Правила за благочестив живот

Архим. Серафим Алексиев

из Съчиненията на Костромски митрополит Платон

Принуждавай себе си винаги да ставаш рано и в определено време. Без особена причина не спи повече от седем часа. Сутрин, веднага щом се събудиш от сън, издигни мисълта си към Бога и благоговейно се прекръсти, като си помислиш за Господа Иисуса Христа, разпнат и умрял на кръста заради нашето спасение. После, без да се бавиш, стани, облечи се и не си позволявай да се отпуснеш и дълго да лежиш в леглото. Обличайки се, помни, че ти се намираш в присъствието на Господа  Бога и на твоя ангел-хранител. Припомни си за грехопадението на Адам, който чрез греха е лишил себе си от одеждата на невинността и моли Господа Иисуса да ти дарува благодат да се облечеш в Него. След това побързай да прочетеш утринните молитви. Като преклониш колене, моли се внимателно, благоговейно, както подобава, когато се намираш пред погледа на Всемогъщия. Моли Го да ти даде вяра, надежда и любов, благословение за започващия ден и сили благодушно да посрещнеш всичко, което ще Му бъде угодно да ти изпрати или да допусне и да понесеш всички тежести, беди, смущения, напасти, скърби и болести на душата и тялото от любов към Иисуса Христа. Реши твърдо да вършиш всичко заради Бога, всичко да приемаш от отеческата Му ръка.

Всяка сутрин поне четвърт час посещавай на кратък размисъл за истините на вярата, особено за непостижимото тайнство на въплъщението на Сина Божий и за страшното Негово второ пришествие, за ада и рая. Мисли си: може би това е последният ден на моя живот и всичко прави така, както би го направил, ако трябва да застанеш пред Божия съд. Благодари на Господа, че те е запазил през изминалата нощ, че си още жив и не си умрял в греховете си. Колко хора през тази нощ са застанали пред страшния Божи съд!

Благодари на Бога, че все още има за тебе време, че има благодат, милосърдие и средства за покаяние и за получаване на Царството небесно. Всеки ден мисли за себе си, че едва сега започваш и желаеш да станеш християнин, а времето досега е напразно загубено. След молитвата и размишлението, ако времето позволява, прочети някоя духовна книга, например Духовна азбука от св. Димитрий Ростовски или Духовно съкровище, събрано от света от св. Тихон Задонски и чети дотогава, докато сърцето ти не се изпълни с умиление. Като спреш на някое място и размислиш върху него, чети по-нататък и внимателно се вслушвай в онова, което Господ говори на сърцето ти.

След това се заеми с всекидневните си трудове и нека всичките ти занимания да бъдат за слава Божия. Помни, че Бог навсякъде те вижда, че вижда твоите действия, занимания, чувства, помисли и желания, и че ще ти въздаде за всички твои добри дела. Не започвай нищо без да се помолиш на Бога, защото онова, което говорим или вършим без молитва след това се оказва или неправилно или вредно и невидимо ни изобличава. Сам Господ е казал: Без Мене не може да вършите нищо (Йоан 15:5). В работата си бъди винаги благодушен и успеха на своя труд предавай на Божието благословение. Изпълнявай всичко, което е тежко за теб, като наказание за греховете си, с дух на послушание и смирение. Трудейки се, повтаряй си кратки молитви, особено Иисусовата молитва и си представяй Иисуса, Който с пот на лицето се е трудил заедно с Йосиф.

Ако твоите трудове завършат успешно, така, както желае сърцето ти, благодари на Господа; ако завършат неуспешно, помни, че Бог допуска това, а Бог върши всичко за добро.

По време на обеда си представяй, че твоят Небесен Отец е отворил ръката Си, за да те нахрани. Никога не пропускай да се помолиш преди обеда. Отделяй част от храната си за бедните. След обеда смятай себе си за един от петте хиляди, които чудесно е нахранил Иисус Христос, поблагодари Му от сърце и Го помоли да не те лиши и от небесната храна – Своето слово и от Пречистите Свои Тяло и Кръв. Ако искаш животът ти да тече в мир, предай себе си напълно на Бога. Ти няма да намериш душевен мир, докато не се успокоиш в Единия Бог и не обикнеш само Него. Винаги и във всичко си спомняй за Господа и за Неговата свята любов към нас, грешните. Старай се във всичко да изпълняваш волята Божия, да угаждаш само на Единия Бог, прави и търпи всичко заради Бога. Не се грижи за това да те уважават и обичат хората на този свят, а за това да угодиш на Господа и съвестта ти да не те изобличава в грехове. Внимателно следи себе си, всички свои чувства, мисли, движения на сърцето и страстите. Не смятай за маловажно нещо, което се отнася до твоето вечно спасение. Когато мислиш за Бога, моли се усърдно, за да си спомни за теб Господ, когато ти забравяш за Него. Нека във всичко да бъде твой учител Иисус Христос. Гледай към Него с очите на своя ум и често се питай: как би помисли, как би постъпил в този случай Иисус Христос? Бъди кротък, тих, смирен, мълчи и търпи по примера на Иисуса. Той няма да ти възложи кръст, който не можеш да понесеш. И Сам Той ще ти помогне да носиш своя кръст. Не мисли, че можеш да придобиеш някоя добродетел без скърби и страдания на душата. Проси от Господа благодат да изпълняваш колкото може по-добре светите Негови заповеди, даже ако те ти се струват много трудни. Изпълниш ли някоя Божия заповед, очаквай изкушения, защото любовта към Христа се изпитва чрез препятствия. Не оставай, дори за кратко време, без да вършиш нищо, а пребъдвай винаги в трудове и занятия, защото онзи, който не се труди, не е достоен да се нарече човек. Усамотявай се като Иисус, Който се е отдалечавал от останалите хора, за да се помоли на Небесния Отец. Ако изпитваш душевна скръб или охлаждане към молитвата и благочествитите занятия, не оставяй делата на благочестието, както Господ Иисус Христос, Който три пъти се е молил, когато душата му е била прискърбна до смърт. Прави всичко в името на Господа Иисуса, и такавсяко твое дело ще бъде дело на благочестие.

Старай се да избягваш и най-малките грехове, защото онзи, който не избягва малките, непременно ще падне в големи и тежки. Ако искаш да не те тревожат зли помисли, със смирение приемай душевните унижения и телесните скърби, не само в определено време, но винаги, на всяко място и при всяка работа. Всеки помисъл, който те отделя от Бога, особено скверните плътски помисли, прогонвай от сърцето си колкото можеш по-скоро, така както би побързал да отърсиш от дрехата си дори една искра, попаднала на нея. Когато дойде такъв помисъл, моли се усърдно: Господи, помилуй, Господи, помилуй, помогни ми, Господи, не ме оставяй, избави ме от изкушението! или по друг подобен начин. Но сред изкушенията не се смущавай. Онзи, Който ти е пратил случай за борба, Той ще ти даде и сили за победа. Бъди спокоен духом, имай упование на Бога: ако Той е с теб, кой ще устои против теб? Моли Бога да отнеме от теб всичко, което дава храна на твоето самолюбие (егоистична любов към себе си), макар това да бъде твърде горчиво за теб. Желай да живееш и умреш заради Бога и изцяло да Му принадлежиш. Когато се случи да претърпиш безчестие от хората, помисли, че то ти е изпратено от Бога за твоя слава и по такъв начин в безчестието ще бъдеш без печал и смущение и в слава. Ако имаш храна и облекло, бъди доволен от тях, по примера на Иисуса, Който заради нас е обеднял. Никога не спори и не старай много да се защитаваш и оправдаваш. Не говори нищо против началниците или ближните си без нужда или задължение. Бъди искрен и простосърдечен, с любов приемай от другите наставления, увещания и изобличения, макар и да си много умен.

Не бъди ненавистник, завистник, прекалено строг в делата и думите си. Онова, което не искаш да правят на теб, сам не прави на другите и онова, което да ти направят другите, по-напред сам направи на тях. Ако някой те посети, издигни сърцето си към Господа и моли Той да ти даде кротък, смирен и съсредоточен дух, а след това бъди ласкав, скромен, внимателен, благодушен, слап и глух, според обстоятелствата. Мисли, че Сам Иисус Христос се намира сред тези, с които разговаряш. Не говори нищо необмислено, винаги помни, че времето е кратко и че всеки ще трябва да даде отговор за всяка безполезна дума. Нека всеки твой разговор бъде с определена цел, старай се да го насочваш към спасението на душата. Повече случай, отколкото да говориш: при много приказки няма да избегнеш греха. Моли от Господа благодат да можеш благовременно да говориш и благовременно да мълчиш. Не любопитствувай и не се стреми да научаваш новости – те разсейват духа. Ако на някого допринесеш полза с думите си, знай, че това е дело на Божията благодат. Когато останеш сам, изпитвай себе си, не си ли станал по-лош от преди, не си ли паднал в грехове, които не си вършил преди. Когато съгрешиш, веднага искай от Бога прошка със смирение, съкрушение  и упование на Неговата благост и побързай да се покаеш пред твоя духовен отец, защото всеки грях оставен без покаяние, е смъртен грях. Освен това, ако не се съкрушиш и не съжалиш истински за греха, който си извършил, скоро отново ще паднеш в него. Старай се да правиш на всеки добро, каквото и когато можеш и не мисли за това дали ще оценят твоето добро, дали ще ти бъдат благодарни. Радвай се не тогава, когато си направил на някого добро, но когато без злопаметност понесеш оскърбления от ближния си, особено от онзи, който е облагодетелствуван от теб. Ако някой не те послуша от първа дума, не го принуждавай със спор, но сам се възполувай от благото, което той е загубил. Защото незлобието ще ти принесе най-голяма полза. Но когато вредата от един човек се разпространява върху мнозина, то не го търпи и търси не своята полза, а ползата на многото. Общото благо е по-важно от личното.

По време на вечеря си спомняй за последната вечеря на Иисуса Христа и Го умолявай да те удостои със Своята небесна вечеря. Преди да легнеш да спиш, изпитай своята съвест, моли да получиш познание на своите грехове, размишлявай за тях, моли за прошка и обещай да се поправиш. След това предай себе си на Бога така, сякаш през тази нощ трябва да се явиш пред Него. Предай себе си на Богородица, на твоя ангел-хранител, на светеца, чието име носиш. Представяй си, че твоята постеля е за теб гроб, а твоята завивка – саван. След като направиш кръстното знамение и целунеш кръста, който носиш на себе си, заспи под закрилата на Пастиря Израилев, Който те пази и няма да заспи, нито да задреме (Пс. 120:4). Ако не можеш да заспиш или бодърствуваш през нощта, спомни си думите: В полунощ се чу вик: ето Младоженецът иде (Мат. 25:6), или пък си спомняй за онази последна нощ, в която Иисус Христос се е молил на Своя Отец до кървава пот. Моли се за намиращите се в тежка болест и в смъртни мъки, за страдащите и починалите. Умолявай Господа да не те покрие вечна тъма. В полунощ стани и сепомоли, колкото ти позволяват силите.

Когато си болен, преди всичко възложи надеждата си на Бога и често си спомняй и размисляй за страданията и смъртта на Иисуса Христа, за да укрепиш духа си пред твоите болезнени страдания. Непрестанно се моли, както знаеш и можеш. Моли от Господа прошка на греховете и търпение по време на болестта. Всячески се въздържай от ропот и раздразнителност, така обичайни при болест. Господ Иисус Христос е претърпял заради нашето спасение най-тежки мъки и страдания, а ние какво сме направили или претърпяли заради нашето спасение?

Колкото можеш по-често посещавай богослуженията в храма и особено се старай, колкото може по-често да бъдеш там по време на литургия. Неделните и празничните дни непременно посвещавай на делата на благочестието. Когато си в храма, винаги помни, че се намираш в присъствието на Бога, на ангелите и на всички светии. Останалото време на деня след литургията посвещавай на благочествити дела. Всяка година и всеки месец строго изпитвай своята съвест. Изповядвай се и се причащавай със св. Тайни колкото може по-често. Към приобщаването със св. Тайни винаги пристъпвай с истински глад и истинска жажда на душата, със съкрушено сърце, с благоговение, смирение, вяра, упование, любов. Колкото може по-често размисляй за страданията и смъртта на Иисуса Христа, като Го умоляваш с одеждата на Своите заслуги да покрие всички твои грехове и да те приеме в Своето Царство. Винаги имай името на Иисуса на устата си, в ума си и в сърцето си. Колкото може по-често размисляй за страданията и смъртта на Иисуса Христа, като Го умоляваш с одеждата на Своите заслуги да покрие всички твои грехове и да те приеме в Своето Царство. Винаги имай името на Иисуса на устата си, в ума си и в сърцето си. Колкото може по-често размисляй за великата любов към теб на Господа Бога, славим и покланяем в Св. Троица, за да го обикнеш и ти самия с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичките си сили. Като постъпваш така, ще имаш мирен живот тук, на земята, и вечен, блажен живот на небето.

Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с теб. Амин.

Източник: Архим. Серафим Алексиев. Духовният живот на православния християнин. София, 1994 г.