Преподобния старец Порфирий – Наставление към родителите за възпитанието на децата

Старецът Порфирий, като отличен и разсъдителен наставник, чрез богопросветеното си слово насочваше родителите да имат помежду си и към децата свята християнска любов. Подчертаваше, че добрият и примерен живот на родителите предава лъчите на Божията благодат и на децата. Светостта на родителите спасява децата. Детето има нужда от родители – хора на топлата любов – още от момента на неговото зачеване. Светият живот на родителите, като общение на истината и любовта, предава мир, единство, любов, кротост, свети чувства и в детските сърца. Семейството, когато живее християнски живот, става училище на любовта. Любовта е висшата цел на възпитанието. Детето не е съд, който трябва да напълним, а е огнище което трябва да затоплим.

Обратно, когато родителите нямат духовен живот или не се подвизават правилно, предават и на децата си лошото духовно състояние и объркано поведение, тъй че противникът дявол измъчва родителите чрез противопоставянето на децата още от ранна или по-голяма възраст. Родителите са длъжни с нежно сърце, самоотричане, спокойствие и тишина, с търпение и добро разположение, с Христова радост, молитва и вяра да насочват децата си в любовта, истината, придобиването на плодоносни добродетели, да им предават пламъка на вярата, духа на разума и духовното знание. Най-вече майката да будува, да внимава, да се грижи, да се моли и да се бори да вдъхне в сърцата на децата си страха Божий, благоговението и благочестието.

Един мъдрец казвал за майка си: „Не ме научи на нищо, защото беше необразована. Вдъхна ми обаче всичко, защото беше вярваща”. Зад всяко добро семейство се крие саможертвата на жената, на майката. Децата вдишват примера с преживяването, с примерите, а не с поученията на суха нравственост. Веднъж на масата на едно свещеническо семейство гост попитал кой от тримата сина свещеници и бащата свещеник е най-добрият проповедник на Божието слово. Думата взел най-малкият син, който отговорил без колебание: „Сега е в кухнята”, и показал майка си. И наистина било така. Не проповядвала в Църквата. Проповядвала с делата си в „малката домашна църква” на семейството.

Още от ранна възраст майката трябва да учи децата си да постят, да се черкуват да се причастяват с Живоносното Тяло и Честна Кръв Христови, да ги учи да се обичат, да отдават себе си с човеколюбие, да бъдат кротки, смирени и снизходителни. Тъй като именно до шест-седем годишна възраст се развиват най-важните черти на детската личност. Както отбелязва св. Иоан Златоуст, на тази възраст, която е най – пластичната, се развива мисълта и в мозъка, както печатът се отбелязва върху восъка, се запечатва и записва всичко видяно и чуто от детето. Още в тази ранна възраст, продължава светителят, животът на детето се скланя към доброто или лошото, към злото или добродетелта. Най-решаващо е възпитаването на детето главно в този възрастов период, затова и родителите като възпитатели, ако загубят тези първи години, са загубили и децата си като бъдещи хора.

Изразът на възрастните, особено на родителите, „малко е детето, няма нищо, не разбира” е антивъзпитатален и катастрофален. За съжаление, днес родителите прехвърлят привилегията за възпитанието на децата им на лица, нямащи родителска отговорност, поради професионалната заетост на майката и принудителното й отсъствие от семейното огнище, също така и на телевизията и други технологически средства, въпреки че трябва да посветят достатъчно време за комуникация, да се наслаждават на това съжителство на искрена любов, мирно възпитателно събеседване и съзидателно сътрудничество.

Свободата, както мислят много пъти според западния начин на живот, че предоставят на децата си, е свобода без любов, защото чрез нея родителите искат да осигурят спокойствието си. Наистина, както подчертава св. Иоан Златоуст, не съществува по-висше изкуство от подреждането на душата и моделирането на мислите на едно ново дете. „От това изкуство няма друго по-голямо. И какво повече от това да подредиш душата и да изваеш мислите на младия?” Много трудно е делото на възпитанието на децата и ръководенето на душите! Изкуство на изкуствата и наука на науките, допълва св. Григорий Богослов, е да ръководиш човека, това толкова сложно и многообразно същество.

Делото на отглеждането и ръководството несъмнено има за център изключителната отговорност на родителите като първи възпитатели…

Но въпросът е какви трябва да са родителите? Какви трябва да са възпитателите на децата, най-вече в тези критични години на изкривяване на истината, на объркване, на безсъзнателност и безумност на света, на принизяване на нравствените ценности, на благоденствие и непривично сладострастие, на духовна заспалост и отричане на идеалите.

Изводът е, че родителите трябва да бъдат единственият образец за православно възпитание на децата, за един надежден, благословен, прекрасен и перспективен жизнен път, за обща полза, за добро съжителство и взаимна работа с обич и разбирателство в света на този силно механизиран век. Важността на родителското присъствие и житейски пример в детското възпитание е съществена и незаменима. Трябва да станат Божии сътворци, в съчетание със святата воля за бъдещото преуспяване на децата им. Задължение на родителите е да посеят и отгледат добродетели. Да се молят с горещо сърце непрестанно за децата си. Молитвата става мост, свързващ душите на родителите с душите на децата в общение на мир и любов. Съкровища в живота на децата им не трябва да са парите и материалните блага, удобствата, имотите и богатството, те по – скоро биха могли да предложат наслажденията на „рожковите” /вж. Лука 15:16/, скъперничеството и алчността. Напротив, трябва да изобилстват с разсъждение православни мисли, думи и дела от страна на родителите за създаване и развиване на добър характер. С уважение, разбира се, към индивидуалността, самостоятелността и свободата на детската личност, без принуждаване, натиск, налагане и насилствено държане.

Снизхождението, любовта, кротостта са по-силни от насилието, ни казва св. Иоан Златоуст. Търпението е тайната на възпитанието. Молитвата – съвършеното оръжие. Когато кипите от яд, все едно, че удряте с юмрук децата си в корема. Прегръщайте децата си с мисли, галете ги с ума си. Не воювайте с децата си, а със сатаната, който воюва с тях. По-добре ще поучиш, хвалейки добродетелите на децата, отколкото изтъквайки лошите качества и слабостите им. Забележки да се правят само след много молитва и с много любов.

Говорете им малко, а се молете за тях много. И така с молитва Бог ще им проговори. Често говорим много за Бог, а говорим много малко на Бог. Св. Иоан Златоуст подчертава с основополагащото си възпитателно слово: „Ако родителите възпитаваха децата си по правилен и подобаващ начин, нямаше да имаме необходимост от закони, съдилища и наказания, нито свещениците и учителите щяха да полагат толкова усилия за възпитанието на младите”.

Семейният живот чрез молитвата, търпението, примера на светия живот на родителите е Божият метод за отглеждане на децата, основа и начало на Културата.

Из „Ο ΄Οσιος Γέρον Πορφύριος. Η Αγαπώσα Καρδία’ от
Монахиня Екатерина, игуменка на манастира „Св. Ефрем Сирин”, Катерини
Превод от гръцки: Анна Паралингова