Велик в своето смирение и себежертвеност

[2018] година се отбелязват 130 години от рождението и 70 години от кончината на Неврокопския митрополит Борис – духовник, оставил дълбока следа в живота на Българската православна църква.

Той се ражда на Димитровден през далечната 1888 г. в село Гявато, Битолско.

През 1910 г. Вангел Разумов /светското име на митрополит Борис/ завършва Цариградската духовна семинария. Там той получава стипендия от екзарх Йосиф, който е впечатлен от примерното му и смирено поведение. През 1915 г., вече йеродякон, завършва и Богословския факултет в Черновиц. След като през 1917г. е ръкоположен за йеромонах, той започва още по-усърдно да помага на благочестивия народ в неговото духовно израстване и привлича вниманието на висшите църковници, които го извикват в София, отличават го с офикията архимандрит и му възлагат послушанието на протосингел на Софийския митрополит, а от 1926 до 1931 година е ректор на Софийската духовна семинария Св. Йоан Рилски.

Деен творец, той пише статии за Църковен вестник, публикува свои стихотворения, автор е на знаменитата брошура Кризата в нашето училище. При избора му за Неврокопски митрополит, проф. Хр. Гяуров ще напише за него: Всеки един народ има нужда не само от политически водачи, но в същото време, и даже повече, от духовни водачи. От такива водачи особена нужда има сега българският народ. Когато новоизбраният НЕврокопски митрополит се възкачва на определената му от Божия промисъл катедра, той влиза в числото на тези водачи на българския народ. Предстои му висока, но в същото време тежка отговорна дейност. Досегашната му дългогодишна ползотворна и творческа дейност е добър и сигурен залог, че такава, и даже с още по-бляскави резултати, ще бъде и бъдещата му дейност като митрополит на българската православна Църква. Ние храним пълна надежда, че новоизбраният Неврокопски митрополит Борис със своята дълбока преданост към православната българска Църква и със своята безгранична и самоотвержена обич към своята родина, към българския народ, ще бъде един от първите и достойни духовни водачи на българския народ (Църковен вестник, бр. 13, 1935 г.)

Канонически избран през 1935 г., митрополит Борис поема овдовялата Неврокопска епархия, където е посрещнат с голямо въодушевление от хиляди благочестиви християни. Митрополит Борис поема отговорността за духовното обгрижване на своите чеда. Почти веднага след встъпването му като митрополит, той изпраща окръжно писмо до своите пасоми и свещеници в Неврокопска епархия, в което определя десет основни длъжности на свещеника. На следващия месец, септември, изпраща окръжно послание и до учителите в епархията. Митрополит Борис не е искал да действа самостоятелно в проповядването на словото Божие, а е искал да използва в работата си всички възможни начини за възпитанието на младото поколение, а именно двата най-големи и основни фактори – семейството и училището. За кратко време той прави така, че църковният живот в югозападната българска епархия да процъфти. След освобождението на Вардарска и Егейска Македония са присъединени нови три духовно околии – Зърневската, Царевоселската и Беровската. Освен това към Светиврачката духовна околия е причислена Демирхисарската административна околия, а към Петричката – Струмишката /Път към Голгота. Живот разпяятие пред Божия олтар, с. 11).

Встъпвайки в дължност, той премества административния център на Неврокопска епархия в Горна Джумая /дн. Благоевград/, където построява митрполитски дом. Планира построяването и на архиерейски наместнически църковни домове в Свети Врач /дн. гр. Сандански/, Разлог и Петрич, но за жалост доживява да види построен само дома в гр. Свети Врач.

Митрополит Борис постоянно е на път, обикаля цялата епархия, служи св. Божествена литургия и проповядва живото Христово слово.

Всеки човек има свой дар, дар от Бога, който трябва да усъвършенства и увеличава. Дарът, който Бог дава на Неврокопския митрополит Борис, несъмненно е дарът на словото. Човек изпълнен с искрена и чиста вяра, добродетелен, молитвен и щедър, това е митрополит Борис.

Един от големите умове на своето време, той владее перфектно църковнославянски, руски, гръцки, немски, френски, италиански, английски, турски, румънски и унгарски език, което му помага в общуването с много хора, сред които не всички били православни, и да следи световната богословска мисъл.

Отлично образован, знаещ и можещ, той преди всичко е много скромен, нестяжателен и проникнат от дълбоко смирение и себеотрицание, истински подвижник. Сред множеството му чеда са миряни, монаси и епископи.

Неврокопският митрополит Борис е определен от Св. Синод да бъде част от църковната делегация, изпратена в Цариград по повод вдигането на схизмата на Българската православна църква през 1945 година. За участието му в историческата литургия във Фенер научаваме от църковния печат. Там пише: Тържествената и историческа Църковна литургия бе отслужена от Халкидическия митрополит Максимос, в съслужение с нарочно изпратените от България за водене на преговорите Техни Високопреосвещенства Борис Неврокопски, Софроний Търновски, епископ Андрей, както и на всички гръцки владици в Цариград (ЦВ, бр. 9-11, с. 11, 1945 г.)

В края на богослужението Неврокопският митрополит поздравява Вселенския патриарх Вениамин на гръцки език по повод радостното събитие, вдигането на схизмата. Митрополит Борис председателства Народния събор, който се провежда в църквата Св. София, за избирането на третия по ред Български екзарх – Екзарх Стефан (ЦВ, бр. 4-6, 1945 г.).

На 22 ноември 1948 г. Църковен вестник излиза в траурен вид. Починал е високопреосвещеният Неврокопски митрополит Борис. Още на първите страници на вестника са поместени надгробните слова, произнесени след опелото на о бозе почившия Неврокопски митрополит. Няколко месеца по-рано екзарх Стефан е подал оставка и наместник-председател на Св. Синод е Доростоло-Червенският митрополит Михаил. За митрополит Борис той казва: „Голяма и неизразима скръб притиска сърцата ни. Църква и народ горчиво оплакват тежка и невъзвратима загуба. Пред нас лежи бездиханен нашият възлюбен събрат и духовен отец и архипастир Високопреосвещеният Неврокопски Митрополит Борис. Неочаквано той стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. Навръх Димитровден – рожденият ден на самия покойник – подир извършване на Св. Божествена литургия, след приобщаване със Св. Христови Тайни, и след възторжена архипастирска паука къ мстеклите се в Божия храм богомолци, Високопреосвещеният Борис бе убит в с. Коларово, Петричко, от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник… Да оплачем нашата раздяла със скъпия ни и непрежалим събрат и архипастир. Но и колкото да скърбим за него и да го оплакваме, нека не забравяме, че той не се нуждае от нашите сълзи. Не! Той се нуждае и иска от нас да се окажем верни към ръководните начала на неговото архипастирско служение за преуспяване на Светата ни Църква и на нашия народ… (ЦВ, бр. 37-38, С., 22.11.1948 г.) Словото завършва с думите: Вечна ти памет, достоблажени и приснопаметни, брате наш! Бог да те прости!

Ангел Карадаков

Източник: Църковен вестник, бр. 21 /ноември 2018 г./