Изкушения в часа на смъртта

Архим. Рафаил /Карелин/

В името на Отца и Сина и Светия Дух! Братя и сестри! Светите отци говорят, че велико благо за човека е, че плътта не му дава да види света на духовете, светлите и паднали ангели, светиите – защото неговата душа не може да пренеса техния блясък и сияние, както очите на човека – сиянието на слънцето, тъмните – защото техният вид е толкова мерзък и ужасен по думите на св. Серафим Саровски, че човек няма да може да живее, ако ги види, душата ще се раздели от тялото, ако човек види демоните в цялата им мерзост.

Братя и сестри! Днешното Евангелие ни показва сянката на този страшен свят на падналите ангели. Господ промислително е допуснал демоните да овладеят нещастния човек – за да ни покаже колко са страшни вечните мъки, когато човек стане пленник и храна на тъмните духове завинаги. Братя и сестри! Целият живот на християнина е духовна борба. Светите отци я наричат „невидима бран“, това е борбата на душите с падналите ангели. Но особено тежка ще бъде борбата в часа на нашата смърт – както пъководецът съставя план за последния бой, който ще реши цялата война, така и демоните най-трудното сражение, най-горещият бой с душата, приготвят човека за часа на смъртта и ако тогава падне в греховно състояние, вече няма да може да се покае.

Братя и сестри! Пред смъртта на човек се открива другия свят. Виждали ли сте очите на умиращия? Те са устремени в далечината, съзирайки някакви същества, невидими за нас и изведнъж ръката му като че ли отблъсква от себе си невидимия враг или устните му шепнат имената на отдавна умрели хора.

Братя и сестри! Най-страшната борба с демоните ще бъде у нас в часа на смъртта, затова ние сме длъжни да сеприготвим за нея по-рано.

В часа на смъртта демоните ще ни изкушат с нашите страсти – сенки, към които е пристрастена нашата душа. Цял живот дяволът ни изкушава като тънък психолог. Ако човек е подвластен на гнева и злопаметството, то в часа на смъртта дяволът ни показва лицата на тези, които сме обичали, които са отдавна умрели, той ни внушава, че заради тях е разбит и погубен нашият живот. Понякога демонът приема образа на близките на умиращия, които с шепот говорят: „Скоро той ще умре“ – и душата на умиращият е смутена, последните негови думи – не са молитва към Бога, а проклятие към своите близки, към обичащите го, към враговете или хладна ненавист към тях. Ако човекът е бил скъперник, то в деня на смъртта дяволът ще го изкушава с мислите, къде ще остави имуществото и парите, които е натрупал.

Той си представя, че хората на които ще остави богатството си, още като го изпратят, ще превърнат многогодишния му труд в прах.

Имаше един случай, когато умиращият повикал своя брат и му казал на кое място е скрит сандъка с елмазите и заповядал да му го донесе. Брат му помислил, че умиращият ще му каже на кого да раздаде скъпоценните камъни за поменаване на душата му, но умиращият с последни сили се надигнал от леглото, взел сандъчето и започнал бързо да гълта елмазите, за да ги занесе със себе си в гроба, а когато брат му е опитал да ги вземе, болният впил зъбите си в ръката му.

Ако човек е бил страстен и плътолюбив, то демона в часа на смъртат му показва мерзките, отвратителни образи на блудството и човекът умира осквернявайки своята душа в това кално блато. Това е първото изкушение, – изкушението на страстите. И така, ако демонът ни изкушава със скъперничество и алчност, да му кажем:
„Аз гол съм се родил и гол ще си тръгна от този свят, и това, което съм мислил, че е мое – то не е мое, и нищо нямам освен своите дела.“
Ако той ни изкушава със злобата и ненавистта, ние да кажем: „Господи, прости ми както и аз прощавам на моите врагове.“ Ако – със страстни картини, то да се молим с думите на митаря „Боже, бъди милостив към мене грешния“. Това е първото изкушение.
Второто изкушение е гордостта. Демонът в часа на смъртта внушава на човека, че той е влик подвижник, че е свят. Показва му неговото стоене на молитва, извършването на добрите му дела, внушава му, че за него ще дойдат от небето свети ангели на ръце ще вземат душата му и ще я занесат с пеене на Бога. Говорят му, че за неговите подвизи ще бъде увенчан с венец. И ето нещастният човек, доверявайки се на тази измама, чака своята радостна кончина кто отплата, която Господ му дава за неговите трудове. И ето при последното издихание, душата му срещат не ангелите, дошли от небето, а сатанински смях. Човек, умиращ с горделиви мисли вече се е уподобил на сатаната. В житието на свети Макарий Велики пише, че когато умирал този свят отец, демоните му викали: „Ти ни победи“, а той отговорил: „Един е съдър човешки, а друг е съдът Божи.“ Те отново викали: „Ти ни победи“, а той пак отговарял: „Аз не зная в този живот направил ли съм поне едно добро дело“. И когато ангелите святи принесли душата му през вратите на рая, за последен път викнали демоните: „Видя ли, Макарий, ти ни победи!“, а той отвърнал: „Не, аз не ви победих, а Христос, слезнал в света“. И така, ако демоните в часа на смъртта ни изкушават с духа на гордостта, да им кажем: „Аз съм последният грешник, но се надявам да се спася само по милостта Божия“.
След това, братя и сестри, третото изкушение пред смъртта е изкушението на отчаянието.
Демоните ще представят пред човека всички негови грехове в тяхната мерзост и ще говорят: „С тези грехове ти оскърбяваше Бога, как ти нещастният се надяваш на опрощение, ти отдавна си отхвърлен, защото всяка твоя молитва е била лицемерна, ти не поправяше твоя живот, всяко твое причащение е било грях за тебе, защото си се причастявал недостойни и така си потъпквал Кръвта и Тялото на Спасителя. Нещастни, ти вече си жертва на ада, защото се молиш на Бога сега – и молитвата ти е лъжа и лицемерие, и тя няма да бъде приета на небето, а само ще се прибавят грехове към твоите грехове… и такива подобни“, по такъв начин ще хвърлят нещастния в безданта на отчаянието и безнадежността.

Но, братя и сестри! Колкото и да е бил човек грешен до последната си минута е длъжен да се уповава на Божието милосърдие. Има такава пословица: „Докато дишаш – се надявай!“

Във Византия имало един жесток разбойник, който навявал страх на населението в цялата област. Императорът не веднъж пращал отряд с войници да го заловят, но той бил неуловим. Тогава император Маврикий написал заповед, с която молил разбойника доброволно да дойде при него. Този разбойник бил поразен от милостта на императора и скоро се явил в двореца. Императорът не го упрекнал с нито една дума, а го приел така, като че ли бил най-достойният гост. Тази среща с императора така потресла разбойника, че той решил да посвети своя живот в служба на Бога и царя, но скоро се разболял, приели го в болницата и на сутринта умрял. И всички недоумявали: помилван ли е той от Бога. Той не е извършил след свеото обръщане нито едно добро дело, а целият муживот до тогава бил като кървави следи по земята. И ето началника на болницата разказал за видяния от него сън: видял той, как ангели и демони дошли за душата на разбойника. Демоните представили огромен списък на неговите грехове.
Англите не могли да намерят в живота на разбойника добри дела, но изведнъж един от ангелите извадил из под завивките, на които лежал умиращия кърпа и казал: „Целият живот този човек беше посветил на сатаната, но последната нощ той посвети на Бога. Преди смъртта си той се е каел и плакал, но ето неговата кърпа, мокра от сълзи“. Демоните изведнъж изчезнали. И действително след този разказ под завивките на умрелия намерили кърпа, цялата мокра от сълзи. И така, братя и сестри, и в часа на смъртта се надявайте на Божието милосърдие.

След това, братя и сестри, сатаната ни изкушава (това е четвъртото изкушение) с излишна привързаност към нашите роднини. На умиращият му се струва, че без него децата му или близките ще загинат, ще бъдат обречени на нещастия и бедност. Той започва да роптае против бога, че Той му отнема този временен живот и умира не с надежда, а с ропот.

Братя и сестри на това изкушение трябва да отговорим така: „и себе си, и своите близки аз оставям на Божието милосърдие. Господи, Ти си ги създал, не аз и Ти ще ги спасиш.“

Братя и сестри, петото изкушение е изкушението във вярата. Сатаната изпитва умиращия във вярата, старае са да посее в душата му неверие или съмнение във вярата. Не трябва да влизаме с тях в никакъв спор.

Един от светите отци пише, че в часа на смъртта пред умиращия се явили два демона в образи на двама еритици, които започнали да водят спор за вярата, за да посеят съмнения в истинността на православната вяра в душата на умиращия. На това трябва да кажем: „Демон, аз вярвам така, както вярва Светата църква.“ А в ума си да показвам Символа на вярата: „Вярвам в Един Бог Отец Вседържител, Творец…“. Тази молитва е победоносен химн на Православието, всеки християнин трябва да го знае наизуст.

Следващото демонско изкушение, което може да срещне умиращия – това е изкушението на богохулството. Човек започва да слуша страшни богохулства, от които му се раздира душата и му се струва, че тези богохулства ги произнася той. Така демона го хвърля в отчаяние.

Братя и сестри! При това изкушение трябва да се казва: „Господи, аз съм грешен като човек, но да те похуля не мога! Теи страшни думи не са мои, те са демонски“.

Братя и сестри! След това може да бъде изкушението на виденията. Демона представя приказни градове, падащи звезди, някакви дивни градини, за да може човек вместо молитви да съзерцава тези картини. В тези случаи умиращият човек трябва да говори: „Единственото мое съкровище е Господ. Той е най-прекрасен от всички. Той е вечна красота!“ Има още едно друго изкушение: дявола може да се яви във вид на светъл ангел и да започне да ни учи: „Освен Евангелието – има едно друго откровение, то ще бъде дадено после, ето Господ е дал първо Стария Завет, след това Евангелието. Но това не е всичко, това още не е цялата истина, ще има и още откровения.“ И ето дявола учи човека на някакви страшни, чужди учения. На това трябва да се отговаря така: „Ни ангели, ни архангели, нито височина, нито дълбочина не могат да отделят моята душа от Христа. Той е моят единствен Спасител, друг не знам и не искам да знам“. Затова, братя и сестри, допуска Господ да се изкушава умиращия със страшни видения.

Струва му се, че го окръжават зли зверове, че неговият дом се клати и руши. Той чува някакви стенания и вопли зад стената. Той вижда как изпълзяват от ъгъла змии и обвиват тялото му. Дявола се старае да парализира човека от страх и да му отнеме последната молитва. На това изкушение най-добре се отговаря с думи от пасхалния тропар: „Христос воскресе из мертвих, смертию смерть поправ и сущим во гробех живот даровав.“

Братя и сестри! Над умиращия трябва да се чете канон за изход на душата. Душата се успокоява при тези поразителни слова на канона като дете в ръцете на своята майка. Велика милост ще окажете на умиращия, ако прочетете над него този канон. Затова винаги трябва да го имате вкъщи, ако нямате молитвеник, си го препишете.

Тежък път предстои на душата, път приличащ на този, по който човек върви нощен сред скали, а наоколо пропасти. Но когато вие четете този канон за изход на душата, душата няма да се чувства сама, а все едно, че държи ръката на верен приятел.

Братя и сестри! Когато умира ваш близък, не плачете, а се молете за него! Велика е силата на молитвата, ето например, както пътника, когато е нападнат от вълци, но съумее да запали огън и тогава зверовете му стоят надалеч, скърцайки със зъби и виещи, но ще се боят да приближат до горещия пламък – така и демоните към молещия се.

Братя и сестри! Днешното Евангелие ни напомня за Страшния свят – света на падналите духове, които искат да завладеят нашите души. Братя и сетри, връзките, с които те са свързани с нас – това са нашите грехове. Налудничавостта при нещастните, за които вие сте слушали, започва в техния живот. Тях ги е изцелил Господ, но ако Той не беше ги изцелил, техните мъчения ще се прекратят при смъртта. Но най-страшната налудничавост – това са неразкаяните грехове. Тя започва от смъртта и продължава вечно. Амин.