Обичаят на рождественското дърво е Източна традиция, а не Западна

Същността на Рождественските празници за много от светските хора се заключава в украсата на коледната елха. Този обичай за традиционно православните балкански народи има чужд произход и е привнесен от баварците.

По-конкретно, в Гърция коледна елха за пръв път е украсена в двореца на Отон (баварски принц и първи крал на модерна Гърция) през 1833 г., а след това и в Атина, като след Втората световна война елхата с цветните топки навлиза и в гръцките къщи.

В България обичаят да се украсява коледна елха идва от Русия, тъй като по време на Руско-турската освободителна война руснаците уреждали коледни елхи в по-големите български градове. Само че през 1920 г. в СССР тя е забранена като религиозна традиция и едва в 1936 г. е разрешена отново, но не като коледна, а като новогодишна елха (бел. ред.).

Предшественикът на рождественското дърво – бъдникът (или бъдняк, чикор, коладник), е един дебел дънер от крушово или дъбово дърво. А пък бодливите дървета (като дрян, елха, бор, б. пр.), според народната митология, прогонват нечистите сили в караконджулите.

Нашите преци поставяли коледно дърво (Бъдника) в камината на къщата на Бъдни вечер. После дървесината му пепел защитавала къщата и полетата от всяко зло.

Бъдникът бил заменен от коледната елха, която от Бавария, Германия, се разпространява и в европейските страни, за да достигне по-късно дори от другата страна на Атлантическия океан.

Но дали това наистина е вярно? И трябва ли украсената коледна елха да се отрече като неправославен обичай?

Професорът по Християнска археология Костас Калогирис твърди, че обичаят на издигнатото рождественско дърво съвсем няма немски произход, а източен. Твърдението му се основва на сирийски текст, намиращ се в ръкопис на Британския музей. В този текст се описва храм, построен през 512 г. от византийския император Анастасий I в северната част на Сирия, вк ойто имало поставени две огромни месингови дървета.

Според предание украсяването на рождественското дърво е положено от Мартин Лутер, който, минавайки нощем през гората и виждайки зимните звезди, блещукащи през клоните, бива завладян от идеята да сложи ярко светещо дърво в дома си, което да изобразява звездното небе, откъдето Христос е дошъл на света.

Митрополитът на Навпактос г-н Йеротей (Влахос) обаче предсатвя интересно становище в книгата си „Господските празници“: „Подозирам, че навикът да украсяваме дърво по време на Рождественските празници нее просто привнесен от Запда обичай, който да трябва да се замени с друг обичай, по-православен. Аз, разбира се, не съм се задълбочавал върху историята на рождественското дърво и от къде идва то, но мисля, че това е свързано с честването на Рождество Христово и неговото истинско начение. Първо, дървото не е без значение за пророчеството на пророк Исайя: „И ще покара младочка от Иесеевия корен, и клон ще израсне от неговия корен“ (Ис. 11:1). Това пророчество е имал предвид и поетът свети Козма, когато пише: „Младочка от корена Иесеев, и от неговия цвят, Христе, от Дева Ти си покарал…“

Коренът е Йесей, бащата на Давид, жезълът е цар Давид. Цветът, който излязъл от корена – клонката, е Богородица. А плодът, който произлязъл от цвета на Богородица, е Христос. Това ни представя свещеното иконоизображение.

По този начин рождественското дърво може да ни напомня за генеалогичното дърво на Христос като Човек, за Божията любов, както иза предаваната от род в род чистота в Христовите праотци.

Звездата на елховия връх символизира звездата, която е Богочовекът Христос.

Рождественското дърво ни напомня и за дървото на познанието, както и за дървото на живота, особено за второто. То ясно подчертава истината, че Христос е дървото на живота и че не можем да живеем или да изпълним целта на нашето съществуване, ако не вкусим от това дърво, „подаващо живот“.

Рождество Христово без свето божествено Причастие не може да бъде разбирано. И, разбира се, светото божествено Причастие, без да побеждаваме дявола, когато сме изкушавани, що се отнася до дървото на познанието на добро и зло, с което свободата ни ще бъде изпитана, не може да допринесе за обожествяване в Христа.

Радваме се и празнуваме, защото „дървото на живота беше издигнато в пещерата от Богородица“.

Прот. Пантелеймон Крускос

www.pemptousia.gr

Превод Анула Христова

Източник Църковен вестник, брпк 24 / 2018 г.