеримо по-могъща от величествения Ниагарски водопад, се изляла от Господния кръст Неговата Божествена любов към погиващия човешки род – любов, заради която Христос доброволно бе разпнат на кръста и взе върху Себе Си греховете на целия свят.

От това внезапно озарено сърце се изтръгнали удивителните слова на изповедание, на признание на разпнатия Господ: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!”.

Мисля, с право тълкуваме точно така думите на разбойника и благодатния отговор на Божествения Сърцеведец Христос.

В житията на светците и в историята на Църквата откриваме немалко примери на също толкова внезапно обръщане към покаяние и изповедание на Христа като Бог от блудници, развратници и страховити разбойници.

Преподобна Таисия, затънала в бездната на порочното падение, била разтърсена до дъното на душата си от жалостта и сълзите за нея на преподобни Иоан Колов и го последвала. Още през първата нощ под открито небе преподобни Иоан в съня си видял необикновено сияние, което се издигало до небесата от починалата Таисия, сподобила се с Небесното Царство заради искреното си дълбоко покаяние.

Един от великите отци и учители на Църквата, блажени Августин, епископ Хипонски, като младеж бил езичник и водел развратен живот. С него се случило също толкова внезапно и пътно обръщане, както при преподобна Таисия, когато случайно той чул проповед на друг велик светец, Амвросий Медиолански.

Нека и за нас се превърне в разтърсващ пример внезапното просветление на душата на разпнатия с Христа разбойник и озарилата сърцето му любов към Божия Син.

Понеже, без пламенна любов към изповядания от него Господ, той не би могъл да изрече блажените слова: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!”.

Неведнъж са ме питали как да открием вярата. Запомнете, вярата в Бога се ражда в човешкото сърце тогава, когато то пламне в любов към нашия Спасител, претърпял за нас неописуемите кръстни мъки.

Първо обикнете Христа, с цялото си сърце се прилепете о Него, и тогава изпълнете с вяра сърцето си, със срам за своите грехове, заради които Христос бе разпнат на кръста, и то ще се изпълни, и ще изтръгне вопъл на покаяние, и ще възкликне заедно с покаялия се разбойник: Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!”.

Амин.

Превод: Албена Симеонова
Из „12 слова за Христовите страдания”,
издание на храм „Св. прпмчца Парскева”, Пловдив
Икона / full-of-grace-and-truth.blogspot.com