Архим. Йоан Крестянкин – БОЖИЯТА МАЙКА

Пресветата Дева освещавала земята със Своето присъствие в продължение на шестдесет и две години.

Сега всички сме свикнали с Нейната слава и могъщество, с непостижимата ѝ за човешкия ум любов. Така сме свикнали да молим и получаваме от Нея просимото, че забравяме да Я усещаме в сърцето си като жив човек, подобен на нас. Забравяме, че Нейната сегашна слава и Божествено могъщество са плод на Нейния земен живот. И тези плодове са се родили от живата вяра на Пресветата Дева, от Нейната Божествена любов, от Богоподобното смирение и нескончаемите, безкрайни страдания, от мъченичеството през целия живот.

Тя вървяла към Кръста на Своя единствен Син, носейки Своя кръст, дълго време преди Неговите Голготски страдания. Тя се възкачвала на кръста Си постепенно, през целия Си живот, и тръните на страданията разранявали чувствата, ума И сърцето И ежедневно, докато обещаното, предре- ченото от праведния старец Симеон Богоприимещ оръжие, не пронизало душата И. И този Нейн кръст възнесъл Пресветата Майка Дева в слава на небето.

Нейният подвиг на майчинско служение и застъпничеството за човешкия род – грешен, паднал, слаб и вечно нуждаещ се от помощ, от ходатайство и пощада – продължава и след Нейното Успение.

А ние, скъпи мои, загледани във външните събития от живота на Божията Майка, често пропускаме вътрешното съдържание на живота и. А ТО изцяло се състои от мълчаливо, велико, преминаващо в мъченичество страдание, което не е могло да намери утешение в откровението, съчувствието, разбирането и състраданието на хората.

Какво велико, безпрекословно предаване Себе Си на Божията воля!

Тайната на земното предназначение на живота на Пречистата Дева, открита И от Бога чрез архангелския глас: Радвай се Благодатна, Господ е с Теб: благословена си Ти между жените (Лук. 1:28) – била толкова свръхестествена и толкова голяма, че смирението на Пречистата Дева не е могло да я повери на нито един човек. Но и как Тя самата да говори за това, , на каква висота е възнесена от Бога.

Само на четирима човеци, избрани заради живота си, Сам Господ е открил извършената в света най-велика тайна. Кои са тези люде? Това са праведният Йосиф Обручник, Симеон Богоприемец, Елисавета – майката на Йоан Предтеча и пророчица Анна, които първи се поклонили на Пресветата Дева като на Божия Майка, а на Сина И- като на Бог и Син Божий.

Светата Дева избрала за Себе си мълчаливо да страда през целия си живот. И целият Нейн живот е безконечно потапяне на сърцето В безкрайна мъка, вечно изтичане на невидима мъченическа кръв. Мълчейки, Тя страдала и от подозренията на праведния Йосиф, който я помислил за „бракоукрадена“.

Мълчала Тя и когато полагала Царя на Вселсната в яслите, предназначени за добитъка, Сама нямаща къде глава да приклони. Мълчаливо страдала Девата-Майка и когато, „търсили душата“ на Младенеца И, и когато страхът за живота Му обърнал светото семейство в бятство от родната страна в Египет.

Тя мълчаливо и търпеливо понасяла бедния и труден дял на Своя живот. Пред очите ѝ Нейният Син и Бог бил Младенец, Отрок, Юноша и всички майчински задължения, съответстващи на Неговата възраст били Нейният жребий, Нейната радост. Но в минутите на радостта от майчинството, когато всяка майка, поглеждайки своето чедо, се понася от мечтата за неговото светло житейско бъдеще, обещано и на Нея, Майката, за утешение, отрада и опора, Пресветата Дева-Майка и в тези минути виждала в Сина си Агнеца Божий, дошъл в света, за да вземе върху Си греховете му. Възпитана в божия храм, Тя познавала Писанията и знаела за каква велика цел се явил в живота Сина Божий и Синът на Дева.

С какъв трепет виждала Тя как Той расте, а с това и приближаването на този велик и страшен по човешки погледнато. час. И всяка минута на радост за Сина неминуемо се отразявала в сърцето И като непрестанно страдание. Нейният Син, във всичко подобен на хората, освен в греха, никога и по никакъв начин не огорчил и не опечалил Своята Майка с човешка греховна немощ; Той се отделял от Нея, отдалечавал се с израстването. Започвал да служи на човечеството.

Вече на дванадесет години, Отрокът Христос с цялата Си решителност произнася първото открито признание за Себе си като Син Божий, а с него и първото пряко заявление на Своята Майка, че Той вече не И принадлежи. Пресветата Дева-Майка, като намерила изостаналия от роднините Отрок Иисус в Йерусалимския храм, нежно Го укорила, в отговор на което чула: Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? (Лук. 2:49). С болка се врязали тези думи в сърцето на Майката, ясно откривайки бъдещето на Сина И. И Пресветата Дева отново склонила безмълвно глава пред волята на Всевишния. И както някога, в началото на великото Нейно избиране, сърцето И не се възпротивило на приближаващото се: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти (Лук. 1:38). И Тя отдала Своя Син, отгегляйки се в неизвестност, за да се върне отново при Него като Майка единствено в страшния Голготски час, когато всички ще Го оставят. Ще се отдръпне даже Бог Отец, давайки място за пълнотата на подвига на Христа, за пълнотата на Неговото Божествено изтощение. А Девата-Майка, и втози момент безмълвна, с дълбоко прискърбие, но мъжествена, вярна и безстрашна, стояла до Кръста, поддържайки със Своята любов Сина Си в Неговия велик подвиг. Отново мълчаливо стояла и гледала Тя, вцепенена от страданията на Сина. А какво ставало в сърцето И, виждал само Бог и Синът И. Как искала Тя точно в този момент да умре заедно с Него, за да се прекратят тези ужасни страдания. „Тук ще умра и ще се погреба заедно с Него“ – звучи плачът на душата на Божията Майка.

И към подвига на мълчаливото страдание по време на целия И живот се прибавило в този момент и изпитанието на подвига на Нейната вяра: „Къде е, Сине Мой и Боже, древното благовестие, което Гавриил Ми възвести; Цар, Син и Бог Всевишни Те нарече. А сега Те виждам, сладка Моя Светлина, гол и покрит с рани мървец“. Очакваща поруганието и разпятието на Своя възлюбен Син, виждайки малодушното падение на последователите му приятелите-апостоли, – пред лицето на опасността, Тя не могла да не си спомни обещанието на Архангела за това, че на Сина на Дева, на Нейния Син, Господ …ще даде престола на отца Му Давида… и царството Му не ще има край (Лук. 1:32-33). Защото, според човешкото разсъждание, всичко вече било приключило с позорната смърт на Кръста.

От Кръста на Божествения Страдалец Христос към изтерзаното сърце на Майката звучи ободрение, завещание и възкачване на Престол на Царицата-Майка на небето и земята: Жено, ето син ти! (Йоан. 19:26). И ето вече не един Син, но синовете и дъщерите на целия човешки род трябвало да помести Нейното страдащо от любов сърце, То трябвало да приеме в себе си тези, които И отнели радостта – единствения Син. И отново, както във всички грудни минуги в живота, звучи отговорът И към Бога Отца и Бога Сина: ето рабинята Господня, нека ми бъде по думата Ти.

Божията Майка имала още петнадесет години живот, преминал в неведомите за света трудове по съзиждането на Църквата – Невестата Христова на земята, в молитви към Сина за човешкия род, в любовно. Търпеливо застъпничество за тези, които още не са познали Бога. Не, Тя не излязла да проповядва заедно с апостолите. въпреки че за Своя Син именно Тя би могла да разкаже повече от всеки друг, защото Нейното чувствително сърце видяло в Него Бога още от самото Му раждане. Тя отново мълчаливо носела подвига на майчинството и подвига на вярата, и единствено апостолите се притичвали към Нея, покланяйки се и, хранейки се от съкровените дълбини на духа И, обожествен от подвига на Нейния живот. Пресвета Богородица била първата Християнка на земята. Оставайки непричастна на нито един грях, освен на наследения от прародителите общочовешки първороден грях, Пресветата Дева Богородица се доближила до края на Своя земен живот. Желаейки да бъде развързана от житейските свръзки, Тя пак смирено молела Своя Син и Бог за това, за което мисли и всеки земнороден – за предстоящия страшен смъртен час, когато тъмната сила има власт да плаши отхождащите от земята. И на Нея, като напомняне за Нейното избранничество и в потвърждение за истинността му, отново се явил Архангел Гавриил и И възвестил, че молитвите И са чути, подал И блестящо райско клонче, като знак на победа над злите духове и плътските връзки, и казал, че след три дни ще последва Нейното Успение.

Свещеното Предание е съхранило паметта за това велико тържество – победата на човека над смъртта. Именно в момента на Нейното Успение Небесният Отец благословил благословената сред жените Богородица като Дъщеря, Синът Божий – като Майка, и Светият Дух като Невеста Неневестна с всяко благословение. Осиян с небесна слава и съпроводен от Небесните сили, Христос приел в Божествените Си ръце душата на Своята Майка, родила Го по плът, за да Я отнесе при Своя Отец.

„Отиди, Почитаема, да се прославиш заедно със Сина и Бога“. Тялото И апостолите погребали с всяка чест и слава. Така, Пресветата Дева Богородица – Дъщеря човешка – отдала Своя земен живот в дан на естеството, но по святост станала по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, съединила небето и земята. Смъртта не могла да задържи пречистото и тяло, просияло в света с огъня на страданията и обожествило се в тях. И три дни след Нейното погребение апостолите, отваляйки камъка на погребалната пещера, намерили само погребалните И повивки. Владичицата Богородица възкръснала подобно на Своя Син и Бог. възкръсвайки, Божията Майка станала Майка на християнския свят, незалязваща Надежда на обезнадеждените, Търсеща погиналите, Спасителка на грешниците. Божествената сила и могъщество на Пресветата наша Владичица и Богородица е изтъкана от вярата, страданието и любовта. И чрез тях Тя получила властта и правото да разбира, състрадава и обича всички немощни, обременени от тежестите в живота и веригите на греха.

Вдъхновени и умъдрени от великия по Бога живот на Божията Майка, нека, скъпи мои, да просим Нейната помощ за всичко и във всеки час. Да молим усърдната ни Застъпница не затова, да ни отнеме очистителните животворящи страдания, а да ни помага да ги носим заради спасението на душите си, да не униваме в тях, а да видим великите духовни блага, скрити на тайно в недрата им

Източник Духовна азбука, изд. Лествица, София, 2018