Как да живеем

Днес все по-често от когато и да било през целия мой живот, а това не са малко години, ми се налага да чувам въпроса: „Как да живеем, за да не погинем?“

Как да живеем, за да се спасим?“ – питат вярващите. „Как да живеем?“ – питат и тези, чиито понятия за живота се простират не по-далеч от утрешния ден.

Този въпрос задават и младите, които току що са започнали да живеят, и тези, които доста са поживели, и вече завършват своя жизнен път, в края на който правят страшното откритие, че животът им вече е минал, но не в радостта на съзьиданието, и че всичките им трудове, всичките им усилия са вложени във всепоглъщащата разруха и гибел.

Да, въпросът „как да живеем?“ съвсем не е напразен. И колко съзвучни са тези питания на нашите съвременници с въпроса, който някога бил зададен на Господаря на Живота – Христа – от Неговия съвременник, и не просто съвременник, а пазител на дадения от Бога закон.

Той попитал: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ (Лука 10:25). И словото Господне, което звучи в отговор на законника, е отправено и към нас, откривайки ни единствно правилния път за решаването на всички въпроси, недоразумения и недоумения. Ние винаги трябва да се обръщаме към Божието слово. Господ казва: в Закона що е писано? Как четеш? (Лука 10:26)

Божият Закон! Той е даден на цялото човечество за всички времена; даден е в Божественото Писание; даден е в закона на съвестта на всеки, роден на тази земя; даден е и в закона на устроената от Бога природа. И днес ние с вас знаем този велик Господен закон, закон, в който е скрито нашето земно щастие, и чрез който се простираме във вечността, пребивавайки в блаженство с Господа и всички Негови светии.

Възлюби господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум… възлюби ближния като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците (Мат. 22:37-40).

Да, да, ние познаваме този закон и неговите изисквания, ние знаем и как да го изпълним с живота си; защото кой от нас не е наясно, кое е за нас добро и желано и кое – лошо, и кое е онова нещо, което с всички възможно средства ние трябва да се стремим да избягваме.

От Господа ни е дадена заповедта: не прави на другите това, което не желаеш за себе си. Тази заповед също винаги е с нас; като незаспиващ и безпристрастен страж, тя разкрива и изобличава едновременно и нашето знание, и нашето лукавство. Ако Господ заставя евангелския законник да признае, че му е известно всичко необходимо за неговото спасение, то и ние няма как да се оправдаваме с наивни въпроси, сякаш до ден-днешен не сме разбрали какъв е пътят за спасение.

Източник Духовна азбука, изд. Лествица