Неврокопски митрополит Натанаил (1952 – 2013)

На 16.11.1952 г. в с. Копривлен, Гоце Делчевско, на трудолюбивите и благочестиви Иван и Мария Калайджиеви се ражда първият им син – Илия, бъдещият Неврокопски митрополит Натанаил. Иван и Мария имат още три момчета: Георги, Димитър (сега свещеник в гр. Пещера) и Стефан.

От ранна детска възраст Илия, пламтящ от ревност по Бога, е неизменно в Божия дом всяка неделя и всеки празник. Първият пример за него на достойно и ревностно служение на Бога е смиреният енорийски свещеник на с. Копривлен- отец Костадин Къдрев, когото заварва жив, поемайки Неврокопската митрополитска катедра, и към когото запазва дълбоко уважение до края на дните му.

Принудени от нерадостни обстоятелства, семейство Калайджиеви се преместват в с. Мокрище, Пазарджишко. Там духовната обстановка е по-различна. Селото няма църква, няма и свещеник. В това изпитание още по-силно си проличава Божието призвание на младия Илия. Само няколко месеца след установяването на семейството в Мокрище, воден от неудържим копнеж по бога, през 1968 г., едва 16-годишен, Илия търси своето истинско прибежище в дворите на дома Господен. Без знанието на своите родители напуска техникума във Велинград и отива в монашеската школа на Троянската св. обител. Там го приема под своето опитно и мъдро ръководство игуменът на манастира – Крупнишки епископ Григорий. След като го изпитва строго и се уверява в силното, искрено и неподправено желание на Илия, Игуменът го приема за послушник, като преди това поканва в манастира родителите и получава тяхното благословение.

В онези години Троянската св. обител има голямо братство и опитни духовници, под чието наставничество започва духовното израстване на младия послушник.

Средното си образование продължава в Софийската духовна семинария, помещаваща се по това време в Черепишкия манастир. Ваканциите неотстъпно е в любимата св. обител. С радост приема и изпълнява всички послушания, които му се възлагат, труди се наред с всички в манастира, усърдно изучава църковния ред, четенето на църковнославянски език, източно-църковното пеене. Всичко, което усвоява в манастира, както по отношение на типика, така и по отношение на духовната и практична страна от монашеския живот, в последствие преподава на своите духовни чеда – монаси и монахини до края на дните си. По времето на неговото послушничество, дълбок отпечатък в сърцето му оставя първата среща с приснопаметната игуменка на Врачешката девическа св. обител – майка Касиана. Тази среща го свързва духовно с Врачешкия манастир завинаги.

Още като послушник Господ го удостоява да се докосне до светостта на Троице-Сергиевата лавра, Почаевската лавра, както и на други свети обители по руските земи.

За да отбие военната служба, се налага да прекъсне ученичето си в семинарията. Подкрепян от Божията благодат, преодолява изпитанията за вяраа, които поставя казармата в годините на атеистичния държавен строй. Завръща се от там още по-укрепнал и утвърден духовно и скоро приема и така желаното монашеско пострижение от ръцете на своя първи старец и наставник, по това време вече Ловчански митрополит Григорий.

На 03.03.1974 г., Неделя Православна, воден под мантия от архимандрит Геласий (тогава игумен на манастира) и иеромонах Даниил, послушник Илия приема монашество с името Натанаил. На 15.04.1974 г. е ръкоположен за дякон. През следващата 1975 г. завършва Духовната семинария. На 13.04.1975 г. е ръкоположен за иеромонах и същата тази година с благословението на приснопаметния Български патриарх Максим, постъпва в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. През 1976 г. по решение на Св. Синод продължава висшето си духовно образование в Атинския богословски факултет като стипендиант на Гръцката православна църква.

Студентските години са благодатно време за младия иеромонах Натанаил. Търсещият духовни съкровища намира най-прекрасните духовни бисери на своето съвремие. От изключително значение са познанствата му със светите подвижници: архим. Херувим, основател на манастира Параклитос; архим. Епифаний Теодоропулос и много, много духовници и миряни, от които като трудолюбива пчела събира най-прекрасния духовен нектар, който след това сам той преподава на всички, които търсят истинска духовна храна. Годините на следването в Гърция му предоставят рядката възможност да пребивава и в Градината на Божията майка – Света Гора, където е под благодатното въздействие на множество светини. Всеотдайно помага на братят в Зографския манастир, а духовната школа на бележите атонски подвижници го издига на още по-голяма висота на монашеската добродетелност.

Наред с благодатните преживявания в Гърция, иермонах Натанаил понася и тежки изпитания. Благодатната подкрепа на Св. Богородица и застъпничеството на достойни иерарси и приятели му помагат да преодолее трудностите и да бъде още по-обогатен с духовна опитност.

На 10.10.1980 г., денят на св. 26 Зографски мъченици, иеромонах получава отличието Архимандрит.

Към съкровището на своето сърце прибавя още ценности, които придобива при поклоническото си пътуване до Синай и Йерусалим, вдъхновен и от тамошните боголюбиви монаси.

Завършил Атинския богословски факултет, усвоил до съвършенство гръцкия език, събрал безценно духовно богатство, архимандрит Натанаил се завръща в родната Троянска св. обител. Следват години, в които му се възлагат все по-отговорни служения. След кратко пребиваване в манастира, прзе 1984 г. е назначен за протосингел на Ловчанската св. митрополия. Всецяло предан на възложеното му послушание, усвоява бързо и преподавания от старца му – митрополит Григорий опит в административната работа, като печели любовта и уважението на всички.

През 1986 г. архимандрит Натанаил е изпратен от Св. Синод за няколко месеца на специализация в Източноцърковния институт в Регенсбург, Германия. От 01.10. същата година е на ново послушание – в гр. Лондон, Великобритания. Там обгрижва духовно българската църковна община „Св. Иван Рилски.“

На 09.08.1988 г. е назначен за протосингел на Софийската св. митрополия. Ценният духовен и управленчески опит на Светейшия патриарх Максим обогатява още повече архим. Натанаил. От 01.03.1989 г. е назначен за главен секретар на Св. Синод. Патриарх Максим оценява много високо качествата му и по негово предложение Св. Синод решава архимандрит Натанаил да бъде ръкоположен за епископ с титлата „Крупнишки“. Титла, която са носили и двамата му духовни старци – митрополитите Григорий и Геласаий. На 25.03.1989 г., Благовещение, е хиротонисан за епископ в Патриаршеския катерален храм „Св. Александър Невски“ в София. От 01.12. същата година е назначен за Викарий на Софийския митрополит.

През 1992 г. Българската православна църква е изправена пред тежко изпитание – разкол. Започват трагични години на борба за възстановяване и отстояване на единството в родната ни Църква. Основната тежест понася епископ Натанаил, заедно със сегашния Светейши патриарх Неофит, тогава Левкийски епископ и Главен секретар на Св. Синод.

На 17.04.1994 г. Крупнишки епископ Натанаил е избран, а на 24.04.1994 г. е канонически утвърден за Неврокопски митрополит. Господ го поставя в най-силния огън на разкола и цялото му служението като епархийски архиерей от първия момент до сетния му дъх е себежертва, изповедничество, свидетелство за пламенна ревност и любов към Бога, безрезервно отстояване на истините на вярата и единството на Църквата, себеотдаване с огромна любов и загриженост към повереното му паство.

Митрополит Натанаил простираше мисълта си с години напред за бъдещето на своята епархия и на цялата ни Църква. Дълбоко преживяваше всички проблеми в Църквата и правеше всичко възможно за решаването им до край.

Даде всичко от себе си за въздигане на духовния живот в Неврокопска епархия. С бащинска обич привличаше децата и младежите, за да се запознават с истините на вярата. Организираше православен лагер за деца, както и неделни училища на много места в епархията. Духовната просвета, издаването и разпространяването на православна книжнина винаги бяха от първостепенно значение в пастирската му дейност.

С голяма любов поде организирането и развитието на школи по източно-църковно пеене и иконопис в няколко центъра на епархията. Не подмина ис траданията на бедните и нуждаещите се. Митрополит Натанаил бе свързващо звено за укрепване на братските междуправославни отношения и взаимопомощ не само за Неврокопска епархия, но и за цялата ни Църква. Времето и силите си раздаде за всички, а себе си не пощади дори и след тежката автомобилна катастрофа през 1999 г., както и през последните си дни на тежки страдания. Упокои се в Господа след продължително боледуване на рождения си ден – 16.11.2013 г. в Александровска болница, гр. София.

Вечна и блажена да бъде паметта му!
По неговите свети молитви Бог да ни закрила и води към спасение!