Въоръжете се със свещен гняв и не грешете. Проповед на Петдесетница

Св. Лука Симферополски

Настъпи големият празник, празникът на великата радост за християните: Светият Дух слезе върху апостолите и не само върху тях. Той, Дух Свети дойде в света, за да изпълни обещанието на нашия Господ Иисус Христос: няма да ви оставя сираци, а ще ви изпратя Светия Дух, Утешителя (Иоан 15:26). И Светият Дух осветил земята ще води християнския род по пътя на спасението до края на вековете.

Светият Дух най-напред слязъл върху апостолите. Но как слязъл? Видимо, във вид на огнени езици. Никога повече Светият Дух не слязъл по подобен начин върху никого. Какво значи това? Защо е било необходимо да слезе върху светите апостоли във формата на огнени езици, видимо и осезаемо за всички? Защото апостолите били светци; защото чрез тях, чрез тяхната проповед Светото Евангелие бе утвърдено по целия свят. Те са първите проповедници на евангелието, първите, които донасят светлината Христова в света. Затова Светият Дух ги обозначава по този начин, слизайки върху тях във вид на огнени езици. Той направил огнени и сърцата и умовете им, осветил ги и ги просветил, направил така, че да си спомнят всичко, което са чули по-рано от Господа Иисуса Христа, и им дал сили, така че да могат да приведат целия свят до Христа.

Но не слиза ли Светият Дух върху всички, които са достойни да го приемат? Не бе ли св. Серафим Саровски изпълнен със Светия Дух? Слезе върху него, разбира се, не във вид на огнени езици, но по такъв начин, че изпълни всичките му мисли, желания, чувства и стремления. Изпълни цялото същество на св. Серафим. По същия начин слязъл Светият Дух върху много и много светци, по този начин изпълва всички нас, недостойните християни от днешния век, защото в тайнството Миропомазание и в тайнството Кръщение ние получаваме благодатта Му.

Ние получаваме тази благодат, всички я получават, но не всички я запазват. Мнозина загубват това съкровище, губят благодатта на Св. Дух. Защото би ли могъл Светият Дух по какъвто и да е начин да пребивава в нечисто сърце, изпълнено от греха? Както димът прогонва пчелите, както смрадта отблъсква човеците, така и смрадта в човешкото сърце прогонва Светия Дух, Който живее единство и само в сърца чисти, и само на тях дарява Божествената си благодат,…защото Той е „Съкровище на благата“ – на всички истинни и ценни блага, които може да придобие човешкото сърце. Защото би ли могло да ги възприеме нечистото сърце? Нима може да възприеме благодатта на Светия Дух сърце, което е греховно, лишено от милосърдие и любов?

Но как да придобием сърце чисто? Как да се въздържим от срамните грехове? Как да се сдържим по време на изкушенията от врага на нашето спасение, от изкушенията на света? Как да запазим себе си от тях? Нужно е неуморно, винаги, във всички дни на живота ни, всеки час, да помним това, че Светият Дух не живее в сърце нечисто. Нужно е да не се поддадем на съблазънта, когато нечистият дух, врагът на нашето спасение, ни нашепва в ухото стремление за благополучие на земята, когато ни рисува картина на изпълнен със слава, обезпечен и комфортен живот, когато пробужда нашата гордост, когато възбужда нашето желание за придобиване на чест и слава; ние трябва да не приемаме тези дяволски нашепвания.

Не сме длъжни да приемаме съблазънта на света. Когато влезе в сърцето, ние трябва веднага да схванем, че това е изкушение и с цялата сила на волята и сърцето ни, да отхвърлим изкушението, да не гледаме съблазнителните образи, които ни рисува нечистият дух, изкушавайки ни. Ние не сме длъжни да се поддадем на нашепванията му. И ако се провалим тук, ако съзерцаваме тези изображения на земната слава и прогрес, ако мислим все повече и повече за тях, тогава горко ни – защото в този миг изкушението ще е овладяло сърцето ни.

Великите подвижници на благочестието, които умеели да наблюдават движението на своето сърце, казват, че ако човек приеме тези съблазнителни прилози, той се улавя в примката им; душата му се привързва към тях и съчетава с тях. Светите отци ни призовават да се боим от това да се съединяваме с тези нечисти прилози. И ако следваме това наставление, тогава нас няма да ни постигне тежкото и страшно злочестие – Светият Дух няма да ни напусне. Да не се любуваме, да не се услаждаме от съблазните на врага, да не смесваме себе си с тях, но да се въоръжим против тях със свят гняв. Св. ап. Павел изрича силни думи, които на всички нас е нужно да помним: „Гневете се, но не грешете“ (Еф. 4:26).

Съществува свят гняв – същият този гняв, с който се изпълнило сърцето Иисусово, когато изгонил търговците от храма с бич и когато казал на св. ап. Петър: „Махни се от Мене, сатана!“ (Мат.16:23)…

Как можа Господ Иисус Христос да изрече такива думи на светия апостол, който Го обичаше с цялото си сърце? С гняв ги изрече. Така и трябваше. Господ не можеше да не се прогневи на апостола Петър, когато той се опитваше да Го уговори да не приеме кръстна смърт. Това е светият гняв, с който трябва да се изпълни сърцето на всеки християнин, когато той чуе нашепнатите думи, противящи се на пътя Христов. Тогава да ни избави Господ от това да останем хладни (вж.Откр.3:15). Да ни даде Той свят гняв, с който да изгоним изкусителя. Това е, от което имаме нужда. Имаме нужда също така да помним цял живот, че Господ Иисус Христос ни призова да станем чеда Божии и целия си живот да устремим към светлината Христова.

Целия наш живот на Господа Иисуса Христа да предадем. С всяка фибра на душата си да се стремим да не Го прогневим по никакъв начин и усърдно да се молим за това Той да помогне на нас, слабите духом. И Господ ще помогне. И Светият Дух ще слезе и в нашето сърце и ще го освети и ще ни даде сила да вървим по пътя на спасението. Светият Дух да слезе в нашите сърце. Светият Дух да ни помага в този труден път на спасението. Да утеши нас и всички, които скърбят. На това ни учи великият празник Петдесетница.

превод: Йоан Василев