Св. Игнатий Брянчанинов – Поучение за спасението

Всички ние сме временни странници на тая земя. Всеки от нас ще погостува тук, колкото му е отредено от Бога, и след това ще умре, непременно ще умре. Смъртта ще ни отнеме и къщите, и градините, и полетата, и имота, и нашето тяло. Единствено душата с нейните дела, добри или лоши, ще отиде във вечността, където или ще пребъдва в постоянно блаженство и радост, или ще бъде подложена на постоянни мъки, плач и стон. Нека поговорим за това как да се спасим, как да благоугодим на Бога, как да се избавим от страшния ад и да наследим блажена радост.

Който иска да се спаси, трябва да принадлежи на едната свята Православна църква, да бъде вреен неин син, да се покорява на нейните наредби. Ако някой не се подчинява на Църквата, ако се е отделил от нея, ако е разколник, колкото и поклони да прави, колкото и да пости, колкото и да се моли, той няма да се спаси. Господ сравнява тези, които не се покоряват на Църквата, с идолопоклонниците: „ Ако и църквата не послуша, нека ти бъде като езичник и митар“ (Мат. 18:17). В Новия завет любимият Христов ученик Йоан свидетелства, че Господ само тогава приема нашата молитва, когато тя се принася по Божията воля (1 Йоан. 5:14). Молитвите на тези, които със своите действия се противят на Бога, не се приемат, а биват отхвърлени от Господа. Разколникът и еретикът, както и дяволът, са чужди на смирението, затова те са чужди и на спасението. Някога на преподобния Макарий се явил дяволът и му казал: „Макарие, ти много постиш, а аз изобщо не се храня; ти малко спиш, а аз дори нямам нужда от сън; само с едно ме побеждаваш: с твоето смирение.“ Разколниците пазят продължителни и строги пости, цели нощи прекарват в молитва, правят много поклони, но, уви, напразно се трудят, защото не искат да се смирят. Без смирение не е възможно да бъдем Христови последователи. Който не се е смирил, той не е Христов ученик, той не се покорява на Христос. Истинското смирение идва от послушанието, казва св. Йоан Лествичник. Без послушание към Църквата няма смирение; без смирение няма спасение. Ереста и разколът съдържат в себе си и хулата срещу Светия Дух, която е смъртен грях, непростим за упорстващия в него човек нито в този век, нито в бъдещия. Дори мъченическата кръв не може да очисти тоя грях, според св. Йоан Златоуст. Той може да бъде очистен, само ако човек се отрече от своята ерес, остави разкола и се присъедини към Светата Църква…

Който иска да се спаси, трябва макар и по малко, но често да се моли на Бога. В делничните дни се моли вкъщи: сутрин след ставане от сън, вечер преди лягане, преди храна. Без кръстен знак дори не закусвай. В празничните и неделни дни трябва да взимаме участие в обществените църковни молитви. Велико щастие е за грешния човек, че му е дадена възможността да посещава Божия храм, където може да измоли от Господа прошка на своите грехове и да получи спасение. Молитвата е най-великата добродетел, тя е средство за съединение на човека с Бога. Молитвата тябва да се извършва с вяра и да се основава на незлобие. Каквото е душата за тялото, това е вярата за молитвата; както тялото без душа е мъртво и неспособно да се движи, така и молитвата без вяра е мъртва, лишена от сила и действие. Каквото са основите, фундаментът за сградата, това е и незлобието за молитвата. Както къщата не може да стои без основи, а пада, така и молитвата, ако не е основана на незлобие, не може да се възнесе към Бога, а потъва в плътско мъдруване, което я унищожава…

Който иска да се спаси, трябва според силите си да прави милостиня – духовна и телесна. Духовната милостиня се състои в прощаването на причинените ни от ближните оскърбления и обиди. Телесната милостиня е в посилната помощ към ближния с хляб, дрехи, пари и гостоприемство. Господ е казал: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани“ (Мат. 5:7), тоест ще наследят спасение. Обратно, съд без милост очаква немилостивите, които няма да бъдат спасени.

Който иска да се спаси, трябва старателно да принася разкаяние за своите съгрешения пред Бога, както във всекидневните си молитви, така и най-вече пред своя духовен отец в тайнството Изповед. Боговдъхновеният пророк казва: „Но аз ти открих греха си и не скрих беззаконието си; аз казах: „ще изповядвам Господу моите престъпления“, а Ти сне от мене вината на греха ми“ (Пс. 31:5). Вникнете в реда на думите, изречени чрез Светия Дух: отначало човек показва своите грехове, което се постига чрез благочестиво разглеждане на самия себе си; след това той отхвърля тези оправдания, с които лукавата съвест обикновено се старае да извини греха; накрая каещият се човек става обвинител на самия себе си и изрича към Господа пред свидетеля-духовник всички свои съгрешения, без ни най-малко да щади самолюбието си. Тогава Бог му прощава беззаконията. След като Той унищожи нашите грехове чрез изповедта, ние несъмнено получаваме всерадостния залог на нашето спасение. След очистването пред духовния отец в изповедта трябва със страх Божий, вяра и любов да се причастим с всесвятите Тяло и Кръв Христови, което е необходимо за спасението. Трябва да се причастяваме най-малко през четирите поста, четири пъти в годината. Ако обаче, за жалост, житейските грижи не ни допуснат и до това, то непременно трябва да се причастим веднъж в годината.

Който иска да се спаси, трябва великодушно да понася всички скърби, които ще му бъдат допуснати по време на това кратковременно земно странстване. Ако е ниска реколтата или скакалци изтребят узрялото жито, или го удари градушка, или настане мор по животните, ако пожар, болест сломи теб и членовете на семейството ти, или смърт отнеме някой от близките ти, или ако трябва да претърпим гонение и обиди от силен човек – всичко това трябва да понасяме без ропот и най-вече без хули. Господ ни е заповядал с търпение да спасяваме душите си (Лука 21:19). Който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 24:13). Това означава, че ще се спаси не този, който една скръб претърпи с търпение, а при другите се предава на ропот и печал; а ще се спаси този, който всички изпитания и скърби, които Господ изпраща през земния му живот, понася благодушно до своя край, до деня и часа на смъртта. Благодушното търпение на скърбите е действено, живо съзнание на своята греховност! Благодушното търпение на скърбите е действено, живо познание и изповядване на Изкупителя! Благодушното търпение на скърбите е следване на нашия Господ Иисус Христос! Никакъв доброволен подвиг, никакво доброволно лишение не могат да донесат на душата тази полза, която ѝ донасят изпращаните от Бога непредвидени скърби. Всеки доброволен подвиг не е чужд на самомнението и тщеславието, явни в една или друга степен. Но подвигът, в който душата се подлага на изпратените от Бога скърби, е свободен от споменатите тънки и гибелни страсти. Този подвиг донася на душата обилно смиреномъдрие и истинско покаяние. Изпращаните от Бога скърби са верен признак за човека, че той е избран от Бога, че е възлюбен от Него… Всички светии с много скръб и смърт са наследили Царството небесно! Всички светии славословели Бога и Му благодарели за изпратените им изкушения и изпитания, чрез които те като злато в горнило се очистили и станали достойни за вечното блаженство. Благодушното търпение на пратените от Бога скърби е разпъване на своя кръст. Изповядващият своята греховност става изповедник на Изкупителя и от своя кръст възлиза в рая за вечно наслаждение с небесните радости, за които като верен залог служат земните скърби.

За този, който иска да се спаси, е необходимо да чете божествените книги. Ние трябва да изучаваме Словото Божие твърде благоговейно и често, за да бъде то наш ръководител в спасението; защото нашите собствени мисли лесно могат да ни отклонят от спасителния път, като приемат лъжата за истина. Нашите мисли толкова са повредени от греха, че дори противоречат и противодействат на Словото Божие. Светите отци наричали четенто и слушането на Словото Божие „цар на всички добродетели“. Словото Божие ни открива греховните страсти, които живеят и действат в нашата повредена природа, открива ни всички техни хитрости, разобличава злобата, когато тя, за да ни измами, се прикрива под маската на добродетелта, и ни научава да се борим с живеещия в нас грях. Словото Божие ни показва козните и замислите на искащия да ни погуби вряг – дявола; то ни учи как да отблъскваме лукавите му стрели. Словото Божие непрестанно ни призовава към покаяние, разкривайки безкрайното Божие милосърдие към падналото истрадащо под игото на греха човечество; то ни учи как да се каем, как да направим покаянието действително и многоплодно. Словото Божие ни разкрива цялата превратност и суета на тоя свят; то ни представя гибелните следствия от прелъстяването със светкостта и греха; то разкрива пред нас величествената вечност с нейните награди за благочестив земен живот и с нейните страшни наказания за беззаконията, извършвани на земята. Словото Божие ни преподава най-подробното и точно учение за добродетелите и средствата за тяхното придобиване, за това как да бъдем угодни на Бога. Словото Божие ни учи на спасение!

Верният син на Православната църква, който се грижи за спасението на душата си, трябва да се пази най-вече от смъртните грехове. Смъртен грях е този, който с вечна смърт убива душата на човека, извършил такъв грях. Ако човек умре в смъртен грях, без да принесе необходимото покаяние, демоните отвличат душата му и я отвеждат в подземните, мрачни и задушни пропасти, в ада на вечните мъки. Смъртни грехове са следните: ерес, разкол, отстъпление от християнската вяра, богохулство, вълшебство и магьосничество, човекоубийство и самоубийство, блудство, прелюбодеяние, противоестествени блудни грехове, пиянство, светотатство, грабеж, кражба и всяка жестока обида. От смъртните грехове само за самоубийството няма покаяние; останалите, по великата и неизказана Божия милост към падналото човечество, се лекуват с покаяние. Покаянието за смъртен грях се състои в това: човекът да се изповяда пред духовния си отец, да приеме от него епитимията и занапред да не пада в този грях… Братя, пазете се от смъртните грехове! Повтарям ви: смъртният грях убива душата. Ако някой умре в смъртен грях, без да е успял да се покае за него, душата му отива в ада, За нея нама никаква надеда за спасение.

А кои грехове не са смъртни? Това са греховете, извършени с мисъл, слово, дело, съзнателно и несъзнателно, които не убиват душата, а само повече или по-малко я нараняват. Такова грехове не били чужди и на светиите. Но те, като внимавали върху себе си, щом забележели прегрешението, в което ги е въвлякла общата човешка немощ, веднага го лекували с покаяние. Ако смъртта завари човека в момент, когато той още не е успял да умие несмъртните си грехове с покаяние, заради тях душата му не слиза в ада; във въздуха по пътя към небето за нея се допуска изтезание от злите духове, в съучастие с които са извършени греховете, и на хората се предоставя възможност да изкупят своите съгрешения с добри дела. Ако душата има достатъчно добри дела, ако през земния си живот е давала много милостиня, чрез милостинята и другите си добри дела тя изкупва своите съгрешения; пред нея се отварят небесните врата и тя влиза на небето за веен покой и радост. Но се случва душата да има толкова много несмъртни грехове и толкова малко добродетели, че заради многото свои несмъртни грехове тя бива отведена в ада. Светите отци уподобяват смъртния грях на тежък камък, а несмъртния грях на нищожна песъчинка. Ако завържеш един голям камък на шията на човек и го пуснеш в дълбините, той ще потъне. Така и един смъртен грях е достатъчен, за да удави душата в адската пропаст. Няколко пясъни зрънца не представляват почти никакъв товар. Така и в светиите Божии несмъртният грях, значително умален от постоянното самонаблюдение и покаяние, няма никакво влияние за тяхната вечна участ… Но един напълнен със ситен пясък чувал и завързан на шията на човек може да го удави по същия начин, както и най-тежкият камък…

Спасявайте се, братя, спасявайте се! Земният живот на всеки от нас е толкова кратък, че няма да забележим как ще отлети… Нека се постараем с благочестив живот да избегнем адските мъки и да наследим Царството небесно!