Иво Янев – Грижи за деца и млади хора с нарушено здравословно състояние в Свещеното Писание

/Случаи на свръхестествено изцеление и възкресяване/

Свещеното Писание на Стария и Новия Завет не трябва да се възприема като своеобразен сборник по медицина или като наръчник за видовете тежки заболявания в древността. Тяхното споменаване е с цел да се подчертае силата и любовта на Бога, Който по чудодеен, свръхестествен начин не само изцерява, но и възкресява от мъртвите. Именно тези чудеса, които и днес не могат да се обяснят по пътя на научните доказателства, уверяват християните в истинността на вярата им във Възкръсналия от мъртвите Син Божий Господ Иисус Христос. Вярата в Спасителното дело и Изкупителната жертва на Богочовека Иисус Христос и съответно обещанието за „бъдещите блага“ в Царството Небесно са „крайъгълният камък“ на Христовото учение, респективно на Църквата. В този смисъл всички чудеса на изцеляване и възкресяване, засвидетелствувани в Свещ. Писание служат единствено за укрепване на вярата.

В библеския текст повечето човешки болести не са упоменати с медицинските си наименования и не са представени като диагноза. Днес тези болести почти не се срещат, но лекарите, благодарение на сравнително точното им описание в Библията, успяват да ги идентифицират, дори и да проследят стадиите им на развитие. Така се стигна до извода, че някои от тях са известни днес, но под друго име.*

В Св. Писание страданието и болестта са пряко свързани с духовния живот на човека. Според учението на Църквата те са последица от лични грехове, или по Божия воля допущение с оглед на Домостроителния план. Още в библейския разказ за Грехопадението се вижда, че първата човешка двока – Адам и Ева, след като съгрешили спрямо Бога, познали за първи път чувствата на несигурност, страх и болка /Бит. 3:16-17/. Израилевият Бог уверява св. прор. Мосе след чудното избавление на евреите от египетски плен, че народите, които Му се подчиняват и спазват Неговите заповеди, няма да бъдат поразявани с болести: „Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките му наредби, няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на Египет; защото Аз съм Господ (Бог твой), целител твой“ (Изх. 15:26).

Страданието е последица от духовното заболяване на отделния човек или на цялото общество. Бог винаги дава възможност на грешния и болния за покаяние и оттам за изцеление. Второто в повечето случаи става посредством чудо, което цели да припомни на излекувания, че единствено на Бога трябва да се уповава. В Свещ. Писание са засвидетелствани редица случаи на „припомняне“ Кой всъщност е истинският Бог – Единственият и Вечносъществуващият (срв. Изх. 3:14).

Не са много описаните случаи в Стария Завет на възкресяване на починали поради тежко заболяване или след инцидент. Такива са засвидетелствани по време на излизането на богоизбрания народ от земите на Египет и в пророческото служение на старозаветните Божии пратеници – Илия (3 Царств. 17:17-22) и Елисе (4 Царств. 4:34-35).

Възкресяването на сина на вдовицата от Сарепта Сидонска от прор. Илия е ясен пример за свръхестествените възможности на Израилевия Бог. Според библейския текст пророкът пристига в това семество, за да се подслони. В дома им той вижда, че синът на вдовицата е тежко болен: „Разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него не остана дишане“ (3 Царств. 17:17).

Според еврейския история Йосиф Флавий момчето не е било мъртво, а е „имало вид на труп“, което означава, че прор. Илия не гое възкресил, а само му е помогнал да се съвземе.** Същото мнение застъпват и мнозина еврейски тълкуватели на това чудодено събитие. Въпреки това библеският текст дава ясно указание, че има случай на реална смърт и истинско възкресяване от мъртвите. Това твърдят и св. отци на Църквата и редица съвременни тълкуватели.** Тази мъка подтиква съкрушената от мисълта майка, че е изгубила своята рожба, да осъзнае греховете си и да се разкае заради тях. Съвестта ѝ проговаря при идването на пророка, но тя бърза да отправи упрек към него, че тъкмо той, прозираки в нея греха, донася нещастие в семейството ѝ – Божият пратеник е виновен за болестта на нейната рожба:**** Какво имаш ти с мене, човече Божи? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.“ (17-19). Като вижда майчиното терзаие, пророк Илия взима детето в стаята си и извършва чудо: „И като се простря три пъти над момчето, извика към Господа и каза: Господи, Боже мой! Да се върне душата на това момче в него! И Господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя“ (3 Царств. 17:21-22). Какво и защо подтиква пророка към това действие, не можем да кажем. Но осъзнатата греховеност от страна на майката, нената мъка и разкаяние подтикват Божия човек Илия към чудото – спасяване на детето.

Подобен е случаят с възкресяването на сина на жената от Сонам (Галилея, близо до планината Кармил) от св. прор. Елисей. Въпреки че е сходен със споменатото възкресяване, направено от пророк Илия, тълкувателите са на мнение, че това са два отделни случая.***** Тук се предполага, че детето е получило слънчев удар или е страдало от тежка форма на енцефалит (възпаление на главния мозък§). „И влезе, затвори вратата след себе си и се помоли Господу; след това се качи, легна върху детето, тури устата ис върху неговите уста, очите си върху неговите очи, и дланите си върху неговите длани, и се простря върху него, и тялото на детето се сгря. Елисей стана и взе да ходи из горницата насам-нататък; после пак се качи и се простря върху него. И детето кихна седем пъти и отвори очите си“ (4 Царств. 4:33-35).

И тук Бог не оставя без подкрепа маката и болното ѝ дете, като възнаграждава вярата на измъчената жена. Някои тълкуватели предпоалгат, че напускането на майката по време на действията на пророка е израз на нейното доверие към лечителя – Божия човек, и дълбока вяра в силата на Самия Бог, Който върши чудесата си чрез своите избранници.§§

И двата случая ясно свидетелстват за грижата на Бог към страдащите деца и техните родители. Тази грижа обаче не се изразява единствено във физически аспект, но също и в духовен. В СЗ липсват по-нататъшни сведения за живота на тези майки, имали неописуемата радост да видят рожбите си върнати от прегръдките на смъртта, но въпреки това е логично да се приеме, че са осъзнали греховете си и още по-силно са обикнали Бога. Животът на майките и децата се променил от чудото на Божията намеса.

В Свещеното Писание на Новия Завет се откриват повече случаи на изцеления и възкресения. В Евангелията се говори за десетки чудеса, извършени от Спасителя върху евреи и езичници. Така Божият Син проявява снизхождение над „отрудените и обременените“ вярващи и невярващи хора и им помага в случаи на смърт, като ги възкресява.

В Евангелието на св. ап. Марк се разказва за възкресението на дъщерята на началника на синагогата Яир (Марк 5:22-23, 35-43 и Лук. 8:40-42, 49-56). Това се случило, когато Иисус Христос пътувал от Перея за Капернаум (Галилея). Спряла Го една развълнувана група хора, в която бил и Яир – знатен иудеин, който имал неизлечимо болна дъщеря. Безуспешните опити на лекарите да бъде тя изцелена подтикнали скърбящия баща да потърси помощ от Спасителя: „щерка ми е на умиране; доди и възложи върху ѝ ръце, за да оздравее, и тя ще бъде жива“ (Марк 5:22). Молбата била чута, а силната вяра на Яир била усетена от Иисус и те поели към неговия дом. По пътя обаче чули съкрушаващата новниата, че момичето вече е издъхнало. Мисълта дали вече е необходимо Иисус Христос да ходи при момичето, след като е мъртво, измъчвала Яир. Но Спасителят, виждаки неговото страдание, го окуражил да не губи вяра с думите: „не бой се, само вярвай“ (5:37). Трима от Христовите ученици – Петър, Иаков и Иоан влезли в стаята, в която се намирал трупът на момичето. Според евангелския разказ Христос заповядал на момичето да стане и да ходи „момиче, тебе казвам, стани! Момичето веднага стсана и начена да ходи, понеже беше на дванайсет години“ (5:42-43). Това чудо смутило семейството и близките на Яир, но същевременно дало сила да повярват и в божественото достойнство на Иисус Христос, т.е. – в Неговото спасително дело, и да тръгнат по пътя на новия живот.

Някои изследователи, като напр. Холцман (+ 1863 г.), които се опитват да дадат разумно обяснение на това чудо, смятат, че тук става дума за сън вследствие на болестта.§§§ Според тях това възкресяване се състои единствено в това, че Иисус Христос само събудил момичето, като го хванал за ръката. Обаче евангелският текст ясно говори, че то е било мъртво, а не заспало.§§§§

Възкресяването на дъщерята на Яир от Спасителя Хирстос е демонстрация на истинско чудо. Тя сама, без ничия помощ, става и започва да ходи. Това именно доказва пълнотата на извършеното чудо.§§§§§ Свидетелството за това възкресение е аналогично на Евангелието според св. апостол и евангелист Лука, който заключва: „И възвърна се духът ѝ; тя веднага стана“ (Лук. 8:55). Точно тези евангелски думи доказват още веднъж, че е имало действително възкресение от мъртвите.^

Евангелист Лука разказва за друго възкресение – това на сина на вдовицата от Наин, намиращ се на югоизток от Назарет (Лук. 7 гл.). Когато Спасителят влязъл с учениците Си в града, видял траурно шествие, което скърбяло заради смъртта на единствения син на една почитана от всички вдовица. Господ Иисус Христос видял мъката на майката и на нейните близки и се смилил над нея. Пренебрегнал наребите на Закона, в който се забранява докосването до мъртвец, защото това е осквернително (вж. Числа 19:11, 16)^^. Христос се допрял до носилката и казал: „момко, тебе думам, стани!“ (Лук. 7:14). Момчето, вероятно на десетгодишна възраст,^^^ само се изправило, седнало на погребалната си носилка и започнало да говори. За сетен път Бог снизхожда и спасява грешния човек. Свидетелите на чудото, които знаят, че само Бог може да възкресява, изповядват Христос като велик пророк: „И страх обзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ“ (Лук. 7:16). Вследствие на станалото мнозина жители на Наин повярвали, че Иисус Христос е Великият пророк, т.е. Месията, дошъл да изпълни казаното в Писанието.

Книгата Деяния апостолски (Деян. 20:7-12) свидетелства за възкресяването на едно момче в Троада^^^^ от св. ап. Павел. Свещеният автор разказва, че в един неделен ден троадксите ученици се събрали да преломят хляб и да побеседват за Бога. Според св. Йоан Златоуст това е обикновена трапеза^^^^^, докато според други е било богослужебна трапеза – св. Евхаристия¬, след която се извършвали Вечерите на любовта – Агапи.¬¬ Ап.Павел проповядвал дълго, до полунощ, защото на другия ден трябвало да отплава до Асос. За достоверността на това събитие се съди и от това, че св. Лука го разказва, като използва първо лице, мн. ч.: „В горницата, дето се бяхме събрали…“, т.е. бил е участник и свидетел. Помещението е затворен¬ и от многото свещи, топлината, дима и липсата на достатъчно кислород било задушно. Едно момче на име Евтих (Гр. Ευ’τυχος – в превод означава щастлив, късметлия, успешен, сполучен), на възраст между 9 и 12 години, сдеяло на прозореца на въздух, унесло се в дълбок сън и паднало през прозореца от третия етаж. Според някои тълкуватели това не е било истинското име на момчето, а на-вероятно прякор, който момчето получило след този случа. Падането според св. Йоан Златоуст не е предизвикано от леност, а от умора вследствие на желанието на младежа да се наслади на чудната апостолска беседа. Учениците видели, че момчето е мъртво (νεκρο’ς). Апостолът побързал да ги утеши с думите: „не се смущавайте, защото душата му си е в него“ (Деян. 20:10), с което искал да каже, че душата му все още не е напуснала тялото му, то ще бъде жив отново.

Възкресяването на това момче от ап. Павел разкрива две основни верови истини на христините: първата е, че за Бога няма невъзможни неща – Той единствен е в състояние да възкресява мъртвите, и втората – утвърждаване на апостолския авторитет като разпространители на Христовото благовестие.

В Евангелията на св. ап. Матей (8:5-13) и св. ап. Лука (7:1-10) се разказва за свръхестественото изцеление на слугата на един стотник. Това събитие се случило, когато Иисус Христос влязъл в Капернаум (дн. Тел Хум, близо до устието на р. Йордан в Галилейско море). Непосредствено след като прекрачил портите на града, до Него дошъл стотникът, за да го помоли да изцели слугат аму, защото „люто страда“ (Мат. 8:6). Евангелският разказ разкрива тук една много важна подробност – твърдата убеденост на стотника във възможнистите на Спасителя Христос. Явно е, че той бил вече слушал за чудесата , които Божият Син извършвал. Всичко това показвало, че Този лечител не е обикновен човек, а истински Бог, защото кой може да възкресява от мъртвите и да изцелява от неизлечими болести освен Той – Богът на Израиля? Ето защо стотникът отишъл при Христос. Тъкмо необикновената вяра на този човек го кара да смята, че и една дума да изрече Иисус Христос, неговият слуга ще бъде излекуван. Така и станало. Христовите думи били сигурно доказателство пред стотника, че чудото вече е станало: „Иди си, и както си повярвал, нека ти бъде“ (Мат. 8:13).

За личността на този стотник има малко запазени сведения. Предполага се, че е бил част от римската войска, командвана от Ирод Антипа, който по свидетелството на Йосиф Флавий притежавал лична армия. Стотникът вероятно е бил езичник – римлянин, което автоматично го причислявало към т.нар. „нечисти“. Може би е взимал участие в синагогалното богослужение, откъдето познава иудейските закони. Затова се обръща към Спасителя за помощ. Св. Лука допълва предположенията, че стотникът е бил високо уважаван от еврейските старейшини: „той заслужава да му сториш това, защото обича народа ни, и синагогата той ни построи“ (Лук. 7:5-6).

Що се отнася до възрастта на въпросния болен слуга, сигурно е бил между 14 и 18 год. възраст. Някои новозаветни библеисти превеждат дума παις, на първо място като „Син“ и на второ – като „слуга“. Въпреки това от контекста се вижда, че става въпрос за близък, доверен слуга. Предполага се, че момчето е страдало от детски паралич, или полиомилит, с парализа на дихателните пътища. Библейският изследовател Алфорд смята, че това е форма на тетанус, която по това време често е била бъркана с паралич. По всичко изглежда, че младежът е страдал много, поради което стотникът се решава да потърси помощ от самия Иисус Христос. За силните страдания на слугата говори и св. Лука: „слугата беше болен на умиране“ (Лук. 7:2).

Нежеланието на стотника да покани в къщата си Иисус Христос е заради еврейския закон – на евреите се забранявало да посещават езичници в домовете им, защото така се осквернявали. Св. Йоан Златоуст обаче смята, че тук се проявява смирение от стотника, който не се чувствал достоен да приеме в своя дом Иисус Христос. Ккато се спомена по-горе, стотникът е бил убеден в силата и любовта на Спасителя.

В Евангелията на св. ап. Матей (17:14-18) и св. ап. Лука (9-37-42) има описан още един случаи на свръхестествено изцеление на дете, страдащо от бяс. След като Иисус Христос се преобразил на планината Тавор (Мат. 16:24-28 и пар. м.) и слязъл оттам, за да отиде при насъбралото се множество, за да го поучава, един баща, като паднал на колене пред Спасителя, Го помолил да направи чудо над болния му син, защото „по новолуния го хваща бяс, и зле страда… често пада в огън и често във вода“ (Мат. 17:15).

На-вероятно става дума за бесноватост, която поражда сомнамбулизъм. В Свещ. Писание на СЗ и НЗ са описани различни степени на обсебване от демонични сили. Този разказ е типичен случай. Момчето явно е страдало от най-тежкото обсебване, съдейки по думите „зле страда“. Бащата не виждал никаква друга надежда за изцеление на сина му и затова решил да го заведе при Христовите апостоли, които не могли да изгонят беса. Това можело да направи единствено Иисус Христос.

Според св. Йоан Златоуст, блаж. Йероним, св. Иларий, папа Римски, и св. Теофилакт Охридски, бащата на детето е бил невярващ, поради което Иисус Христос го укорява с думите, „О, роде неверен“. Други, по-късни тълкуватели, отнасят този израз към св. апостоли в частност, а в по-общ план – към всички хора. Според тях този баща бил искрено вярващ и знаел, че Бог ще изцели неговата рожба. Той не изгубва надежда дори когато св. апостоли не успяват да му помогнат. Ето защо Иисус Христос решава да укрепи вярата не само на бащата и на своите апостоли, но и на всички, като празви екзорсистко действие, т.е. „Запретява“ злия дух и освобождава от него момчето.

От разгледаните случаи на свръхестествено изцеление и възкресяване, описани в Свещ. Писание на СЗ и НЗ, се вижда грижата на Бога и Неговите служители към децата и младите хора. По Божия воля пророците Илия и Елисей, св. ап. Павел и самият Иисус Христос ги изцеляват, като по този начин им предоставят възможността да продължат разумно живота си. Но тези болести и смърт имат по-скоро свеото нравствено значение и влияят на техния духовен живот. Страданието трябва да се приема като изпитание на личната вяра. Човек винаги трябва да се уповава на Бога, като изпълнява еавнгелските принципи на любовта. Тъкмо тя е най-висшата християнска добродетел. Болестите са временни препятствия в човешкия живот, които трябва не да обезкуражават, а тъкмо обратното – да подклаждат вярата в Иисус Христос. С други думи, те трябва да се възприемат като способ за нравствено усъсъвършенстване. Споменатите случаи са пример, който Христовата Църква винаги е следвала и е прилагала в грижата си за страдащите млади хора. И днес Църквата продължава да прави това към страдащите деца и младежи.

Иво Янев

Източник: Два стълба на храма. Библейска библиотека 11 (2016).

* Вж. Повече за медицината и Библията у Kelsey, M. Healing and Christianity. New York, 1976, pp. 8-33; Amundsen, D. Medicine, Society and Faith in the Ancient Medieval World. Baltimore, 1996; Kee, H. Medicine, Miracle and Magic in New Testament Times. Cambridge, 2005; Porterfield, A. Healing in the History of Chrsitianity. Oxford-New York, 2005; Yong, A. Theology and Down Syndrome. Waco, Texas, 2007, pp. 20-27

** Срв. Йосиф Флавий. Иудейские древности. Т. 1. Минск, 1994, с. 444-445.

*** Нов библески речник. София, Нов човек, 2008, с. 483.

**** Срв. DeVries, S. 1 Kings. Waco-Texas, 1985; Word Biblical Commentary – 12, p. 221

***** Срв. Толковая Библия. (ред. Ал. Лопухин), т. 2 (1982), Столкхолм, с. 492

§ Нов библески речник…, с. 483

§§ Hobbs, t. 2 Kings. Waco-Texas, 1985, WBC – 13, pp. 52-53

§§§ Толковая Библия…, с. 45.

§§§§ Пак там.

§§§§§ Guelich, R. Mark 1-8:26. Waco-Texas, 1989, WBC – 34 A, p. 303

^ Толковая Библия…, с. 182

^^ Nolland, J. Luke 1-9:20. Dallas-Texas, 1989, WBC – 35 A, p. 323

^^^ Пак там

^^^^ Троада е приморски мизиски град, който се намира в северозападната част на Мала Азия до Егейско море (Архипелаг), недалеч на юг от древния град Троя.

^^^^^ Срв. Иоанна Златоуста, Св. Творения. Т. 9, кн. 1. Спб., 1903, с. 377

¬ Толковая Библия…, с. 147.

¬¬ Срв. Bruce, F. The Book of the Acts. Grand Rapids-Michigan, 1990, pp. 384-385. Вж. Повече за т. Нар. „агапи“ у Авскентий, архим. Литургика. Пловдив, 2005, с. 405-307

[16]. Желев,Ив. Разпространението на Христовото благовестие.  С., 2003, с. 146.

[17]. Witherington III, B. The Acts of Apostles. Grand Rapids, Michigan, 1998, p. 607.

[18]. Войнов, М. и др. Старогръцко-български речник. С., 1996, с. 333.

[19]. Witherington III, B. The Acts of Apostles. p. 607.

[20]. Св. Иоанна Златоуста. Цит. съч. , с. 378.

[21]. Лопухин, А. Толковая Библия. Т. 9, с. 148.

[22]. Καπερναούμ (BYZ). Повечето тълкуватели наричат Капернаум център на служението на Спасителя в Галилея. Hagner, D. Matthew 1-13. Dallas, Texas, 1989, WBC-33A, p. 203.  За Капернаум виж Нов Библейски речник. с. 663-665.

[23]. За Ирод Антипа виж по-подробно в Нов Библейски речник. с. 545.

[24]. След реформите на Гай Марий в един легион вече има по 59 центуриона, по 6 във всяка кохорта (с изключение на 1 кохорта, с 5 центуриона). Стотнята се командва от Стотник или на латински Центурион (centurio). Командирът на първата центурия на първата кохорта (centuria prior) командва същевременно и цялата манипула и се нарича Primus pilus. Той е с най-висок ранг измежду всички останали центуриони и има право да участва на военния съвет и да изказва мнение. Другите 4 центуриона на Първа кохорта се казват primi ordines и също участват на военния съвет.В останалите кохорти командващите на първите 2 центурии се казват съответно – pilus prior и pilus posterior, после следват princes prior и princes posterior; hastatus prior и hastatus posterior. Най-низшият по звание е decimus hastatus posterior – центурионът на десетата задна центурия на хастатите//Encyclopædia Britannica.//http://www.britannica.com/ EBchecked/topic/102946/centurion

[25]. Лопухин, А. Толковая Библия. Т. 8. Стокгольм, 1987 с. 164.

[26]. Hagner, D. Matthew 1-13.  p. 204.

[27]. Нов Библейски речник. с. 476.

[28]. Лопухин, А. Толковая Библия. Т. 8. с. 164-165.

[29]. Hagner, D. Matthew 1-13.  p. 204; Albright, W., C. Mann. Matthew. Anchor Bible 26. New York, p. 93.

[30]. Св. Иоан Златоуст. Беседа 26. // Тълкувание на евангелието от Матея. Беседи 1-44. С., 2007, с. 459-460, 466.

[31]. Нов библейски речник., с. 482.

[32]. Теофилакт, архиепископ Български. Тълкувание на Евангелието. Ч. 1, св. Гора, Атон, 2003, с. 203.

[33]. Nagner, D. Matthew 14-28. Dallas, Texas, 1989, WBC-33 B, p. 504.