Божият мир е на земята

Свщмчк Григорий, епископ Шлиселбургски

В рождественските дни, макар и да сте отвлечени от заниманията си, за миг отдайте своите мисли на яслите, сърцето направете вертеп и се слейте с небесния хор на ангелите, и кажете: „Слава във висините Богу!“ (Лука 2:14). Но аз се страхувам да продължа тази свещена песен, защото не зная очистени ли са сърцата ви, за да възприемат следващите думи: „На земята мир, между човеците благоволение!“ (пак там). Страхувам се, че у вас има твърде много плътско мъдруване, а светът, за който тези думи са предназначени, ги приема като лъжа, фалш и лицемерие.

Как да разберат хората какъв може да бъде мирът? Какъв може да бъде мирът, когато вселената е подобна на вулкан, когато нямат край кръвопролитията и войните, когато светът е кипящ котел; войната или приготовлението за война тече навсякъде и какво „върху човеците благоволение“? „Само лицемерие!“ – казва човешкият ум. Какво ти благоволение, когато земята потръпваот земетресения, разяжда се от човешката злоба и ненавист? Излиза, че песента на Църквата е лъжа, лицемерие, фалш, тъй като мир няма. Тук има нещо нередно. Не може ангелите да са възвестили лъжа.

Но мир на земята има. Той е донесен. А ако в безбожния свят виждаме, че няма мир, ние по-силно трябва да крещим: „Слава във висините Богу и на земята мир!“ (Лука 2:14). Хората и човечеството нямат мир, но това е по-лошо за тях самите. Значи те са губещите в организацията на света. Ако те са се отвърнали от мира, какво общо има с това Бог? Ако хората са толкова „умни,“ че не се нуждаят от благоволението, а сами създават хаос, злоба и ненавист, какво общо има с това Бог?

Мирът е донесен. И то какъв мир! Мир с необятна дълбочина, в сравнение с онзи мир, който са искали хората. Хората искат покой в своите жилища. Хората сега са готовида натрапят на Христа ролята на Повелител, Който със Своите разпореждания и заповеди устройва света и Неговите войници го охраняват. Христос не е мислел за мир, охраняван от войници, за покоя във вашите жилища. Напротив, имайки предвид света на човешкото устройство, Христос казвал: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч“ (Мат. 10:34). Не веднага ли след ангелската песен се проля кръвта на младенците? (вж. Мат. 2:16-18) Ирод възстановяваше мира. Но това стори не Христос, а хората! Защо приписвате това на Бога? Божият мир е друг, а тайната му е различна.

Тази тайна във възвеличен възторг възпява Църквата: „Елате да се възрадваме в Господа, изяснявайки си настоящото Тайнство: разруши се отделящата ни от Бога стена, прибра се пламенният меч и Херувимът отстъпва от дървото на живота; и аз се приобщавам към райската храна“. Църквата обяснява: „Разруши се отделящата ни от Бога стена…“; ето каква война е свършена, ето какъв мир е сключен: свършена е войната с небето, отбраната на небето от злото на земята.

До пришествието на Христа небето сякаш е било оградено с крепостна стена от злото на земята и стоял поставеният от Бога кордон – херувими, за да не премине злото към небето. Когато на земята идва Властелинът и Творецът – Иисус Христос, – той връзва злото – дявола, – обявява мир и заповядва да се разруши крепостната стена; заповядва да се премахне охраната. Охраната около Източника на живота се премахва, прибира се пламенният меч и Херувимът отстъпва от дървото на живота.

Небето е отворено и хората с всички свои немощи се призовават в отвореното небе, за да вкусят сладостта на небето: „Аз се приобщавам към райската храна“.

Ако искаш да усвоиш мира Божий, преди всичко вържи у себе си злото, унищожи вътрешните противоречия и раздвоение, които разлагат живота. Злото и грехът правят живота размирен и затова ги отхвърли. После се роди духовно, както се е родил Христос. След това мирът ще прегърне вашите души; мирът като просветление на душата, като умиване, като чиста съвест, като вътрешна примиреност. Нещо повече, мир ще придобият вашите външни пътища, като отражение на вътрешния мир, защото основа на външния мир се явява вътрешният, Христов мир.

Ако хората не са усвоили Христовия мир, как биха могли да имат вътрешен мир? Тогава мирът увисва във въздуха. Ето защо се провалят всички земни опити в търсенето на мир – те са обречени на постоянен неуспех. Укорът, дръзко подхвърлен към Христа, че неговият мир е фалшив, трябва да се върне на хората от света, защото техният мир действително е призрачен!

Мир на земята няма, това е самата истина. Него го няма, защото хората са се отвърнали от мира на Христа. В тъга по изгубения мир, те не могат да възкликнат: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ Слава на Вързалия злото и на Донеслия мир!

Поклонете се от все сърце на бедните ясли витлеемски, направете сърцето си вертеп (ц. сл. – обиталище) на Господа, вържете злото, родете се по дух, и с това възраждане ще придобието вътрешен мир, който ще се отрази на вашите външни пътища. На земята няма мир, защото човек сее отвърнал отбожествения мир. В тъгата по игубения мир нека още по-гръмко да звучи в душата звучната ангелска песен и да бъде жива молитвата за това Господ да установи Божия мир в нашите души!

09.01.1927 г.

Превод от руски Мария Илиева
Източник Църковен вестник, брой 24, 2017 г.