ИСТОРИЯ НА ХРАМА

 Старинен храм „Св. прпмчца Параскева“, гр. Пловдив

„На широкия мегдан в едно урвесто място, на една височина под Джамбаз тепе, имало една малка черковка кевгирена, с печени тухли, направена по старо архитектоническа направа – пет разкрачи надлъж и шест нашир, с един олтарец, гдето да се навъртат двоица попове, осветена на св. Параскева. Като предположим това място черковно като на търкало и в средоточието черквата, 3/8 от мястото покрити са от камъка на тепето, 5/8 урвестото място, до равнището, преградено с една проста стена, съставляваше дворът.“

 Така видният пловдивски възрожденец Константин Моравенов започва описанието на старинния храм „Св. прпмчца Параскева” в книгата си „Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание“, 1869 г.

Историята на храм „Св. прпмчца Параскева“ е свързана с времето на падането на България под турско робство, и с преданието за величествената катедрала, посветена на св. Петка Епиватска, която цар Иван Асен II, построил в Пловдив, в чест на пренасянето на мощите на светицата във Велико Търново през 1238 г. Превземайки града през 1371 г., турския военоначалник Лала Шахин, бил толкова впечатлен от катедралата, че веднага решил да я превърне в голяма джамия, символ на неговата победа. Така била изградена Джумая джамия, а на православното население било разрешено да си построи на друго място по-малък храм посветен на същата светица. Това място били скалистите склонове на Джамбаз тепе, където по всяка вероятност още от IХ-Х в. съществувал византийски храм.

Настоящият храм „Св. Параскева” е построен през 1836 г., с ктиторството на пловдивския чорбаджия хаджи Вълко Чалъков – Големия, неговите сродници и с даренията на местните българи и гърци, както и на българи от близките до Пловдив села и градчета. В запазен списък на ктиторите и сумите дадени от тях за построяването на храма се вижда, че е помогнала и Пловдивска митрополия, оглавявана тогава от митрополит Никифор, както и Бачковският манастир. Новият храм бил посветен на св. Петка Епиватска, но от края на 50-те години на XIX в. когато преминава изцяло в гръцки ръце, се преименува на св. препмчца Параскева /св. Петка Римлянка/. Причина за това било и аязмото в притвора на храма, чиято вода лекувала очни болести, за което премахване и облекчаване особено помагала св. Параскева. Това посвещение на храма се запазва и след 1906 г. когато гърците са прогонени от владение на храма, и той е причислен към енорията на построения през 1888 г. голям храм „Св. Петка Епиватска“. Храм „Св. прпмчца Парскева“ е осветен на 12 декември 1836 г.

Иконите на царския ред на иконостаса са дело на Захарий Зограф, а трите реда малки икони над тях са на тревненски и одрински иконописци. Уникален е архиерейския трон с инкрустации от седеф и слонова кост.

В края на 70-те години на 20 в. храма е затворен. Възстановяването му започва едва през 2007 г. Обновлението е извършено на 9 декември 2007 г. от Пловдивския митрополит Николай.

По молитвите на св. препмчца Параскева, Бог да дарува на всички, които престъпват прага на този малък, но благодатен и богат на история храм, изпълнение на всичките им просби, и духовни сили, смирено да следват нашия Спасител Господ Иисус Христос. Амин!

Гръцки надписи от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) в Пловдив

Александра Трифонова

Статията разглежда осем гръцки надписа (един ктиторски, два надгробни и пет дарителски) от църквата „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”) (1836) в Пловдив. Седем от тях са точно датирани в периода от 1825 до 1889 г., а само един няма година на изпълнение, но се вмества в границите на ΧVIII-ΧΙΧ в. Надписите дават сведения за църковни личности, дарители, зографи, еснафски задруги и покойници, които имат пряка или косвена връзка с изследваната църква. Ключови думи: Гръцки надписи, църква „Св. Параскева” („Св. Петка Стара”, „Живоносен източник”), Пловдив, ΧVIII-ΧΙΧ в.

Църквата „Св. Параскева”, известна днес като „Св. Петка Стара”, а навремето и като „Живоносен източник” (Ζωοδόχος πηγή), е построена през 1836 г. под Джамбаз тепе на мястото на по-стара църква при архиерейството на Филипополския митрополит Никифорос Севастос от Лесбос (1824-1850). В план представлява еднокорабна базилика с емпория, двускатен керемиден покрив и шестстенна апсида от външната източна страна (ил. 1). Според ктиторския надпис църквата е изградена с дарения на общността на Пловдив (Филипопол), която се отъждествява с гръцката. Съществува обаче и мнение, че е построена с дарения на българи и на Вълко Тодоров Чалъков Големия (Вълко Тодорович Чалооглу Големия), но славянският ктиторски надпис бил заличен при архиерейството на Филипополския митрополит Хрисантос (1850-1857). Иконостасът е дървен, съставен от четири пояса с голям брой икони (ил. 2), между които и творби на зографите Христо Димитров и сина му Захарий Зограф.