Богословието на светите Трима Светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст

Вера Младенова

Тримата свети Светители Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст са живели през втората половина на IV век. Те са оставили в наследство забележителни богословски трудове, които са озарявали и все още озаряват пътя на поколенията до днес. Паметта им се чества както поотделно – за всеки един тях, така и заедно – в един ден. По този начин светата Църква показва, че тримата са един общ стълб за християнското богословие. Тяхното наследство е равностойно и допълващо се, всеки от тях е допринесъл в еднаква степен със своя достоен труд за чистото и свято учение за Бога и за догматичката обосновка на православната вяра.

Времето, в което са живели и творили светите Светители е било след християнските гонения – няколко десетилетия след християнския геноцид. Но въпреки всичко, този период все още бил смутен и лъкатушещ. Точно в онези първи години, когато християните свободно можели да изповядват вярата си, се зародили множество ереси и заблуди, които пълзели сред обществото. В тези мрачни дни отново надигала глава богохулната арианска ерес, хулеща Божествената природа на Сина. Въпреки нейното осъждане на Първия Вселенски събор през 325 год., тя продължавала да върлува из християнския свят и да смущава благочестивия народ.

Свети Василий и свети Григорий били не само съвременници, а изцяло единомислени в Христа братя и близки приятели. Техният житейски път на земята се пресича в Атинската школа, където двамата придобивали образованието си. Запознанството им съвпада с тези трудни времена за Църквата. Арианската ерес и други подобни на нея мракобесни учения били тяхна обща болка и голяма част от трудовете им са посветени в изобличаването им.

Св. Василий се стремял да отдава особено внимание на богословските полемики с ариани и македониани. Той твърдо защитавал православието от техните заблуди. Като епископ на Кападокия, свети Василий, се посвещава на трудове, в които се обосновава за истината на православното богословие. Той успява да подготви догматичното изповядване на вярата, което по-късно се обсъжда на Втория вселенски събор, проведен малко след смъртта на светителя. За това негово дело наричаме св. Василий вселенски учител на истината. Подобно на св. Иоан Предтеча, който подготвяше сърцата за идването на Спасителя, така и св. Василий подготвяше Божията нива сред съвременниците си, за да може в 381 година, когато е началото на Константинополския събор, да се отдаде значение на всичките еретичните учения, които да се отхвърлят завинаги. Както да се установи категорично догмата за Светия Дух, Който изхожда от Отца и Го славим наравно с Отца и Сина. Светият отец, в своите трудове разкрива един от основополагащите християнски догмати за Света Троица – разяснява как всяко от трите лица на Бога е със свой личен Ипостас , но Трите са с една обща природа. Тоест, Господ е с три Лица, но е Един Бог. В подкрепа на тази истина, написва три книги посветени на Светия Дух. Тези книги са неговото изобличение на арианица Евномий.

Свети Григорий Богослов е изцяло единомислен с приятеля си и го подкрепя напълно в борбата му с ересите. Заедно с него участва в съпротивата срещу аномиете (духоборци) – секта с крайни ариански убеждения, която подкопавала основите на християнската вяра. Но в крайна сметка, благодарение на светите отци и особения принос на Св. Василий и Св. Григорий била поставена под анатема на Втория Вселенски събор.

Свети Григорий получава прозвището си „Богослов”, заради беседите му наречени „Пет богословски слова”, в които излага догматическата истина за Божествената Троица точно, в пълнота и яснота. Особено Трето и Четвърто слово, наречени „За Сина”, се отнасят до неяснотите относно Света Троица и Нейната единосъщност, най-вече се разглежда взаимоотношението Бог Отец – Бог Син. Също така, той отделя особено внимание на същността на Светия Дух, в пето си слово. Св. Григорий е първият, който има дръзновение да изрече думите „Светият Дух е Бог”.

За кратко участва във Втория вселенски събор, където отстоява позицията си за равенството на Светия Дух с Отца и Сина, като неразделна част от Бога.

Св. Григорий считал за свой дълг да разяснява на читателите и слушателите си какво означава истинско богословие. Той застава зад твърдението, че догмите на вярата са истини, които човешкия разум не би могъл да разбере по логика, поради своята немощ. Свещеното писание е диктувано от Дух Свети и човекът го възприема не с разума си, а със сърцето си, а вярата извира от сърцето. Душата е тази, която познава Бога и Го представя на разума по правилния и догматичен начин. Това светителят-богослов е осъзнавал много добре и затова, преди да изложи своите богословски трудове, в които разяснявана догмите на християнството, е считал за необходимо първо да подготви сърцата на хората, за да бъдат Словата му правилно възприети. Светителят искал да подготви нивата, за да може семето да попадне на добра почва и да даде добър плод. Искал да защити стадото си от ереси и погрешно разбиране на религията. Тази дейност светият отец нарича „деятелно богопознание”. Свети Григорий дава указания за придобиване на богопознание. Той обръща внимание, че пълното опознаване на Бога е невъзможно, понеже Същността на Твореца стои над всякакви определения. Тези указания били насочени към всички, които дръзко разсъждавали относно тайните на Божественото, които са недостижими за човешката ограничена природа. Светителят съветвал да се внимава, защото самоволните разсъждения лесно водят до клопката на гибелните и лукави учения, каквато били онези, които твърдо изобличавал. Може да се посочи и един съвременен пример за подобни заблуди на горди умове, създали измамната паяжина от протестантките лъжеучения. Така че педагогическото богословие на св. Григорий е валидно и извън пределите на времето си – валидно е за всички времена.

Добре е да кажем за Свети Григорий, че освен брилянтен догматик е и поет. Надарен с красива душа, умеел нежно да рисува дълбоки душевни щрихи. Поезията му – единствено с християнска насоченост и досущ като Псалмопевица, възхвалява Бога и творенията Му. Това е важно да се знае, защото тази подробност ни открива още повече дълбочината, до която Светителят е достигнал в любовта си към Бога. А тази дълбока и устремена любов го е съчетавала с Твореца и му е разкривала чистата истина, която е предал и на нас. Тази любов на светителя му помага в неговото Богосъзерцание. За това можем да наречем св. Григорий, освен Богослов и Съзерцател на Бога.

Св. Григорий и свети Василий Велики известно време пребивавали в аскеза, като монаси – отшелници. Сърцата и на двамата ликували от този начин на живот. От житията им научаваме, че това били най-щастливите им години. Плод на този вдъхновяващ живот, са богати трудове – указания и разпоредби относно монашеството. По техния монашески устав се ръководят черноризците и до наши дни.

Св. Иоан Златоуст е третият от светите светители – трети, но еднакъв по важност стълб на православното богословие. Св. Иоан бил любимец на бедния и отруден народ, застъпник на нищи и онеправдани, милосърден и човеколюбив. Той е живял в сравнително по-спокойни години, когато християнския небосклон е бил общо взето изчистен от лъжеучения. Но животът на светителя не преминал без изпитания. Неговото вродено чувство за правда не му позволявало да мълчи за нередностите, които виждал във висшето общество и най-вече в императорския двор и Клира. Св. Иоан Златоуст, с присъщата за него благост, е изобличавал смело силните на деня за техния разпътен живот. Него също може да го сравним с Предтечата на Христос, съименникът на св. Иоан, който изобличаваше Ирод за беззаконията му. Така Златоустият светец изобличавал нечестивите си съвременници заради сребролюбието и разпътството им. Заради тази негова дързост си навлякъл гнева на силните на деня и неодобрението на епископи и клирици, доста от които, трябва да се подчертае, че не били еретици. След като бил осъществен заговор срещу светителя, го сполетели две заточения, в едното, от което завършил и земният му път. Всички земни неволи не само, че не навредили на светеца, а още повече разпалили вдъхновение в душата му. Благодарение на драматичните събития в живота на Златоуст се раждат пламенните му слова, които засягат нравствени и социални теми по почти всички лични точки от християнския живот. Свети Иоан пише толкова пламенно и вдъхновено, че творбите му са като бащино огнище за опустелите и студени човешки души. Трудно е човек да остане безразличен към богословието на св. Иоан Златоуст, и да не намери поне малко парченце в него, с което да стопли сърцето си.

На свети Иоан Златоуст и на св. Василий Велики трябва да се отреди важно значение за тълкованието на Свещеното писание.

На св. Василий дължим един от най-забележителните му трудове – „Шестоднев”, в който той разяснява първата глава от Библията. Дава ни светлина относно шестте дни, за които Творецът сътворява светът. В тази книга, освен великолепното богословие, ясно личи необятната образованост на светителя. Той бил изключително ерудиран и със солидна академична подготовка. Според житието му, усвоявал науките с лекота. Вероятно тази негова дарба му е била в помощ при достъпното му разяснение на Сътворението.

Не по-малко значение има и необятният труд на Св. Иоан Златоуст, който обширно тълкува Четириевангелието и особено посланията на св. апостол Павел. Тези тълкувания имат своята важна роля, понеже обличат в яснота евангелските текстове. За обикновеният човек не е възможно да тълкува сам Божието слово, а чрез разяснителните проповеди на св. Иоан Златоуст, Свещеното писание напоявало обилно и пълноценно жадните за Истината. Богословието на св. Иоан е по-скоро проповедническо и възпитателно, отколкото догматическо. Чрез неговите свещени разяснения, Писанието става достъпно и мистичният образ на събитията в него отпада. Когато нещо е разбираемо, то спира да бъде мистично и се приема с лекота. Чрез Писанието, светият Златоуст се грижи за душите на своите пасоми, утешава ги, когато се налага ги изобличава, но винаги с искрена пастирска обич.

За св. Василий Велики и св. Иоан Златоуст казваме, че са стълбове на Светата Църква, защото освен Боговдъхновеното си творчество са ни оставили и Божествената света Литургия – Василиевата, която се служи само в няколко дни през годината и Златоустовата, която се служи най-често. А Литургията е кулминацията на църковния живот, тя е богословие в молитва.

Молитвите на св. Василий са изключително красиви и в тях се чувства особено страхопочитание. Той ни показва, че беседите с Бога трябва да започват с възхвала към Него, да продължават с израз на благодарност към благодеянията Му и с изповед на немощите ни, и чак тогава да просим за нашите нужди, които Господ така или иначе знае. По този начин светецът ни учи на дълбока любов и почит към Света Троица.

Всеки един от светите Трима Светители е бил вдъхновение за следващите свети отци. Например св. Василий силно е вдъхновявал съвременника си св. Ефрем Сирин, както и самият Григорий Богослов, който е един от най-големите му почитатели и дори някои от словата си посвещава на него. Особено дълбока почит към него изпитва св. Кирил Философ. Трудовете пък на св. Григорий са основен източник на информация за друг свети отец – св. Иоан Дамаскин, който е писал своето „Изложение на Православната вяра”, вдъхновен от предшестващия го с няколко века светител. А свети Софроний Врачански в едно от словата си за св. Иоан Златоуст започва с думите: “Не е възможно някой друг да представи добродетелите и похвалните дела на свети Иоан Златоуст, ако не бъде втори Златоуст, защото добродетелите му превъзхождат човешката сила…”

Богословието на светите Трима светители е необятно. То е светлина и основа на цялото християнство, от него се ползват и етиката, и морала. Днес е актуално така, както е било и за времето си, защото Бог е вечен и душата на човека е вечна, въпреки нравите в различните исторически епохи. Интересно е да се спомене, че трудове им са авторитет не само за Църквата, но и за различните християнски деноминации, което прави Светителите абсолютни фаворити в богословието, защото тяхното богословие е с голямо догматическо значение. Различни по нрав и темперамент, но единомислени в Бога, те са нашите учители, просветители, навигатори във вярата и горещи молитвени застъпници пред Господа – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети.

Молитвите им да имаме!

2018 г.

Вера Младенова
I курс, Православна богословска академия „Св. св. Кирил и Методий”, гр. Пловдив
Библиография:
1. Алфеев, Игумен Иларион, Живот и учение на св. Григорий Богослов
2. Св. Гора, Зографски м-р , Живот и дело на св. Василий Велики
3. Св. Гора, Зографски манастир, св. Димитър Ростовски, Жития на Светиите м. Януари 2006
4. Нушев, К. Светите трима светители – небесни покровители на богословската наука. <http://www.pravmladeji.org > (11.01.2018)
5. Тачков, прот Андрей, Тримата Светители- организаторът, молитвеникът, проповедникът < http://www.globalorthodoxy.com > (12.01.2018).