Св. Лука /Войно-Ясенецки/- Силата ми в немощ се проявява

Св. Лука /Войно-Ясенецки/

Свети апостол Павел имал жило в плътта. Това жило бил ковачът Александър, който мразел апостола, навсякъде постоянно го преследвал, като го обиждал с най-зли слова и му причинявал всякакви неприятности. Светият апостол три пъти молел Бога да го избави от това жило в плътта, но Господ му казал: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява. Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се весели в мене силата Христова. Затова добре ми е немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен (2 Кор. 12:9-10)

Как може кога съм немощен, тогава да съм силен? Как може старец, който страда от тежък задух, едва се държи на нозе и е с треперещи ръце, да е силен, щом е немощен?

Това може да каже с изненада и дори сн асмешка човек душевен (но не и духовен), който изобщо не знае, че у Бога всичко е съвсем различно, не такова като у хората; че пътищата Божии са особени, свети, често неразбираеми за нас.

Такъв човек няма да проумее и разбере, че Свещеното Писание съвсем не е обикновена книга, дори и да е най-мъдрата, написана от човек.

Какво да кажем на този неразбиращ човек?

Бедният ти! Разбираш само целите и делата на този свят, делата и целите, насочени към благосъстоянието на тялото и съвсем, съвсем не разбираш това, което трябва да бъде разбрано духовно.

Но как не разбираш, че апостолските думи кога съм немощен, тогава съм силен и Божиите слова се отнасят не към телесната немощ, а към духовната.

Вярно, не знаеш и никога не си чул какво е казал св. апостол Павел: Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо… (1 Кор. 1:27-28).

Никога не си чувал това, не го разбираш. ала за нас то е велико откровение, защото ние знаем, че Господ със Своите немощни, нищо не разбиращи рибари – апостолите, е спорамил цялата мъдрост на света, явил е на света съвършено ново, нечувано дотогава учение – не за земното царство, а за Небесното.

Ние, християните, имаме за задача да построим не земното царство, а да достигнем Небесното. То е нещо съвсем различно.

В земното царство живеем, участваме с делата си, но със сърцето си се прилепяме към Божието Царство, към Царството Небесно.

Какво е духовна немощ и какво е духовна сила?

Християнското и земното разбиране за духовна сила са напълно различни.

Духовната сила на земните хора има за своя основа самоувереността, самонадеяността, самоутвърждаването – гордостта.

Тази сила, често огромна, действително може да постига велики неща, да преобрази човешкия живот, да измени за добрео социалните и международните отношения. Пред очите ни тя строи с небивал успех земното царство.

Но в основата на тази сила лежи гордостта, отхвърлянето на всяка Божия помощ, самостта, безусловната вяра в собствените човешки сили. А Бог се противи на горди и само на смирени дава благодат.

Ала земните хора не знаят това, а дори да го знаеха, биха му се надсмели.

Дълбоко разтърсващи са словата на св. пророк Исаия: …тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, – Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените (Ис. 57:15).

На друго място същият пророк казва: Защото всичко това е сътворила Мяота ръка, и всичко това е Мое, казва Господ. А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2).

О, как велики за нас са тези слова! Нима не искате в сърцето ви да живее Сам Бог?

Той казва, че живее в сърца смирени и съкрушени.

А човешкото сърце живее Сам Бог…

И само тогава, когато Бог, Който ненавижда гордостта и превъзнасянето, се всели в смиреното, съкрушено и трепрещо пред словото Му сърце, тогава в това немощно сърце са проявява великата Божия сила – и само в такова сърце, в никое друго.

Какво е духовната нищета, която Бог поставя като необходимо условие в нас да действа Неговата Божествена сила?

Ето там в притвора стоят горките бедни. Те не се превъзнасят над никой, стоят с треперещи колена, с наведени ниско глави, считайки себе си за най-долни. Те нямат нищо свое и приемат, че са бедни. Хранят се от милостинята, която им давате, обличат се с дрехите, които получават от вас. Те са телесно бедни.

Ето такива трябва да бъдат и бедните духом. Те, подобно на телесно бедните, трябва да виждат себе си като бедни откъм всякакво добро и да не мислят, че идва от тях.

Бедните духом възприемат себе си като съвършено бедни в добродетелите.

Те искрено мислят и казват, че всяко добро, което извършват, правят не от себе си, а по Божията благодат.

Те се обличат не с драгоценни одежди, а с покрова на Всевишния.

Само тази одежда търсят, само под покрова на Всевишния искат да живеят, а не в разкошни домове.

Те смирено се осъзнават като по-низки от всички. И колкото по-праведен е човек, толкова по-дълбоко съзнава своята греховност.

Това ще ви се стори странно. Ще кажете, как е възможно светците да се смятат по-грешни от всички?

Повярвайте, повярвайте, че е възможно, че съвършено искрено светците се считат по-грешни от всички.

Как е възможно? Ето как.

Ако в стаята през прозореца влезе ярък слънчев лъч, ще видите в него милиони носещи се прашинки. Преди да блесне този лъч, не сте забелязвали праха и сте го съзрели, едва когато слънцето го е осветило.

Духовният взор на светците е обострен до крайност, те виждат това, което не могат да видят обикновените хора, хората от този свят.

Сърцето и умът на светците са озарени от ярката Христова светлина, и в тази светлина с обостреното си зрение те виждат всеки дребен и малък грях, каквито има в изобилие в сърцето ни

И тогава светият човек се ужасява и казва: О Господи, Господи! Колко грехове имам!

Ето защо напълно искрено той се счита за лош и по-грешен от всички.

Ето това е смирението – основата на всяка праведност, понеже без смирение никое праведно дело не струва нищо в Божиите очи.

Може, вършейки добри дела, да ги вършим с гордост и тщеславие. Това не е праведност пред Бога – това е мерзост пред Него. Бог очаква само истинска духовна нищета, Бог говори с устата на свети апостол Павел, като казва: Силата ми се в немощ проявява.

Само на сърца съкрушени и смирени се дава великата тайна на Божията сила.

За да правим нещо добро, истински добро, трябва да бъдем смирени. На смирение ни учи Господ Бог Иисус Христос. Нима не помните словата Му: И се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29).

Кой бил така смирен като Него? Спомнете си какво казва за НЕго свети апостол Павел в Посланието си до филипяни: Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци’ и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го всоко въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно… (Филип. 2:5-10).

Ето защо сме длъжни да подражаваме на Христовото смирение, на смирението на светците. Никога не забравяйте страшните слова на св. апостол Петър: Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (1.Пет. 5:5).

Да бъдем смирени, да бъдем нищи духовно, да бъдем немощни, и тогава силата божия ще бъде в нас – но само тогава…

И тъй, смирете се под крепката Божия десница и Той в свое време ще ви възнесе.

Амин.

28 октомври 1951 г.

Източник Проповеди за цялата година, Св. Лука /Войно-Ясенецки/, Пловдив, 2017 г.