Преподобни Никифор Хиоски, светецът на прокажените

Тропар, глас 1
Борбата и мъжеството в подвизите на преподобни Никифор Прокажени удивиха ангелите, като друг Йов страдалния претърпя, славейки Бога. И затова се увенчава със слава, отличавайки се с дивни чудеса. Радвай се, наставниче на монасите, радвай се, източниче на светлина, радвай се, защото изливаш от мощите си радостно благоухание.

На 4-ти януари, в навечерието на Господския празник Богоявление, почитаме паметта на преподобни Никифор Прокажени, един малко известен съвременен светец, който заедно със свети Лука Симферополски е наречен „бърз лечител и безсребреник на 20-ти век“.

Бог прославя с дивни чудеса на изцеления Своя угодник, презрян и отхвърлен от хората в този преходен и бързо отминаващ живот, но поечетен с непреходна слава във вечния и нескончаем живот. Бог удостоил този, комуто малцина се осмелявали да целунат осакатената от болестта ръка, изпитващи страх и погнуса от проказата, за да бъде непрекъснат извор на благоухание чрез благодатно явените си свети мощи, на които се покланят и с любов ги целуват огромно множество вярващи. Бог увенчава с нетленен венец на победа Никифор Победоносеца – мъжествено претърпял житейските несгоди, презрял земните утешения и блага, устремен към светостта – най-висшата цел на човешкия живот, врата към блажената вечност.

Преподобният наш отец Никифор, в света Николаос Тзанакакис, се родил през 1890 г. в с. Сирикари, в района на гр. Халния, остров Крит. И двамата му родители починали, докато бил съвсем малък. Щом навършил тринадесет години, бил ипратен от дядо си да учи занаят в една бръснарница в гр. Хания. Там всички го обикнали, защото бил умен, красив и
много общителен. Но в живота му предстоял много труден и болезнен подвиг, който започнал с появата на първите белези на болестта на Хансен, известна още като проказа.

Бил четиринадесетгодишен, когато заминал за Египет, за да не бъде арестуван от местните власти и изпратен на безводния остров Спиналонга, където изолирали прокажените.

Установил се в град Александрия, където имало процъфтяваща по това време гръцка диаспора. Там се срещнал и с духовници от Александрийската патриаршия. Всички обикнали добрия Николаос. Но след няколко години, когато белезите на болестта вече трудно се скривали, трябвало да напусне и Александрия. Но къде можело да отиде? Не познавал никъде никого. Тогава един архиерей, комуто Николаос доверил проблема си, го изпратил на остров Хиос при преподобни Антим Вайанос (паметта му се чества на 15-ти февруари), обгрижващ духовно Лепрозория (от лат. Leprosorium и leprosus – прокажен. Обособен в отдалечен от населени места лечебно-профилактичен център за изолация и обгрижване на болни от проказа) на острова.

След като изминали три години, преподобни Антим постригал Николаос за монах с името Никифор. Благодарение на своя старец монах Никифор преододял естествения страх и отчаяние от задълбочаващата се нелечима болест и се научил да я използва като притегателно средство за Божията благодат, чрез умносърдечната молитва, извираща от дълбините на страдащата наранена душа. Чрез благодатта придобил велико търпение и се издигнал високо по стълбицата на добродетелите.

През 1957 г., когато Лепрозорият на остров Хиос бил затворен, преместили болните в инфекциозната болница в Атина. В нея преподобни Никифор прекарал останалата част от своя живот. Там станал духовен старец на младия монах Софроний (впоследствие йеромонах Евмений Саридакис), също болен от проказа, но с откриване на терапията на заболяването, той
бил излекуван. Последният не напуснал обаче болницата, виждайки нуждите на излекуваните от проказа, отхвърлени от обществото и от близките си, принудени да живеят в болниецата с увредени от тежкатаболест очи, ръце, крака – инвалиди, на които се посветил да служи. Така, безрезервно отдаден, обслужвал и духовния си старец преподобни Никифор, вече сляп и парализиран вследствие на проказата.

Преподобни Никифор Хиоски починал на 4-ти януари 1964 г. Бог запазил светите му мощи нетленни, дарявайки ги с непрестанно благоухание. Извършил приживе много чудеса и още повече след смъртта си според свидетелството на облагодетелстваните от него хора. На неговото застъпничество дължат избавянето от смъртта и пълното си оздравяване раковоболни, намиращи се в последния стадий на болестта.

В книгата, посветена на отец Евмений, написана от духовното му чадо монах Симон Светогорец, се разказва и за преподобни Никифор Прокажени.

„В атинската инфекциозна болница отец Евмений намерил не само телесното си изцеление, но и неликото Божие благословение с присъствието, молитвите и поученията на един свят Старец. Срещата му с преподобния и богоносен отец Никифор било събитието, което сложило печат на по-нататьшното му духовно развитие. Отец Евмений с големите си добродетели и като добър монах знаел каква сигурност дава послушанието за правилния духовен живот и се притеснявал за себе си, защото рано бил напуснал своя манастир, отишъл войник, прекарал тежка болест. лекувал се продължително в болницата, продължавал да живее там и сам да се подвизава. Затова се молел на Господ и света Богородица да му открият благодатен и богопросветен Старец, за да го научи на потребното и, разбира се, на молитвата. Тогава в атинската инфекциозна болница пристигнал монах Никифор, изпратен от преустановилия работа Лепрозорий на остров Хиос с препоръчително писмо, адресирано до о. Евмений от неговия духовник преподобни Антим Вайанос. В него четем следното: „Пази добре съкровището, което Пресвятата ти изпраща, защото неговият живот много би облагодетелствал твоя живот. Защото той е не само опитен монах, но е и съвършен монах, и ти би станал съвършен, ако му послужиш докрай“. И наистина, отец Никифор бил рядко съкровище, един безценен бисер, достоен учител и дълбок познавач на умната молитва…

Отец Евмений ни разказа, че една вечер, след като се погрижил за отец Никифор и го сложил да спи, също се прибрал в килията си. Но не можел да заспи. Чувствал силно безпокойство, сякаш нещо не бил направил както трябва. Може би е забравил да загаси печката на о. Никифор? Такива мисли се въртели в главата му. Станал и отишъл в килията на своя старец. Не искал да безпокои съня му, затова сметнал за добре да не чука на вратата, нито да казва: „Молитвами святих отец наших, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас“ и да чака отговора „Амин!“, както е прието между монасите. Отворил леко вратата и какво да види! Отец Никифор стоял издигнат един метър над земята и се молел с разтворени ръце. Лицето му светело като слънце.

При вида на тази наистина страшна гледка отец Евмений без да каже нищо, затворил особено внимателно вратата и изтичал обратно в килията си. Там паднал по лице на земята и с вопли заплакал, да не би да е притеснил своя отец с това, че не почукал на вратата и го видял в това дивно състояние. Но плачел и от радост, защото със собствените си очи видял колко велик и добродетелен е неговият духовник.

На сутринта отишъл както обикновено да му послужи, направил земен поклон и му поискал прошка, задето съгрешил към него. А той с лека усмивка му казал да не разкрива никому видяното, докато не си отиде от този свят.

Отец Енмений ни разказа още, че една вечер, много години след смъртта на преподобни Никифор, имал в килията си много комари и други насекоми, затова решип да затвори вратата и прозорците и да изпразни цял флакон силен инсектицид в помещението. След това легнал да спи, но никога нямало да се събуди, ако не му се явил отец Никифор да го хване за ръка и да го изведе вън от килията. И преди отец Евмений да разбере какво се е случило, му казал: „Чадо, не влизай в килията си преди да отвориш вратата и прозорците и да проветриш добре помещението“. След което веднага станал невидим.

Щом отец Евмений се съвзел и проумял случилото се чудо, благодарил от все сърце на своя любим отец, който го избавил от сигурна смърт.

Когато свети Никифор починал, отец Евмений, тогава още монах Софроний, написал трогателно и изпълнено с благодат похвално слово, разкриващо ни духовната величина на преподобния: „Ако болката, скърбите и изкушенията бъдат премахнати от човешкия живот, та светостта би била само ангелски достояние. Тази истина, която е постулат на нашата православна вяра, добре знаеше и отишлият при Господа на 4-ти януари 1964 г. отец Никифор Тзанакакис, в света Николаос, роден в гр. Хания, на остров Крит през 1887 г. от благачестиви родители, заболял от болестта проказа, но не счел това за проклятие, а за особено небесно благоразположение и и за личен призив от Подвигоположника Христа, затова на седемнадесетгодишна възраст напуснал отечеството си, за да се поклони на Светите места, и особено на Лобното място, там, където болката се освети и Голгота стана символ на Побеждаващите житейските скърби и несгоди. Оттам, от онзи неизчерпаем океан на смелост и дълготърпение, той черпеше смелост и търпение, за да държи високо, много високо този свой личен житейски кръст в продължение на цели 52 години.

През 1912 г. пристигнал в Лепрозория на остров Хиос и приел монашеско пострижение от светия отец Антим Вайанос. Кой би могъл да изброи прекрасните духовни подвизи на неговия нов живот? Въпреки че тялото му изтлявало с всеки изминал ден, вътрешния човек се обновявал. Болестта отнемала телесни членове – очи, ръце, крака, накрая бе станал неподвижен, а приснопаметният отнемал от себе си всяка страст и злоба, достигайки до блажено безстрастие и съвършено послушание към Божията воля и към духовния си отец, и така стнаа човек на топлата молитва. Не изоставаше и в делото на проповедта, словото му нямаше сила, но великите му добродетели и ширката му усмивка проповядваха по-добре от най-силния проповедник. Затова килията му стана купел на духовно възраждане, оттам и черпеха сили и болните, и здравите. Високообразовани клирици, като о. Илияс Мастроянопоулос и членове на братството „Зои“, о. Параскеваопулос, о. Гавриил Дионисиатски и много други смятаха срещата с отец Никифор за Божие благословение. За всички тях и за нас о. Никифор беше духовен оазис в пустинята Сахара на този живот, затова отшествието му при Господа ни причинява дълбока скръб, но и радост, защото вярваме, че имаме горещ ходатай пред Бога, който ще ни пази от капаните на лукавия.

Нека бъде вечна паметта ти, защото праведниците живеят до века!

Най-нищожно твое духовно чедо – Софроний монах Агионикитски“

Бихме желали да завършим с някои от най-новите чудеса на преподобни Никифор, с които бдагодатно утешава вярващите и прославя Бога, дивен в Своите светии!

Отец Евлоги, йеромонах от манастира „Св. Параскева“ в гр. Мегара, разказва за случилото се с негов братовчед: „Седемнадесетгодишният младеж Димитриос изпитвал силни болки в областта на гениталиите, но се срамувал да каже на близките си и да отиде на лекар. Но състоянието му се влошавало, болките се засилаали и когато станали непоносими, трябвало да уведоми родителите си, които го завели в онкологичната болница „Св. Сава“. Това се случило на празника Богоявление. След поредица ог изследвания се установило рак в напреднал стадий. Лекарите не можели да помогнат. Казали, че младежът има броени седмищи живот. Майката на отец Евлогий, и леля на болния Димитриос, почитала с особено благоговение преподобни Никифор Прокажени. Тъй като нямала молебния канон на светеца, започнала да чете на глас от книгата „Никифор Прокажени, светлият подвижник на дълготърпението“, умолявайки Преподобния да помогне на младежа. Когато привършла четенето, започнала отначало и горещо молела светеца за своя племенник. Състоянието на Димитриос започнало бавно да се подобрява, болките намалели и малко преди Великден отново го завели в болницата. Там лекарите установили, че младежът е напълно излекуван.

Направили отново изследвания, които потвърдили, че няма рак. Всички летели от радост, а лелята на момчето, не знаейки как да се отблагодари на светеца, казвала, че станалото е чудо на преподобни Никифор. След това помолила сина си, йеромонах, да ѝ намери икона на преподобния отец, за да бъде неин закрилник и покровител.

Свидетелство на Ирис и Дора Стаму от Солун: „През юни 2009 г. нашето дете се роди преждевременно в солунската болница „Папагеоргиу“. Заради лошото му здравословно състояние бяхме транспортирани с хеликоптер в атинската педиатрия „Света София“. По време на пребиваването ни там, продължило около два месеца, научихме за преподобни Никифор Прокажени от книгата, подарена ни от един светогорски отец.

Новороденоте имаше проблеми с дихателната система и сърцето. Лекарите ни казваха, че ще се наложи да извършат операция, тъй че детето ни да и може да се храни нормално и да расте, да укрепне и да се върнем вкъщи. С всеки изминал ден все повече се притеснявахме, детето ни беше все още в интензивното отделение и го виждахме само за половин час сутрин и следобед. Състоянието му беше много нестабилно.

Съпричастен на болката ни, старецът светогорец ни повери малка мощехранителница с часгица от мощите на преподобни Никифор, като ни нареди в продължение на три дни да прекрьстваме с тях детето, над кувьоза. Така и сторихме.

На сутринта, след като прочетете Молебния канон на Преподобния, се отправихме към болницата. Влязохме в интензивното и прекръстихме с мощите нашето бебе, както и всички останали бебета. Когато следобед отново дойдохме на посещение и чакахме заедно с другите родители да влезем в отделението, дежурната лекарка – неонатолог, каза, че не може да обясни как днес всички бебета вече са по-добре. Спогледахме се с удивление и се засмяхме, защото свети Никифор не се бе забавил да чуе молитвите ни и да прояви любовта си.

В продължение на три дни се молехме на Преподобния и прекръствахме децата с мощите му. Здравословното състояние на детето ни започна да се подобрява… След пет дни се върнахме с детето вкъщи. Благодарим ог все сърце на свети Никифор за любовта, която прояви към нас!“

Свети Никифоре, моли Бога за нас!

Съставител и превод
Анна Паралингова

Из книгите на монах Симон Πατήρ Ευμένιος – Ο Ποιμήν ο Καλός και Θαυματουργός и Ο Ἄγιος Νικηφόρος ὁ Λεπρός, ὁ Θαυματουργός

Източник Църковен вестник, брой 3 / фвруари 2020 г.